Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 403 от 16.07.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1313/2023
Вид
Решение № 403
Подписан
16.07.2024
В сила
08.08.2024
Състав
Светла Рускова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Ямбол, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Р. Д. при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело № 20232330101313 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по молба на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, с която желае да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Г. Т. М., ЕГН:

********** с адрес *** Я., ул. *** че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, произтичащо от договор за кредит № ***. в размер 3189.77 лв. (Три хиляди Сто осемдесет и девет лв. и 77 ст.), както следва:

1536.4 лв. (Хиляда Петстотин тридесет и шест лв. и 40 ст.) представляваща *** броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.08.2021 г. до 20.07.2022 г.

1502.24 лв. (Хиляда Петстотин и два лв. и 24 ст.) - представляваща *** броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.08.2021 г. до 20.07.2022 г.;

151.13 лв. (Сто петдесет и един лв. и 13 ст.) - лихва за забава за периода на просрочието от 20.08.2021 г. до 04.08.2022 г.

Претендира се и законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на задължението

Претендират се направените разноски в заповедното и исковото 1 производство.

Ищецът твърди, че срещу ответника се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***г. по описа на ЯРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед дадените от съда укацания, ищецът е предявил настоящият установителен иск в законоустановения срок.

Сочи, че „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД е небанкова финансова институция, вписана в търговския регистър на Република Б. под ЕИК: ***.

Основният предмет на търговска дейност на дружеството е предоставянето на краткосрочни потребителски заеми посредством използването на търговска мрежа .

На ***г. Г. Т. М. е кандидатствал за целеви потребителски кредит при „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и в резултат е сключен Индивидуален договор за Потребителски кредит под № *** г. („договора“) между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството на Кредитор и Г. Т. М., съответно в качеството му на Потребител.

Въз основа сключения договор за кредит № *** г. на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 5200 лв. (Пет хиляди Двеста лв. и 0 ст.).

Съгласно договорената цел на кредита в чл. 7, б. а), сумата по кредита в размер на 4861.12 лева Кредиторът е превел по банкови сметки на третите лица-кредитори на потребителя, така както е посочено в чл. 7, б. а) от договора за кредит за погасяване на съществуващи задължения на Г. Т. М. към:

Фератум България ЕООД – договор №*** в размер 1094,60 лв.

Изи Асет Мениджмънт АД – договор № ***г. в размер 504,84 лв.

Креди Йес ООД – кредит № *** г. в размер на 1292,55 лв.

Вива Кредит ООД – кредит № *** г. в размер на 1969,13 лв., за което представя 4 бр. платежни нареждания за извършен кредитен превод. Сумата по кредита по чл. 7, б.б) в размер на 338.88 лева за текущи нужди Кредиторът е превел по посочената от Потребителя банкова сметка съгласно чл. 8 от договора - банкова сметка с IBAN: *** при банка Уникредит Булбанк АД. В подкрепа на последното се представя платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф. № ***

Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което Потребителят се е задължил да върне за срока на договора е в размер на 9672.4 лв. (Девет хиляди Шестстотин седемдесет и два лв. и 40 ст.), при лихвен процент на кредита: 41% /чл. 9 от договора/ и ГПР на кредита: 49.62% (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане подлежат по пера 5200 2 лв. - размера на предоставения кредит; сума в размер на 4472.40 лева договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11.6 от договора, Потребителят се задължава да върне получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план.

Срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 39 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5. от договора е 20.09.2023 г. Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят да дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието.

Към настоящи момент твърди, че кредитът е в просрочие, като длъжникът не е заплатил вноски по главница от № ***до № *** вкл. по погасителния план, както и вноски по договорната лихва от № *** до № *** вкл. по погасителния план. Така, длъжникът е в неизпълнение на задължението с по чл. 11.7 от договора за заплащане на месечните вноски, съгласно погасителния план, като към момента са падежирали и не са заплатени.

Неизплатеното задължение до момента на длъжника към „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД по договор № *** г. възлиза на сумата в общ размер на 3038.64 лв. (Три хиляди тридесет и осем лв. и 64 ст.), от които:

1536.4 лв. (Хиляда Петстотин тридесет и шест лв. и 40 ст.) представляваща *** броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.08.2021 г. до 20.07.2022 г.

1502.24 лв. (Хиляда Петстотин и два лв. и 24 ст.) - представляваща *** броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.08.2021 г. до 20.07.2022 г.

На основание чл. 19.2 от договор за кредит № *** г. е начислена лихва за забава в размер на 151.13 лв. (Сто петдесет и един лв. и 13 ст.) за периода на забавата от 20.08.2021 г. до 04.08.2022 г.

Общо дължимата на Кредитора сума, която до момента не е заплатена от длъжника възлиза на 3189.77 лв. (Три хиляди Сто осемдесет и девет лв. и 77 ст.).

3

За гореописаното вземане ищецът има интерес от предявяване срещу ответника на настоящия установителен иск, доколкото предмет на делото е установяване парично вземане, за което има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № *** г.. по описа на PC Я.

Наред с установителния иск, при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване, се предявява и осъдителен за иск за следните суми:

1634.86 лв. (Хиляда шестстотин тридесет и четири лв. и 86 ст.) представляваща *** броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.08.2022 г. до

2023. г. вкл.

644.12 лв. (Шестстотин четиридесет и четири лв. и 12 ст.) представляваща *** броя вноски по договорната възнаградителна лихва, е падежи от 20.08.2022 г. до 20.05.2023 г. вкл.

Към датата на подаване на настоящата искова молба са падежирали и не са заплатени и вноските по главницата и договорната лихва от № 26 до № 35 вкл. с падежи от 20.08.2022 г„ 20.09.2022 г., 20.10.2022 г., 20.11.2022 г., 20.12.2022 г., 20.01.2023, 20.02.2023 г., 20.03.2023 г., 20.04.2023 г. и 20.05.2023 г.,

Сочи, че след подаване на заявлението по чл. 410 ТПК по погасителния план са падежирали посочените по-горе месечни вноски по главницата и договорната лихва, които също не са заплатени от ответника, като са дължими и следните суми:

1634.86 лв. (Хиляда шестстотин тридесет и четири лв. и 86 ст.) представляваща ***броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.08.2022 г. до 20.05.2023г.

644.12 лв. (Шестстотин четиридесет и четири лв. и 12 ст.) представляваща *** броя вноски по договорната възнаградителна лихва, с падежи от 20.08.2022 г. до 20.05.2023 г. вкл.

Така, с искова молба ищецът предявава и осъдителен иск за изисуемата и неплатена главница по кредита в размер на 1634.86 лв. (Хиляда шестстотин тридесет и четири лв. и 86 ст.), която представлява *** бр. падежирали и неплатени вноски по главницата с № от *** до № *** вкл., дължими за периода от 20.08.2022 г. до 20.05.2023 г. вкл., както и осъдителен 4 иск за сумата в размер на 644.12 лв. (Шестстотин четиридесет и четири лв. и 12 ст.) - представляваща *** броя вноски по договорната възнаградителна лихва, с падежи от 20.08.2022 г. до 20.05.2023 г. вкл.

В хода на съдебното дирене исковете се поддържат, като ищецът е направил увеличение в размер на осъдителните искове, съответно за главница на 1848,93лв., представляваща 10 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.08.2022г. до 20.05.2023г. вкл., както и на иска за лихва, който е увеличен на сумата от 683,27лв. – представляваща *** броя вноски по договорната лихва, с падежи от 20.08.2022г. до 20.05.2023г. вкл.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Твърди, че ищецът основава, всеки от предявените искове на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***г., съгласно който се твърди да са налице неизпълнени задължения за плащания, определени в погасителен план, част от самия договор за потребителски кредит. При тази фактическа обстановка, за да бъде уважен всеки от предявените искове следва да е налице изпълнение на всяко изискване, за което законодателната рамка, регулираща правната сфера на потребителското кредитиране е предвидила задължително осъществяване в момент предхождащ самото сключване на договора и съответно предхождащ възникването на валидно правоотношение между кредитор и потребител.

Счита, че в настоящия случай, гореизложените съображения за валидно възникване на правоотношение между кредитор и потребител не са налице предвид факта, че от представените от дружеството ищец документи е видно, че ответникът е представил молба за получаване на потребителски кредит, който да бъде с продължителност на изплащане от 36 (тридесет и шест) месеца. Вместо това в предоставеният от страна на кредитора стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е посочен срок за погасяване от 39 (тридесет и девет) месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, кредиторът е задължен своевременно да предостави на потребителя информация, съобразно изразените от потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия и дори така постановеното нормативно изискване да не е нарушено поради различие в посочените от потребителя и кредитора срокове, отново е налице недобросъвестно поведение от страна на дружеството ищец, изразено в това, че разликата от общо три месечни вноски между изразените 5 интереси на потребителя и предложението на кредитора представляват по своята същност период на отложено погасяване на предоставеният кредит (отсрочване), който период не е посочен в задължителната информация от кредитора до потребителя и не е описан в самия договор за потребителски кредит. Така изразеното становище за недобросъвестно поведение на кредитора и нарушаване разпоредбите на ЗПК бива подкрепено от описаните в погасителния план размери на „дължима главница“ и „дължима лихва“ от където е видно, че през първите три месеца не е налице погасяване на главницата на кредита, но е налице дължима лихва за посоченият период.

Наличието на тези факти, в своята правна същност представлява нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът не е информирал потребителя за действителните условия за усвояване на потребителски кредит, по повод на който са предявени настоящите претенции за наличие на вземания. Вместо това между кредитора и длъжника се сключва договор за потребителски кредит, противоречащ едновременно, както на изразените от потребителя предпочитания, така и на предоставената от кредитора информация за естеството на потребителския кредит.

Счита, че предвид описаните по-горе несъответствия между посоченото, както в съдържанието на договора за потребителски кредит, така и в съдържанието на стандартния европейски формуляр, съдържащ информация за потребителски кредит и действителното естество на предоставеният кредит, който е с отложен период на погасяване, за който период потребителят дължи лихва, следва да бъде прието, че е налице недействителен договор между кредитор и потребител, в следствие на което всеки от предявените искове от страна на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД следва да бъде отхвърлен.