Решение № 369 от 09.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Варна, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110204703 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Виктор транс“ ЕООД ЕИК 148150562, подадена чрез адв. Г. К. от ВАК, против НП № 23-0000314 от 22.06.2022год. на директора на РД „АА“ Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на 34, т.6, вр. чл. 18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/06.12.1999год.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно поради явно несъответствие между фактическата обстановка и отразената в акта.

Сочи, че по време на адм.наказателното производство били допуснати съществени нарушения на процес. правила, както и че неправилно не била приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество – адв. Г.К. поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като навежда доводи както за допуснати нарушения на процес. правила – нарушени били нормите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН така и за нарушение на материалния такъв поради настъпила законодателна промяна след издаване на НП която е по-благоприятна за наказаното лице.

Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

АНО, редно призован, не се явява и не се представлява.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не 1 изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество притежавало удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007год.. През месец февруари 2022год. била извършена комплексна проверка на транспортната документация на въззивното дружество от страна на служители на РД „АА“ Варна при която било констатирано, че на 20.04.2021год. въззивното дружество е извършвало таксиметрова дейност с таксиметров автомобил „Дачия“ с рег.№ В2087ВС управляван от водача К.Х.П. Г. ЕГН **********, който не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Установено било, че водачът е притежавал такова удостоверение № 478599 валидно до 28.03.2021г., а следващото му такова удостоверение № 675286 е било издадено 28.05.2021год..

За констатираното нарушение на 21.02.2022год. св. Б. И. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 319889 в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.34, т.6 от Наредба № 34/06.12.1999год. на МТ вр. чл. 18, ал.1, т.4 от същата наредба.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 22.06.2022год., въз основа на него, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.34, т.6 от Наредба № 34/06.12.1999год. на МТ вр. чл. 18, ал.1, т.4 от същата наредба и на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал актосъставителя Б. И., който възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-0830/24.01.2020год. на министъра на транспорта ИТС, справка за нарушител, справка от Регистър на психологическите изследвания на водачите, пътна книжка сер. ВИ № 135/19.03.2021год., пълномощно изходящо от И.К.И.– управител на „Виктор транс“ ЕООД към А. И.а Т., Пълномощно от А. И.а Т. като пълномощник на „Виктор транс“ ЕООД към К. Т. Т. и В. К. Т.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на 2 императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В обстоятелствените части на същите нарушението е описано в достатъчна степен за да може санкционирания субект да разбере вида и характера на вмененото му нарушение. Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от въззивното дружество нарушение като са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество, посочени са данни за издаденото разрешение за извършване на таксиметров превоз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – осъществяване на таксиметрова дейност с водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, с което изцяло е охранено правото на защита на въззивника. Следва да се отбележи още, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и в тази насока е налице константна съдебна практика - Решение № 1819/09.10.2019год. на АС Варна по к.н.а.д. № 1550/2019год., Решение № 171 от 12.02.2021г. по к. а. н. д. № 2762/2020 г. и др. Отделен е въпроса, че в случая е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение така, че за каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става.

В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснати нарушения на процес. правила.

Според разпоредбата на чл. 34, т.6 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници Регистрираният търговец е длъжен да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на изискванията на чл. 18 и са вписани в регистъра по чл. 20;

Съгласно нормата на чл. 18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/1999год. водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

В случая по делото няма спор, че санкционираното дружество е регистриран търговец и притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз. В това си качество същото е имало задължение да осъществява таксиметровата дейност само с водачи, които отговарят на изискванията по чл. 18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/1999год., а именно с водачи, които притежават валидно удостоверение за психологическа годност.

От събраните по делото доказателства непротиворечиво се установява, 3 че на 20.04.2021год. водачът Христо Г. е извършил името на въззивното дружество превозвач общо 2 таксиметрови превоза. В горната насока са приложената към АНП пътна книжка издадена на превозвача, в частност пътен лист № 018/20.04.2021год. и прикрепения към него дневен финансов отчет свален от фискалното устройство монтирано в автомобила. При това положение водачът е следвало да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, а въззивното дружество е било натоварено със задължението да не допуска извършването на превозите с водач, който не притежава валидно такава.

Административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е. дължимото поведение, така и съответната санкция. От друга страна очертаните от текста на нормата изпълнителни деяния на нарушение по този текст на закона са „назначи на работа“ или допусне. В случая в НП ясно е посочено, че дружеството се санкционира за нарушение по чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП поради което и няма никакво съмнение за какво изпълнително деяние е наложена санкцията. Задължението на регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които притежават валидно удостоверение за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 34, т.6 вр. чл. 18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/1999год. за таксиметров превоз.

Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвтП, тъй като е издадена на осн. чл. 12, ал.5 от същия закон. Предвид приобщената по делото разпечатка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата Христо Г. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

Следователно, като е допуснало същия да управлява МПС и да извършва таксиметров превоз, дружеството е осъществило състава на нарушение по чл.

96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП. В практиката си Адм. съд - Варна приема последователно, че позволението на превозвачите водачи на МПС, въпреки липсата на валидно удостоверение за психологическа годност, да извършват превоз, осъществява състава на административното нарушение по чл. 96г ал.

1 предл. второ от ЗАвтП (Решение № 995 от 20.07.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 1018/2022г.; Решение № 618 от 5.05.2022 г. на Адм. съд Варна по к. а. н. д. № 336/2022г.; Решение № 188 от 22.02.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 2579/2021 г. и ред др.).

Въпреки горното обаче съдът счете, че атакуваното НП се явява незаконосъобразно към настоящия момент и като такова следва да бъде отменено по следните съображения:

След издаване на НП, в сила от 21.10.2022г. (ДВ бр. 84 от 2022г.), е 4 налице изменение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, чиято нова редакция е следната: "Удостоверението за психологическа годност е безсрочно". Наредбата е приложима съгласно чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП, като в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – към момента е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за безсрочност на удостоверението за психологическа годност, тъй като старата редакция е ограничавала срокът на валидност в рамките на три години с изключение на случаите при които валидността е за срок от една година. Смисълът на изменението е за безсрочност в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на МПС и тъй като НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на водача Христо Г. към посочената в НП дата на деянието (20.04.2021год.), то приложението на по-благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност към настоящия момент на визираното в НП адм. нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП. В горната насока е налице константна съдебна практика на Адм. съд – Варна – Решение № 1418/04.11.2022год. по к.а.н.д. № 2281/2022год.; Решение № 1644 от 08.12.2022год. по к.а.н.д. № 2267/2022год.; Решение № 83 от 27.01.2023год. по к.а.н.д. № 2874/2022годс.; Решение № 1764/23.12.2022год. по к.а.н.д. № 2320/2022год.; Решение № 1754 от 22.12.2022год. по к.а.н.д № 2637/2022год. и др.