Решение № 3150 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3150 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100507751 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР срещу решение № 20033342/03.05.2022г., постановено по гр. дело № 13806/2022г. по описа на СРС, 156-и състав, в частта, в която, на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на ищеца И. И. И. сумата 917.30 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд на длъжност младши инспектор, със статут на държавен служител, за периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г., ведно със законната лихва от 12.03.2020г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата 130.83 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.06.2017г. до 106.03.2020г. и на ищеца и на СРС са присъдени разноски.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не била налице празнота в нормативната уредба, предвид на което не следвало субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. С нормата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР била въведена специфична законова регламентация за продължителността на нощния труд, неприложима била уредбата по КТ. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част, а вместо това да бъде постановено друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени от съда. Моли съобразно този изход на спора въззивният съд да разпредели и 1 отговорността за разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец И. И. И. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство оспорва същата като неоснователна. Излага съображения, че тълкуването, дадено в новото ТР № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, било неприложимо към случаите преди изменението на ЗМВР от 2020г., какъвто е и процесният, както и подробни съображения за противоречие на тълкувателното решение с правото на ЕС. Моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – Заповед № 1280/23.10.2014г. на Директора на ГД „ПБЗН“ – МВР, акт за встъпване в длъжност от 31.10.2014г., Заповед № 1983к-1690/29.11.2019г. за преназначаване на длъжност, акт за встъпване в длъжност от 02.12.2019г., справка за професионалния стаж и заеманите длъжности рег. № 1207р-2753/23.07.2020г., протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, графици за дежурство, а и безспорно между страните, съдът приема за установено, че през исковия период от 06.03.2017г. до 06.03.2020г. страните били обвързани от валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът И. И. И. изпълнявал при ответника длъжности, както следва: за периода до 02.12.2019г. – младши изпълнителска длъжност водач на специален автомобил в РС „ПБЗН“-Костенец към РДПБЗН – София, а след последната дата до края на заявения по делото период - младши изпълнителска длъжност водач на специален автомобил в РС „ПБЗН“-Елин Пелин към РДПБЗН – София.

Страните не спорят и от представените по делото и неоспорени графици за дежурства, протоколи за отчитане на работното време и неоспореното по делото заключение на изслушаната ССчЕ се установява, че през исковия период ищецът И. И.

И. полагал при ответника труд на смени, по график.

Съобразно неоспореното заключение на ССчЕ за периода от 06.03.2017г. до края на заявения от ищеца период – 06.03.2020г. ищецът И. И. И. положил при ответника общо 896 часа нощен труд, за което ответникът му заплатил възнаграждение. В случай, 2 че нощният труд бъде преизчислен в дневен с коефициент 1.143, същият възлизал на 1 024 часа, като разликата от 128 часа не била овъзмездена. Възнаграждението за същото време положен труд съобразно неоспореното заключение на вещото лице възлиза в размер на сумата 917.03 лева и същото не било заплатено. СРС приел в атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищеца и уважил главния иск в същия размер.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Приложимите към процесния казус разпоредби от ЗМВР са тези, в редакцията им преди изменението бр. 60/2020г. ДВ.

Предвид нормата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че възнаграждението за извънреден труд е допълнително такова и се изплаща към основното месечно възнаграждение на държавните служители. На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. - чл. 179, ал. 1 ЗМВР. Следователно ЗМВР урежда отделно заплащане, както на положения извънреден труд, така и на този, положен през нощта, като няма пречка двете разпоредби да се прилагат едновременно.

Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, урежда нормалната продължителност на работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на разпоредбата регламентира начина на изчисляване на работното време за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Изр. 4 в приложимата към казуса редакция на нормата до изм. бр. 60/2020г. ДВ, предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Когато служителят е работил извън редовното работно време, в чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации – възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. С ал. 6 е уреден и начинът за заплащане на положения извънреден труд по ал. 5 – с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съобразно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (редакция преди изменението от 2020г., сега – ал. 10 ) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, 3 режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В темпорален аспект подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на горната законова делегация са следните: Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., обн. бр. 69/14г. ДВ, действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от 29.07.2016г. до 01.08.2016г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр. 40/15г. ДВ, действала от 01.04.2015г. до28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16г. ДВ, действала от 02.08.2016г. до 09.01.2020г. ( последната е приложима към конкретния казус).

Единствено в чл. 31, ал. 2 на първата от наредбите е регламентирано, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за съответния отчетен период се умножава по 0.143, а полученото число се събира с общия брой работни часове за същия период (т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1.143). Нито в ЗМВР, нито в някоя от останалите две наредби е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в бр. 9/07г. ДВ, когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Този коефициент възлиза именно на 1.143 и се получава при разделянето на нормалната продължителност на работното време през деня, установена от нормата на чл. 136, ал. 3 КТ (8 часа) на нормалната продължителност на нощния труд, установена от нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ (7 часа).

По въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“ е постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно задължителното тълкуване на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В мотивите си към същото тълкувателно решение ВКС възприема становището, 4 че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По задължителен за съдилищата начин е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Анализирайки разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по смисъла на същата норма „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. ВСК приема, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Становището на ВКС е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването на ЗМВР, законодателят е съобразил спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от 5 полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.