Решение № 180 от 29.07.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Монтана, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20251600500329 по описа за 2025 година

Производството е свързано с обжалване на действия на съдебен изпълнител и е по реда на чл. 435-438 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на жалба подадена от Д. И., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2/2025 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А. Я., с рег. № 747 при КЧСИ и с район на действие Окръжен съд-гр. М., действащ чрез процесуалния си представител адвокат М. М., срещу определените разноски по изпълнението, за адвокатско възнаграждение на представителя на взискателя и за такси по точки 1, 2, 3, 4 и 22 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), в изготвена от съдебния изпълнител сметка за размера на дълга с изх. № 1807/27.05.2025 г.

В обстоятелствена част на жалбата се изразява несъгласие с определените по изпълнителното дело разноски касаещи адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 3100,00 лв. и такси по т. 1, 2, 3, 4 и 22 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 4926,95 лв. Оспорва се както тяхната дължимост, така и техният размер. От една страна, се настоява, 1 че длъжникът не дължи таксите по така изброените точки от тарифата, тъй като преди датата на насрочения въвод бил освободил доброволно недвижимите имоти. Излага се теза, че доброволно изпълнение е възможно не само в срока по чл. 428, ал. 1 от ГПК, но и във всеки момент до въвода, изхождайки от съдържанието на чл. 522, ал. 1, изр. последно от ГПК. Твърди се, че в случая предаването на владение не е било съпроводено с принудителен елемент, поради което не бил извършен и същински въвод във владение. От друга страна, се счита, че пропорционалните такси, макар и посочени само в общ размер след сбор, а не по отделно, са определени неправилно и надвишат максималния размер по чл. 27а от ТТРЗЧСИ от 1/10 от цената на имотите, в която връзка се правят и собствени изчисления. За прекомерен се счита и определеният размер на адвокатско възнаграждение, като след прилагане на различни критерии, той следвало да бъде до не повече от 1000,00 лв. Въз основа на изложеното се прави искане за отменяне на акта, с който са определени конкретно тези разноски, като незаконосъобразен.

Претендира се за производство разноски. присъждане на направените в настоящото

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, взискателят „Т. Ф.“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от законния си представител- у. В. Н., действащо чрез процесуалния си представител адвокат В. М., е подало писмено възражение. Жалбата се намира за неоснователна. По същество се сочи, че всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определена от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Счита се, че за това размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие и те са правилно изчислени. По отношение на размера на адвокатско възнаграждение се твърди, че той е определен под минималния такъв, независимо дали се използва пазарната цена или данъчната оценка на имота.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2, in fine от ГПК ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие. Сочи се, че сумите по дълга на длъжника по изпълнителното дело са дължими от него на основание чл. 79 от ГПК, тъй като в хода му те са заплатени от взискателя за сметка на длъжника.

2

Твърди се, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е предал доброволно владението на имота, поради което се е наложило извършването на принудителен въвод в имота в полза на взискателя. Излага се, че, ако длъжникът е бил сторил това в срок, то е нямало да бъде принуден да заплаща обжалваните понастоящем такси и разноски. Подробно е разяснено как се формира размерът на всяка една начислена такса, към който е прибавен и 20% ДДС.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена на 06.06.2025 г. (видно от пощенско клеймо положено върху приложения по делото на л. 16 пощенски плик), т. е. в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване (започнал да тече на 27.05.2025 г., която дата е посочена като такава на получаване с положения върху сметката за размера на дълга печат на л. 82 от изпълнителното дело), от процесуално легитимирана страна с правен интересдлъжник по изпълнителното дело, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (установимо от пълномощно намиращо се на л. 6 от делото), срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител попадащ в приложното поле на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Последното е така предвид изрично признатото в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, че независимо от наименованието на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В случая обжалваната сметка за размера на дълга по съдържание представлява „постановление“ на съдебния изпълнител по разноските. Жалбата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 436, ал. 4, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, а извършеното от ЧСИ действие-законосъобразно.

Окръжният съд намира за неоснователно направеното искане за разглеждане на настоящата жалба в открито съдебно заседание. По правило жалбите срещу действия на съдебен изпълнител се разглеждат в закрито такова. В конкретния случай не е налице основание за приложение на изключението за провеждане на публично съдебно заседание, тъй като за решаване на делото не е необходимо събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, каквото доказателствено искане е направено. Разпитът на свидетели, за установяване на посочените от жалбоподателя факти, съдът 3 намира за неотносим. Този извод следва от предстоящото, в акта на съда, изложение на относимата правна уредба и анализ на конкретно предприетите от страните процесуални действия и от съдебния изпълнител изпълнителни действия по изпълнителното дело, касаещи приложения изпълнителен способ, всичките проследени хронологично.

Окръжен съд-гр. М., действащ като контролна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, а не като въззивна такава, след като се запозна с изложеното в жалбата на длъжника, във възражението на взискателя и в мотивите на ЧСИ по обжалваното действие, въз основа на закона и относимите доказателства в изпълнителното дело и представени от страните, преценени поотделно и в съвкупност, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно действащата към момента на образуване на процесното изпълнително дело редакция на чл. 426, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист. Ал. 2, изр. 1 на същия член предвижда, че в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, т. е. изпълнителният способ.

Според мотивите към изложението по първия поставен в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС въпрос, за да може да бъде извършен въвода, взискателят трябва да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на имота. Този изпълнителен лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред.

От фактическа страна по делото се установява, че на 08.01.2025 г. взискателят „Т. Ф.“ ООД е подал молба до ЧСИ А. Я., с рег. № 747 при КЧСИ и с район на действие Окръжен съд-гр. М., с която се прави искане, въз основа на изпълнителен лист, да бъде образувано изпълнително дело срещу Д. И.. Към нея е приложен изпълнителен лист № 1827 от 23.12.2024 г., 4 издаден от Районен съд-гр. М., 4- ти състав, във връзка с влезли в сила на 11.12.2024 г. Решение № 453 от 04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1464/2024 г. по описа на Районен съд-гр. М., потвърдено с Решение № 319 от 11.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 546/2024 г. по описа на Окръжен съдгр. М., с който длъжникът е осъден да о. и да предаде в. на взискателя на подробно индивидуализирания в него п. и., ведно с намиращите се в него промишлени сгради. Видно от нейния текст, същата, освен искане за образуване на изпълнително производство, съдържа и такова за прилагане на конкретен изпълнителен способ, а именно извършване на въвод във владение, чрез който владението на собствения му недвижим имот да му бъде предадено. Така сезиран ЧСИ е образувал изп. д. № 2/2025 г.

Съгласно чл. 428, ал. 1, изр. 1 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Целта на поканата за доброволно изпълнение е да уведоми длъжника за започнатото срещу него изпълнително производство и да го предупреди, че ако не изпълни задължението си в двуседмичния срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение, като по този начин го стимулира да изпълни доброволно.

При съобразяване на тази разпоредба от процесуалния закон на 09.01.2025 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение с изх. № 50. От попълнена разписка (на гърба на л. 60 от заповедното дело) се установява, че на адреса на длъжника поканата за доброволно изпълнение е изпратена, която на 16.01.2025 г. е получена от б. на длъжника, съгласил се да я приеме със задължение да я предаде на адресата.

По делото не е спорно, че в двуседмичния срок за доброволно изпълнение предоставен на длъжника с поканата той не е изпълнил доброволно задължението да п. и.. Съгласно посоченото в гражданскопроцесуалната доктрина „След изтичане на срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение …“ (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 1063).

Към такова се пристъпва, когато в този законоустановения срок не е налице доброволно изпълнение. Затова и съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение, за което последващо действие длъжникът е бил 5 надлежно уведомен преди това с поканата за доброволно изпълнение.

Предвид предмета на неизпълненото задължение-притезание за п. на недвижим и., то изпълнителният способ, чрез който то се изпълнява е в. във в.. Последният, като способ, представлява принудително отнемане и предаване на недвижим имот. В случая е налице неудовлетворено непарично притезание и изпълнителният процес е влязъл в действие с цел да достави на взискателя принудително дължимата недвижима вещ. Затова като отрицателна последица от това, че длъжникът не е предал доброволно и. в срока по чл. 428, ал. 1, изр. 1 от ГПК, с разпореждане от 08.05.2025 г. (л. 77 от заповедното дело) са предприети действия по насрочване на въвод за определен ден и час и извършването на такъв.

Съгласно чл. 522, ал. 1, изр. 1 от ГПК лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител определя ден и час, за който насрочва въвода и уведомява страните. С това действие този изпълнителен способ се счита за започнал. След като бъде уведомен за предприемането му длъжникът може да напусне доброволно имота, а, ако не стори това, той се отстранява принудително. В случай, че след уведомяването за въвода, длъжникът напусне сам имота, това не означава, че не се е стигнало да прилагането на този способ. Във връзка с това трябва да се отбележи, че въвод се извършва независимо дали длъжникът е напуснал доброволно имота преди деня и часа за него, но след срока за доброволно изпълнение, или принудително на определената дата. В тази насока за извършване на въвода законът не прави разграничение и е правноирелевантен начинът на предаване, щом се е пристъпило към прилагането на този способ поради липса на доброволно престиране в срока даден с поканата за доброволно изпълнение.