Решение № 1339 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300500708 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.149 от Закона за енергетиката.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, представлявано от А. А.-И*** със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Я**, чрез юрисконсулт И. М. против Решение № 160/08.01.2024г., постановено по гр.д.№ 18890/2022г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове за признаване за установено по отношение на ответника Е. Б. Д., ЕГН **********, че дължи плащане на сумата в размер на 1259,17 лв. - главница, представляваща неплатена стойност на топлинна енергия, доставена за периода м.05.2018 г. – м. 04.2021 г. за обект на потребление, находящ се в гр.

С., общ. С., ул. „О., аб. № ***; сумата в размер на 165,92 лв. - обезщетение за забава за периода 01.10.2019 г. – 19.07.2022 г.; сумата в размер на 35,24 лв. главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода 1 м.07.2019 г. – м.04.2021 г.; 7,68 лв. - обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 19.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.08.2022 г. до окончателното погасяване; както и е осъдено дружеството да заплати на Е. Б.

Д., ЕГН **********, сумата от 450 лв. за разноски за исковото производство.

Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна Е. Б. Б. /Д./, ЕГН **********, чрез адв.П. Х., е депозирала писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Топлофикация София“ ЕАД против Е. Б. Б. /Д./ е заведена искова молба по 422 от ГПК, ведно с писмени уточнения /на л.41 и л.66/, неразделна част към нея, с която се посочва, че дружеството доставя на ответника топлинна енергия за отопление и БГВ при публично известни Общи условия, на осн. чл.150 ал.1 от ЗЕ. Исковете са за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу Д. за топлоснабден имот в гр.С., ПК **, общ.Слатина, ул.“О***, за процесния период м.05.2018 г. – м. 04.2021 г. Уточнено е, че сградата, в която се намира този имот, е в режим на етажна собственост. Ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период е клиент на топлинна енергия за битови нужди по см. на §190 от ДР на ЗЕ.

Същата била ползвала доставяната топлинна енергия и не е погасила задълженията си. Разпределението на ТЕ е извършено от ищеца по прогнозни месечни сметки и реален отчет. Заплащането на месечните дължими суми е в 45 дневен срок публикуването им на интернет страницата. Вземанията са претендирани и е издадена на осн. чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 7459/26.10.2022г. по ч. гр. д. № 15187/2022г. по описа на РС – Пловдив, XXI гр.с., връчена при условията на чл.47 от ГПК.

Към исковата молба са приложени Нотариален акт за продажба на недвижим имот в груб строеж № 114/15.05.2007г., нот.д.№ 108/2007г., МолбаДекларация от 27.08.2012г. за откриване на партида, Справка, изд. на 2

07.08.2008г. за идентичност на имот, изд. от „ГИС София“ ЕООД, Извлечения от сметки за процесния период, Протокол от Общо събрание на СЕС за избор на ФДР и приложен към него списък на етажна собственост, съобщения към фактури. Уточнено е изрично с Молба от 26.01.2023г. /на л.41/, че фирмата, предоставяща услугата „дялово разпределение“ за конкретния обект е „Топлофикация София“ ЕАД.

Ответницата Е. Б. Д. е депозирала Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност за период три години, преди 04.08.2022г. Оспорва твърденията, направени с исковата молба за доставена и изразходвана топлинна енергия. Посочва се, че живее трайно в САЩ и не ползвала лично процесния имот, а го предоставяла за временно и възмездно ползване под наем. Уточнила е, че за периода 15.06.2019г. – 02.11.2022г. в имота не е имало наематели.

В хода на производството е допуснат и разпитан св. В. Г. К., без родство с ответницата. Същият бил извършвал ремонтна дейност в жилището и после върнал ключовете на Е.. Щял да наема имота, но се отказал. Докато правили ремонта не били идвали служители от „Топлофикация“, нито бил виждал залепено съобщение, че ще минават да отчитат показания. Ако било имало такова съобщение, щял поне да го снима и да звънне, за да пита за какво става въпрос. За последно бил ходил в имота през 2019 – 2020 г.

Районният съд, за да отхвърли исковете, излага основни съображения, че съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на приложените документи е прието от съда, че ответницата е собственик на имота в процесния период и се явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в сграда - етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална отоплителна инсталация.

На следващо място, Районният съд е мотивирал, че по делото се е установило за начисленото задължение на ответницата, че е формирано от потребена топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода, която е опредЕ. служебно от служители на ищцовото дружество. Същевременно не са били ангажирани доказателства, установяващи факти за причините за 3 служебното начисляване на потребената топлинна енергия. Предвид на това, и с оглед възражението от ответника, че имотът не е използван в периода, което се установява от показанията на разпитания по делото свидетел, е наложен извод, че исковата претенция е недоказана, както по основание, така и по размер.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Според чл.

149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните - при разкрита на тяхно име партида. Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. За възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот била доказана от приложените документи, а и същото обстоятелство не е оспорено от ответницата. Наложен е изводът, че 4 ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия. Това обаче не е достатъчно за уважаване на предявените искове. В тази насока, още с исковата молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД са били направени доказателствени искания за допускане на съдебно-техническа експертиза, с въпроси, описани от п.1 до п.6 /вкл./, на които да бъде даден отговор от вещо лице специалист – топлотехник, и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, описани от п.1 до 4 /вкл./, на които да бъде даден отговор от вещо лице – счетоводител. С Молба с вх.№ 8213/26.01.2023г. /на л.41 – 42/ и с Молба с вх.№ 15828/16.02.2023г. /на л.66/ дружеството е заявило, че поддържа искането за допускане на СТЕ и ССЕ, по въпроси, описани с исковата молба.

По направените искания Районният съд се е произнесъл в първото открито съдебно заседание на 31.10.2023г. /протокол на л.180/ и е оставил без уважение искането на дружеството за допускане на СТЕ и ССЕ, като са изложени съображения, че не били представени доказателства, въз основа, на които вещото лице да работи. С Молба с вх.№ 111588/05.12.2023г. /на л. 182/ от „Топлофикация София“ ЕАД е подновено искането пред първа инстанция за допускане на заявените две експертизи още с исковата молба. В последното съдебно заседание на 07.12.2023г. Районният съд се е произнесъл, че не е налице основание за допускане на претендираните от ищеца експертизи СТЕ и ССЕ.

С подадената въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД са направени бланкетни възражения срещу направените изводи, изложени с атакуваното решение на съда и не са заявени доказателствени искания за събиране на доказателства. След като жалбоподателят не е обосновал процесуални нарушения на Районния съд и не е подновилза въззивно производство исканията за допускане на експертизи, въззивната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, тъй като без приобщаване на експертизите – техническа и счетоводна, които да бъдат изготвени от вещи лица - експерти по вече поставените въпроси, за отговорите на които са необходими специални знания, фактическият състав на исковите претенции - две главници и съответни обезщетения за забави не са доказани по основания и размери.

Обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено 5 изцяло.

Разноски.

Съобразно правния резултат по делото жалбоподателят

„Топлофикация София“ ЕАД ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна Е. Б. Б. /Д./ сумата 600 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложени ДПЗС и Списък по чл.80 от ГПК.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 160/08.01.2024г., постановено по гр.д.№ 18890/2022г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.

Осъжда „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от А. А.-И*** със седалище и адрес на управление - гр. С., ул.

„Я**, да заплати на Е. Б. Б. /Д./, ЕГН - **********, с пълномощник адв.П. Х., служебен адрес - гр.П., ул."С." №**, сумата в размер на 600 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 708/2024г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, V гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6