Решение № 553 от 17.11.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 553

17.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Плевен

VIII наказателен състав

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

ДАРИНА В. ДИМИТРОВА

Чавдар И. Попов като разгледа докладваното от Чавдар И. Попов Административно наказателно дело № 20204430201730 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление без номер от ***г. , издадено от *** *** към ***, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: град Плевен, ул. „*** е наложено административно наказание глоба, в размер на 300/триста/ лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/ вр. чл.63, ал.1 от 33 и т.9 на Заповед № ***/*** г., създадена с т.1 т Заповед № ***/11.04.2020 г. на *** на здравеопазването, поради което и на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.***.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган 1 съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на на ***г. около в 17.10 ч. в гр. Плевен до блок № *** в ж.к.“***“ извършва следното: Движи се на обществено място /междублокова улица/, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство покриващо носа и устата, в противоречие на т.9 на Заповед № ***/*** г., допълнена със Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020 г. на *** на здравеопазването, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/ вр. чл.63, ал.1 от 33 и т.9 на Заповед № ***/*** г., създадена с т.1 т Заповед № ***/11.04.2020 г. на *** на здравеопазването, поради което и на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител И. В. Д. и свидетеля А. М. Й. , от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя.

Според съда, следва да се отмени НП, поради следните съображения:

1.Наказателното постановление е издадено, въз основа на акт за установяване на административно нарушение ** от *** г., бл. № ***, с който е било констатирано, че жалбоподателката „ на ***г., около 17.10ч. в гр.

Плевен до блок № ***, ж.к. „***" извършва следното: движи се на обществено място /междублокова улица/ без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата". С това актосъставителя е счел, че е била нарушена т.9 от Заповед № ***/***г., доп. със Заповед № РД -01-197/11.04.2020г. на *** на здравеопазването. В издаденото наказателно постановление, установеното е отразено по различен начин, наказващият орган е приел различна от актосъставителя правна квалификация, счел е, че е нарушена нормата на чл.209а, ал.1 от 33, във вр. чл.63 ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № ***/***г., създадена с т.1 на Заповед № РД -01- 197/11.04.2020г. на *** на здравеопазването. Тази разлика води до неяснота на вмененото нарушение и 2 до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Налице е недопустимо разминаване между цифровата квалификация на нарушението, приета от актосъставителя и тази от наказващия орган. Безспорно е, че в акта за нарушение е посочена за нарушена т.9 от Заповед № ***/***г. ( доп. със Заповед № РД -01-197/11.04.2020г. на *** на здравеопазването, а в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.209а, ал.1 от 33, във вр. чл.63 ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № ***/***г., създадена с т.1 на Заповед № РД -01197/11.04.2020г. на *** на здравеопазването. Разпоредбата на чл.2.09а ал.1 от 33 гласи „Който наруши или не изпълни въведени с акт на *** на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв." / Редакция към ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г./. Явно е, че разпоредбата на чл. 209а от ЗЗ има бланкетен характер и откъм конкретните неизпълнени задължения действително препраща към съответните актове, издадени от *** на здравеопазването или на *** на регионалната здравна инспекция, но от това не би следвало да се приеме, че самостоятелното посочване на която и да е противоепидемиологична мярка, съдържаща се в Заповед на ***, без да бъде обвързана със съответната правна норма, би могла да бъде възприета като правна квалификация за дадено нарушение. Безспорно е, че в процесния АУАН, не е посочена нарушената законова разпоредба по смисъла на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. С акта за установяване на административно нарушение се слага началото на процеса по налагане на административно наказание и липсата на посочване в него на нарушената правна норма, задължителен негов реквизит го прави негоден да послужи като основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на административно наказание.

На следващо място в конкретния случай е налице, последващ акт на *** - Заповед №РД-01-263 от 14.05.2020г, който акт прекратява действието на предходния и първоначалната заповед N 2 *** от 11.04.2020г., въз основа на която е издадено обжалваното НП, вече не съществува в правния мир. С посочената заповед на основание чл.63, ал.4, 6 и 11 и чл.бЗв от Закона за здравето и във връзка с обявената с Решение №325 на МС от 14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка и предложение на *** за въвеждане на мерки на територията на страната, министърът на здравеопазването, с т.IV от заповедта е отменил изрично Заповед № *** от 11.04.2020г., въз основа на която е издадено обжалваното НП. В тази връзка настоящия случай, попада в обхвата на предвиденото от законодателя изключение чл. 3, ал.2 от ЗАНН, който предвижда: "Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по благоприятна за нарушителя.“ Налице са и двете кумулативни предпоставки, които закона изисква, а именно: към настоящия момент обжалваното НП, не е влязло в сила - има висящност на процеса и заповед № РД-01 197 от 11.04.2020г., въз основа на която е издадено обжалваното НП, е била отменена. Поради което безспорно са налице предпоставките за приложението на чл.З ал. 2 от ЗАНН и с настъпилата промяна е отпаднала 3 административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

3.

На трето място, според съда в случая следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 2. (1) „На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.“ И чл. 4. (1) Облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето.

(2) Лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са закрити устата, носът или очите.“ от ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НОСЕНЕТО НА ОБЛЕКЛО, ПРИКРИВАЩО ИЛИ СКРИВАЩО ЛИЦЕТО.

Посочените в АУАН и НП разпоредби, противоречат на посочените по-горе.

За щастие у нас все още действа ЗНА, които подрежда по правна сила правните актове в РБ. Съобразно ЗНА и Конституцията на РБ, е забранено със заповед, пък била тя и на министър, да се дерогира приложението на закон. Още едно самостоятелно основание за отмяна на НП.

Неясно остава защо е издадено НП без номер…..

Предвид изложеното, следва да се отмени НП № от ***г., изд. от *** *** -ПЛЕВЕН, с което на основа ние чл.209, ал.1 от Закона за здравето на М.

Г. М. , ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева, за нарушение по чл.209а, ал.1 от 33, във вр.чл.63, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед N9 ***/***г., създадена с т.1 на Заповед № РД -01197/11.04.2020г. на ** на здравеопазването, като неправилно и незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление без номер, от ***г., издадено от *** *** към ***, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: град Плевен, ул. „*** е наложено административно наказание глоба, в размер на 300/триста/ лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/ вр. чл.63, ал.1 от 33 и т.9 на Заповед № ***/*** г. създадена с т.1 т Заповед № ***/11.04.2020 г. на *** на здравеопазването, поради което и на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв ОСЪЖДА ***, представлявана от *** *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М. с ЕГН 4

********** сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за направените по НАХД № 1730/2020 година по описа на РС Плевен разноски съответно за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5