Решение № 1651 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12847/2024
- Вид
- Решение № 1651
- Подписан
- 10.04.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Михаела Светлозар Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1651 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330112847 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от А. М. У., ЕГН ********** против „Сити корект кредит“ ООД, ЕИК 126647259, с която са предявени обективно съединени установителни искове в условията на евентуалност, с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, вр. с чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ....от 18.09.2023 г., с предоставена сума от 800 лева, при ГЛП – 40,31 и ГПР – 48,66 %, който бил недействителен. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 и за нарушаване на добрите нрави.
Моли за прогласяване недействителността на договора, а в условията на евентуалност – на клаузата на чл. 19 – за дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение - уговорена в ущърб на потребителя, в противоречие с добрите нрави и материалния закон, излизаща извън присъщите й функции, водеща до скрито оскъпяване на кредита и създаваща предпоставки за неоснователно обогатяване за кредитора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.
Бил е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 15795/17.12.2024 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно 1 заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на главната искова претенция, при което по евентуалната не се дължи произнасяне.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл.
80 ГПК и док. за плащане на 57,68 лева – ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на минимума от 430,94 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. М. У., ЕГН ********** и „Сити корект кредит“ ООД, ЕИК 126647259, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит от 18.09.2023 г., е недействителен.
ОСЪЖДА „Сити корект кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов“ № 3 да плати на А. М. У., ЕГН **********, с адрес:...., сумата от 57,68 лева /петдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски по делото.
2
ОСЪЖДА „Сити корект кредит“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов“ № 3,на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Д. Б. С., с адрес: ........., сумата от 430,94 лева /четиристотин и тридесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. М. У. в производството по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3