Решение № 520 от 13.12.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Кърджали, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140100509 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на А. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: **** общ.

Кърджали и Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Кърджали , **** , двамата с адрес за призоваване: гр. Кърджали, ***, ет. 2 чрез адв.Д. Д. срещу ответника Н. С. Ю., с ЕГН ********** и адрес: гр. Кърджали, ****, *** по осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 107.38 лева, представляваща дължима законна лихва върху сумата от 2 400.00 лв. за периода от 28.12.23г.- датата на връчване на Поканата за доброволно изпълнение по изп.д***/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с peг. *** на КЧСИ и район на действие КОС до 22.04.24г.- датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху сумата от 2 400.00 лв. от момента на завеждане на исковата молба /22.04.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че след проведена публична продан с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. **** по описа на ЧСИ Р. С. от 28.08.20г. е възложена 1/2 идеална част от АПАРТАМЕНТ ** с *****, находящ се в гр. Кърджали, ****, в поземлен имот, с ****, находящ се в гр. Кърджали, ****, целият с площ от 333 кв.м., при съседи по документи за скица: ****, ****, ***,*** в сграда с ****, на етаж * на пететажна жилищна сграда с търговски партер и подземен гараж, със застроена площ 80,60 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, коридор, лоджия и балкон, при граници: на същия етаж- обект с ****, обект с ****; под обекта- обект с ****; над обектаобект с ****, ведно с припадащите се 5,077 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8,04 кв.м. и 5,077 % идеални части от правото на строеж върху мястото, ведно с 1 прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ **, разположено в подземен етаж, със светла площ 2,27 кв.м., при граници: горе- магазин ***; изток- избено помещение **; запад- избено помещение ** север- рампа; юг- коридор, ведно с припадащите се 0,042 % идеални части от общите части на сградата в размер на 0,07 кв.м. и 0,042 % идеални части от правото на строеж на ищеца, който към този момент е имал сключен граждански брак с Д. Г. Д., поради което закупената 1/2 идеална част от процесния апартамент е придобита в режим на СИО.

Ищецът твърди, че многократно е правил опити за връзка е ответницата за уреждане на съсобствеността на този имот, но така и не се е стигнало до окончателното му разделяне, като от придобиването му и до сега не е допускан да влезне в него.

Предвид това било образувано производство по гр.д. ***/21 г. по описа на КРС за съдебна делба като с Решение **/30.11.21г. постановено по гр.д. ***/21 г. по описа на КРС била допусната делба между съделителите, като имотът бил изнесен на публична продан, като била отхвърлена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК на ответницата.

Сочи, че с цел шиканиране на процеса ответницата обжалвала решението на първоинстанционния, като с Решение **/22.07.22г. постановено по в.гр.д.***/22г. по описа на КОС било потвърдено първоинстанционното решение.

Отново, за да забави влизането на първоинстанционното решение в законна сила ответницата подала касационна жалба, за което било образувано к.гр.д. ***/22г. по описа на ВКС. С Определение ***/26.07.23г. постановено по ***/22г. по описа на ВКС не било допуснато касационно обжалване.

Сочи, че въз основа на издадения по гр.д. ***/21 г. по описа на КРС изпълнителен лист било образувано изп.д. ***/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с peг. *** на КЧСИ и район на действие КОС и бил изнесен на публична продан съсобственият между страните апартамент.

Сочи, че за присъдените на ищеца с решение **/22.07.2022г. по в.гр.д. ***/22г. по описа на КОС суми в размер на 2 400.00 лева образували изп.д***/23г. по описа на ЧСИ Р.

С., с peг. *** на КЧСИ и район на действие КОС, по който наложили запори върху вземанията на ответницата по изп.д. ****/23г. на ЧСИ Р.С.. Сочи, че към момента задължението по изпълнителното дело не е погасено, като единственото имущество, което има ответницата е апартамента, който се продава на публичната продан, като и единствените средства за погасяване на задължението й, са тези, които ще постъпят от продажбата.

Видно от горното и от доказателствата, на ищеца са присъдени разноските , направени в производствата, като не бил уреден въпроса със заплащане на лихви върху тях до погасяването им. Разноските не били заплатени понастоящем , като за ответника съществувал интерес да забавя до безкрайност плащането им.

От момента на получаване на ПДИ по изп.д.****/23г. – 28.12.2023г., ответницата изпаднала в забава и от този момент дължала обезщетение в размер на законната лихва. Това обуславяло правния интерес да се предяви иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължимата се законна лихва за забава.

Искането е ответникът да се осъди да плати на ищеца претендираната сума от 107.38 2 лева.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д., както и в представена писмена защита поддържа исковата молба.

Ответникът в представен писмен отговор оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

Съдът, за да се произнесе съобрази следното: Предявения осъдителен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 62,08 лева, представляваща дължима мораторна лихва в размер на законната лихва върху сумата от 2 400.00 лв. за периода от 28.12.23г.- датата на връчване на Поканата за доброволно изпълнение по изп.д. ***/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с peг. *** на КЧСИ и район на действие КОС до 22.04.24г.- датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху сумата от 2 400.00 лв. от момента на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, е основателен и доказан. По делото са ангажирани доказателства за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца за посочената главница от 2 400.00 лв., съставляваща направени разноски пред въззивната инстанция, като за събиране на това вземане е образувано изп.дело изп.д***/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с peг. *** на КЧСИ. От 29.12.23г.- от момента на получаване на ПДИ по образуваното изп.д***/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с peг. *** на КЧСИ и район на действие КОСответницата е изпаднала в забава и от този момент дължи обезщетение в размер на законната лихва. От този момент вземането е определено по размер и изискуемо, поради което и на основание чл. 84 ЗЗД от него възниква и задължението за лихви за забава.

Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая безспорно се установява, че ищците в деня на влизане на съдебното решение са имали ликвидно и изискуемо вземане от ответницата за заплащане на направените от тях разноски в касационното производство. От момента на влизане в законна сила на Определение *****/26.07.23г. постановено по к.гр.д.***/22г. по описа на ВКС вземането на ищците е определено по размер и изискуемо, като от момента на получаването на ПДИ от страна на ответницата възниква и задължението за лихви за забава.

Изложените по-горе обстоятелства се установяват от представените и приобщени по делото писмени и гласни доказателства. Правото на разноски съставлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена единствено от него и е основана на гражданско облигационно правоотношение, чиито фактически състав е трикомпонентен- неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски по повод участие в съдебното производство по повод този правен спор и съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските, въз основа на резултата от делото. Отговорността за разноски е изградена изцяло върху идеята на законодателя за неоснователно предизвикване на делото, но вина в случая не е нужна, тъй като страната, срещу която е постановено решението, носи отговорност за разноските дори и да е положила всички възможни усилия и грижи, за да издири и установи 3 действителното правно положение, преди да предяви исковата си претенция в съда.

Вземането за присъдени разноски по водено гражданско дело има облигационен, извъндоговорен характер, то произтича от възникнало и приключило процесуално правоотношение въз основа на конкретна законова норма, определяща механизма за възлагане на разноските. И тъй като става дума за парично задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. I ЗЗД, относима към всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на паричното задължение. Кредиторът на едно парично задължение има право на законна /мораторна/ лихва, тъй като от деня на забавата до момента на плащането е лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и не е получил. В този смисъл е Решение **/18.05.10г. постановено по т.д.***/09г. по описа на ВКС, I т.о. Вземането за присъдени разноски по водене на гражданско дело има облигационен, извъндоговорен характер, произтичащ от възникнало и приключило процесуално правоотношение. Налице е обективна невиновна отговорност за разноски и моментът на изискуемост на вземането за същите е влизането в сила на съдебния акт, с който са присъдени разноските. Задължението за разноски е парично и безсрочно и след като изискуемостта на вземането настъпва с акта на съда, с който се присъждат разноските, понеже няма уговорена дата на плащане, кредиторът може да иска изпълнение веднага, но за да изпадне длъжникът в забава, той следва да бъде поканен.

В контекста на изложеното по-горе неоснователно е твърдение на ответника, че искането за присъждане на лихва върху разноските е неоснователен. Наличието на паричното задължение в случая е безспорно.

Действително на 18.09.24г. задължението на ответницата към ищците е погасено, като това обстоятелство има значение само досежно претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 2 400,00 лв. от момента на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Ето защо следва тази законна лихва да бъде присъдена до 18.09.24г.,- датата на пълното издължаване на задължението.

Предвид всичко изложено исковата претенция е доказана по един безспорен и категоричен начин, поради което, следва да бъде уважена.

Относно претендираните разноски свързани с обезпечаването на иска, следва да се посочи, че съгласно постоянната съдебна практика на съдилищата разноските свързани с обезпечаването на иска се претендират и присъждат в самото исково производство.

Съгласно Тълкувателно решение **/12г. от 06.11.13г. постановено по т.д.**/12г. по описа на ВКС, ОСГТК, което е задължително за съдилищата, направените в производството по обезпечаване на иск разноски се дължат и се присъждат с окончателния съдебен акт, съобразно изхода на делото. В т. 5 на посоченото тълкувателно решение е посочено, че обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел е да осигури по време на висящиостта на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение. Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява 4 реализирането на правните последици от решението. Въпреки че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. Следователно съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност.

Обезпечителният процес се развива едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението.