Определение № 3636 от 19.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3636 гр. София, 19.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901585 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К. против решение № 117/02.05.2025г. по т.д.№ 518/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 44/19.04.2024г., допълнено с решение № 63/17.06.2024г. по т.д.№ 32/23г. на Окръжен съд - Добрич . С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против „ ЗСК Бдинци

„ ЕАД и И. Д. П. искове : 1/ с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. първо и чл.

26, ал. 2, пр. второ и четвърто ЗЗД, за признаване по отношение на ответниците, че джирото - върху временно удостоверение № 1/02.06.2022г. за притежавани от Н. К. 500 бр. обикновени, поименни акции с право на глас извършено от последния в полза на ответницата И. П., е нищожно: а/ поради липса на съгласие / оспорена автентичност на подписа на джиранта /, в евентуалност б/ поради липса на основание / каузална причина за разпореждането / или в/ предвид наличието на идентично предходно временно удостоверение № 1/19.06.2020г., поради което процесното е издадено в нарушение на чл. 167 ТЗ / джирото е недействително като материализирано върху нищожна ценна книга / ; 2/ с правно основание чл. 71 ТЗ вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за съществуващо членствено правоотношение между Н. К. и „ЗСК Бдинци„ ЕАД, като едноличен собственик на капитала, разпределен в 500 бр. поименни акции, с право на глас; 3/ с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за прогласяване за нищожни решенията на едноличния собственик на капитала на „ЗСК Бдинци„ЕАД, взети от Общи събрания на дружеството на 03.06.2022г. и на 16.06.2022г., както и на решения на СД на дружеството от 02.06.2022 г. , 03.06.2022 г. и 17.06.2022 г., евентуално за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 74 ТЗ, съответно чл. 71 ТЗ; 4/ с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено по отношение ответното дружество, че по заявление № 1

20220607104447/07.06.2022г. и заявление № 20220621135650 в ЗТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството – ответник са вписани несъществуващи обстоятелства.

Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд, че джирото върху временно удостоверение № 1/02.06.2022 г. ,за притежавани от ищеца 500 бр. поименни акции от капитала на

„ЗСК Бдинци„ЕАД

/ предмет на джирото /, не е нищожно по причина съществуването на предходно, идентично по съдържание временно удостоверение № 1/19.06.2020г., обоснован с факта, че по-ранното временно удостоверение не е издадено от лице, изрично овластено съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ. Според касатора съдът не е съобразил, че в конкретния случай такова овластяване не е било необходимо за член на СД, който е и законен представител на дружеството, в който смисъл е следвало да тълкува разпоредбата. Поддържа тезата си, че права върху акциите за Н. К. е създало първото временно удостоверение – от 19.06.2020 г., респ. не създава такива второто по ред - от 02.06.2022 г. и следователно джиро върху същото не би могло да прехвърли несъществуващи - на основание временното удостоверение върху което е материализирано - права. От чл. 167, ал. 2 ТЗ касаторът обосновава извод, че за едни и същи акции не може да има повече от едно временно удостоверение, макар със същото съдържание и на същото лице - акционер, тъй като това би създало правна несигурност / възможно паралелно разпореждане чрез джиро с едни и същи акции, в полза на различни лица / и второто по ред се явява недопустимо. Оспорва се и извода на въззивния съд, че в ситуация като настоящата – на две идентични временни удостоверения, за едни и същи акции, като притежавани от едно и също лице - релевантно е временното удостоверение, вписано в книгата на акционерите. Акцентира на обстоятелството, че причина за невписване на първото по ред временно удостоверение, е бездействие на самата ответница П.. Позовава се и на извършеното още с исковата молба оспорване на книгата на акционерите, като документ с невярно съдържание. Според касатора, съдът е следвало да съобрази, че вписванията в книгата на акционерите имат декларативно действие по отношение на дружеството. Правно значение има датата на издаването на легитимиращия акционера документ, а не тази на вписването му в книгата на акционерите - чл. 179 ТЗ не предвижда конкуренция, аналогична на тази в чл. 113 ЗС. Съдът следвало да разграничи двете хипотези – по чл.

179, ал. 1 ТЗ и чл. 185, ал. 2 ТЗ , първата от които урежда вписване в книгата на акционерите на акционер – учредител : известно на дружеството лице, поради което законодателят не е скрепил невписването с липса на действие спрямо дружеството, противно на предвиденото в чл. 185, ал. 2 ТЗ.

Последната разпоредба е неприложима спрямо издаденото на ищеца, в качество на учредител, временно удостоверение № 1/19.06.2020г., въпреки че и да би била приложима е без значение за правния спор, предвид декларативното действие на вписването в книгата на акционерите. Оспорва се и извода на съда, че договорът за дарение на акциите, като каузална причина за джиросването им, не е нищожен , поради невъзможен предмет, поддържан от ищеца поради това, че в него не е упоменато изрично прехвърляне на права 2 върху временно удостоверение № 1/02.06.2022г., а прехвърляне на обикновени, поименни акции, каквито няма издадени. Като последица от неправилност на въззивното решение по установителните искове за нищожност на джирото и сделката, съставляваща каузална причина за същото, се оспорва правилността на въззивния акт за отхвърляне на обусловените от правния резултат по тях искове, за установяване съществуващи членствени права на ищеца в ответното дружество, за прогласяване нищожност, в евентуалност – отмяната им като незаконосъобразни, на решения на ОС на дружеството и на СД и установяване, че вписването в ТРРЮЛНЦ на обстоятелствата, основани на същите, е вписване на несъществуващи обстоятелства, по искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Ответните страни – „ЗСК Бдинци„ЕАД и И. П. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, както поради неудовлетвореност на общия, така и на допълнителния селективен критерий, поддържан преимуществено в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3, с подробни съображения, взети предвид и коментирани по –долу при настоящото произнасяне.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност и съдържанието на изложението, ограничено до решаващите изводи на въззивния съд за действителността на оспореното джиро и действителността на каузалното правоотношение – причина за същото, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът Н. К. е предявил против „ ЗСК Бдинци „ ЕАД и И. П. искове, за установяване нищожност на джиро върху временно удостоверение № 1/02.06.2022г.. Временното удостоверение е издадено от името на „ЗСК Бдинци„ЕАД от лицето Г. П., в качеството й на упълномощен член на Съвета на директорите на дружеството. Временното удостоверение е издадено за удостоверяване, че Н. К. е собственик на 500 броя обикновени, поименни акции с право на глас от капитала на „ЗСК Бдинци„ЕАД / практически целия капитал на дружеството /, с номинална стойност сто лева всяка, придобити срещу парични вноски в капитала на дружеството при учредяването му. С оспореното джиро акциите са прехвърлени в полза на ответницата И. П..

Упълномощаването на Г. П., като член на СД, за издаване на временното удостоверение от 02.06.2022г., е на основание решение на СД, обективирано в протокол от заседание от същата дата. С решение на СД от 03.06.2022г. И. П. е избрана за изпълнителен член на СД, с право да управлява и представлява дружеството заедно и поотделно с ищеца Н. К.. Ищецът е оспорвал автентичността на подписа си върху спорното джиро, както и в протоколи от заседание на СД от 02.06.2022г. и 03.06.2022г. и в договор за дарение на акции от 02.06.2022г., но заключенията на единична и тройна съдебно-почеркови експертизи са потвърдили автентичността му. Касационен довод, относим към решаващите изводи на съда по това твърдение за нищожност на джирото, 3 не са въведени.

Ищецът оспорва действителността на джирото, като материализирано върху второ по ред временно удостоверение за притежаваните от него 500 бр. акции от капитала на „ЗСК Бдинци„ ЕАД, при предходно издадено ВУ № 1/19.06.2020г.. Доводите му са, че издаденото второ по ред ВУ е недействително – издадено в нарушение на чл. 167 ТЗ и др. норми / неконкретизирани / и подписано от нелегитимирано лице. Като материализирано върху недействителна ценна книга, която задължително се издава в един единствен – оригинален – екземпляр - джирото е нищожно.

Нищожност на джирото се поддържа и поради липса на каузална причина за извършването му. Във връзка с това основание за нищожност ответникът е противопоставил договор за дарение от 02.06.2022г., с което Н. К. дарява на И.

П. притежаваните от него 500 бр. обикновени, налични акции от капитала на „ЗСК Бдинци„ЕАД. В т. 2 на договора изрично е уговорено прехвърляне на акциите с джиро на временното удостоверение, удостоверяващо собствеността им и членствените права на джиранта и вписване в книгата на акционерите.

Няма спор, че акции не са издавани. По останалите доводи ответниците са се защитавали, оспорвайки конститутивен характер на временното удостоверение, в качеството му на ценна книга. Наличието на няколко ВУ, с идентичност на удостоверителните изявления и в полза на все едно и също лице, не водят до недействителност на кое да е от тях, именно предвид удостоверителния им характер / арг. от чл. 175, ал. 1 ТЗ /. Удостовереното в тях може да бъде единствено вярно или невярно. При това сочат, че ВУ от 02.06.2022 г. е издадено от упълномощен член на СД – Г. П., в съответствие с чл. 167, ал. 1 ТЗ, но не и предходното от 19.06.2020г., тъй като решение на СД, за овластяване на И. П. за издаването му, липсва. Оспорена е и автентичността на подписа на И. П. върху ВУ № 1/19.06.2020г..

С допълнителна искова молба ищецът е оспорил действителността на договора за дарение като такъв с невъзможен предмет, тъй като прехвърлените с него акции никога не са били издавани, а предмета му не включва прехвърляне на временното удостоверение.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за установяване недействителност на джирото, поради липса на съгласие, предвид доказаната автентичност на подписа на джиранта. Довода за нищожност на джирото поради липса на основание е разгледал в два аспекта : поради липса на каузална сделка , с предмет прехвърляне на акциите, поради нищожност на каузалната сделка, като лишена от основание. Такава сделка е приел, че е договора за дарение от 02.06.2022г., автентичността на подписа на ищеца върху който също е безспорно доказана. Съдът е отхвърлил довода за нищожност на каузалната сделка, като лишена от основание, както и постановил диспозитив - допълнително решение по реда на чл. 250 ГПК – за отхвърляне на иска за нищожност на джирото, поради обективирането му върху последващо, а не върху първото временно удостоверение за същите акции, с теоретични обосновки относно природата на джирото и реда за прехвърляне на акции.

Във въззивната си жалба ищецът се позовава на липса на мотиви по 4 довода му за нищожност на джирото, като материализирано върху временно удостоверение, при наличие на предходно издадено временно удостоверение с идентично съдържание и за притежание на същите акции от капитала на ответното дружество, от същото лице – Н. К.. Сочи и липса на мотиви по довода си за нищожност на договора за дарение като сключен с невъзможен предмет – неиздадени все още акции. Според въззивника тълкуването на чл.