Решение № 260039 от 23.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Ловеч, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д.

№ 353 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 53/30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 551 /2019 г. на РС – Луковит, е отхвърлен като неоснователен искът на въззивника Ц.Н.Г. *** за заплащане на сумата от 1 836,08 лв. Със същото решение съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, осъждайки ищеца да заплати на ОД МВР Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Ц.Н.Г., в която се правят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост: за неприлагане от съда на алгоритъма в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, вместо Наредба № 8121 з-776/29.07.2016 г., с което се допуска различно третиране на служители в нарушение на чл. 52 от Хартата за основните права на ЕС; за неправилно възприемане от съда на тезата, според която в МВР е установено полагане на нощен труд в рамките на осем часа, с оглед на което не следвало да се прилага коефициент 1,43, като според въззивника не съществува разпоредба в ЗМВР, указваща в какво се състои нормалната продължителност на нощния труд; за несъобразяване от съда, че в двете наредби (от 2015 и от 2016 г.) е налице празнота относно нормата на чл. 31, ал. 2 на предходната им наредба от 2014 г., която следвало да се преодолее чрез правоприлагане по аналогия. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на ожалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение, като се поставят следните акценти: върху непосочване от жалбоподателя процесуалните правила, които са нарушение от съда; върху игнориране от жалбоподателя на чл. 19 и 20 от НСОРЗ, според които за нощния труд на служителите в държавната администрация се заплаща допълнително възнаграждение; върху буквалното възпроизвеждане на чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО в чл. 187, ал. 3, изр. посл ЗМВР; допуснато от жалбоподателя смесване на видовете труд и непознаване от него на проведената в закона разлика между извънредния и нощния труд и съществуващата изрична уредба на тяхното възмездяване; върху неправилно настояване от жалбоподателя за прилагане на НСОРЗ относно служителите на МВР и за произтичащата от това трансформация на нощните часове в дневни с коефициент 1,143; върху приложимост на особения режим на чл. 187 ЗМВР и Наредба № 8121 з-776/29.07.2016 г. В писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, акцентувайки на наведените доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, както и на съображенията в решението по отправеното пореюдициално запитване. Процесуалният представител на въззивника моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Р., който оспорва въззивната жалба, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявени Ц.Н.Г. *** иск за заплащане на сумата 1901,47 лв., претендирана като неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., 250 лв. – общ размер на обезщетение за забавено изпълнение и законната лихва върху главното вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В писмения отговор на ответника е наведено правоизключващо възражение за неоснователност на иска, основано на оспорвания и правни доводи за липса на положен извънреден труд.

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установяват безспорно следните факти:

Не се спори от страните, а и това се установява от приетите актове за встъпване в длъжност и заповеди за преназначаване (акт от 15.04.2015 г., протокол от 16.02.2016 г. и заповед № 295з-486/02.04.2015 г. на директора на ОД МВР Ловеч), че ищецът е работил при ответника, на длъжност „младши инспектор“в група „Охрана на обществения ред“ към РУ - Ловеч, при ОД МВР Ловеч.

Със заповед № 295з-355/23.02.2018 г. на директора на ОД МВР Ловеч е утвърден редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Със заповедта е разпоредено, че за служителите от патрулно-постовата дейност в РУ - Ловеч, при ОД МВР Ловеч, извършващи дейност по опазване на обществения ред, работното време се организира на две смени по 12 часа (от 08:00 до 20:00 и от 20:00 до 08:00 часа), че тези служители ползват време за хранене от 30 минути, време за отдих – два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути, без прекъсване изпълнението на служебните си задължения. Не се спори, че в процесния период ищецът е работил на такива смени.

Не се спори от страните, че със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв., че същият размер е възприет и със следващата заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

От заключението на съдебно-счетоводната, прието от първата инстанция, се установява, че в процесния период ищецът полагал при ответника труд съобразно установени графици за дежурство, като общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство и протоколите за отчитане на отработеното време между 22:00 и 06:00 часа, за периода от 01.09.2016 г. до 09.09.2019 г., е 1902 часа. Установява се от заключението, че в същия период от ответника не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време, че след превръщане на нощните часове към дневни (с коефициент 1.143), този брой е 2115 часа, като разликата между тях и общия брой часове нощен труд без приравняване е 265 часа.

За процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 475,50 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час./. От експертизата се установява, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен е 1 836,08 лева, че такъв труд за процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и не е заплащан от ответника, като общият размер на законната лихва за забава върху последното възнаграждение, изчислен от датата на изплащане на основното възнаграждение (26-то число на месеца, следващ отчетния период до датата на исковата молба, е 252,09 лв.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 272 часа /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 01.09.2016 г. до 09.09.2019 г., е неоснователен.

След като ищецът е работил на длъжността полицай „младши инспектор“ в група „Охранителна полиция“ към РУ - Луковит, при ОД МВР Ловеч, същият е със статут на държавен служител-полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чиито статут се урежда със същия закон (чл. 142, ал.

2 ЗМВР).

С оглед установеното, че за процесния период ищецът е работел на смени (12-часови и 24-часови дежурства), работното му време следва да се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.

187, ал. 3 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За тази категория служители (държавен служител - орган по пожарна безопасност и защита на населението), работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период (чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР), чиито размер е 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 6 ЗМВР). За полагания нощен труд ищецът има право на допълнително възнаграждение чл. 179, ал. 1 ЗМВР), като допълнително възнаграждение му се следва и за положения от него извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Страните нямат спор за броя на часовете нощен труд, за които на ищеца е изплатено допълнително възнаграждение. Спорът е концентриран върху въпроса, дали при отчитане и изчисляване на часовете извънреден труд, положен от ищеца като държавен служител-полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, следва да се извършва с конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143 – при съответно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Настоящият състав дава отрицателен отговор, по следните съображения.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В нея е установена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР нощен и извънреден труд, като липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), според която при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове за положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой часове за отчетения период. Прилагането на този регламент по аналогия е неправилно. Предвид изричната позитивна уредба на отношенията, свързани с отчитане и компенсиране на положения от държавните служители към МВР нощен и извънреден труд, не би могло да се говори за нормативна празнота. Липсата в тази уредба на правило, идентично на съществувалото в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), е въпрос на нормативно разрешение, а не на празнота, а преценката дали това разрешение е удачно или не би могла да даде на нормотвореца основания за бъдещото му изоставяне или изменение, но не може да е аргумент и основание за правоприлагане по аналогия (чл. 46, ал. 2 ЗНА).

Правоприлагане по аналогия заради нормативна празнота не би могло да се обоснове и с отмяната по реда на съдебния контрол на действалите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – първата с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на същия съд (обн. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), а втората с решение № 16766 на Върховния административен съд на Република България (обн. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК).