Решение № 315 от 03.06.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Ямбол, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. в присъствието на прокурора П. Ив. Ч. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20242330100698 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. А. П. против П. на РБ, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната П. на РБ бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 20000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.07.2023 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 900 лв. – обезщетение за имуществени вреди в едно със законната лихва от 26.07.2023 год. до окончателното изплащане, които вреди са причинени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № ***/2020 год. по описа на РУ - Я..

В исковата молба е изложено, че ДП № ***/2020 год. е образувано срещу ищцата за престъпление по чл. 325 в,ал.1 НК, вр. чл. 129,ал.2 НК . На 12.06.2021 год. и на 13.07.2021 год. на ищцата било повдигнато обвинение по чл. 325в,ал.1 НК. Делото било внесено в РС – Я. на 27.10.2021 год. и образувано въз основа на постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 а НК. Делото приключило в пет съдебни заседания, като подсъдимата била призната за виновна и й било наложено наказание глоба. След обжалване на решението пред ОС – Я. , с решение от 01.08.2022 год. било върнато за разглеждане от друг състав на ЯРС.

Развилото се второ по ред първоинстанционно производство приключило с решение, с което подсъдимата била оправдана по повдигнатото й обвинение. По инициатива на ЯРП решението било обжалвано, като след проведени три съдебни заседания по ВАНД ****/2023 год. ОС – Я. изцяло потвърдил оправдателното решение.

В резултат на противоправните действия на ответника за ищцата настъпили множество отрицателни последици в личен и обществен план. Стресът и срама се отразили на здравето и психиката й, като подробно се описва в какво се изразяват негативните промени – паническо разстройство, тревожност, напрежение, нервни кризи и др., довели до необходимостта да се обърне към специалист психиатър, вкл. от 1 провеждане на лечение. Същевременно ищцата станала затворена, необщителна, започнала да страни от близки и приятели, чувствала се обидена, унизена, с накърнено достойнство.Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява на осн. чл. 52 от ЗЗД на 20 000 лв.

Същевременно ищцата претърпяла имуществени вреди, съизмерими със заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в досъдебна и съдебна фаза на производството в размер на 900 лв.- заплатени адвокатски възнаграждения.

Претендира се уважаване на претенциите, присъждане на лихва за забава от 26.07.2023 год., както и присъждане на разноски в настоящото производството.

В срока за отговор ответната страна е оспорила иска. Посочва се, че не били доказани твърдените неимуществени и имуществени вреди по подробно изложени съображения.Твърди се и, че психическите разстройства на ищцата датирали от преди същата да бъде привлечена като обвиняема, за което се излагат съображения.

Претенцията се оспорва и по размер. Посочва се, че досъдебното производство е продължило в разумни срокове, спрямо ищцата не била взета мярка за неотклонение, повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление. Същевременно наказателното производство също се развило в разумни срокове, като с е прави възражение, че ответникът не може да носи отговорност за цялата продължителност на процеса пред първоинстанционния и въззивния съд. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди. Претендира се отхвърляне на иска. Прави се възражение против искането за присъждане на разноски, т.к. не били представени доказателства за сторени такива.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата.

Ответникът чрез прокурор от ЯРП оспорва иска по основание и размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ДП №***.2020 год. по описа на РУ – Я. е било образувано на 08.12.2020 год. за престъпление по чл. 325 в НК. На 29.04.2021 год. и на 16.06.2021 год. ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325в,ал.1 НК. На същата дата е била разпитана по ДП в качеството на обвиняем. С постановление от 13.07.2021 год. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

325в,ал.1, вр. чл. 129,ал.2 , вр. чл. 1 от НК и отново разпитана в качеството на обвиняем.По ДП са били разпитвани свидетели, събрани писмени доказателства и назначена експертиза. На 13.07.2021 год. разследването е било предявено на обвиняемия. С постановление от 02.08.2021 год. са уважени доказателствени искания на обвиняемата и на 26.08.2021 год. разследването отново е предявено на обвиняемата.

На 01.09.2021 год. разследващият полицай е изготвил мнение за предаване на лицето на съд. На 29.09.2021 год. ищцата отново е била привлечена в качеството на обвиняем, разпитана в това качество, , а на 005.10.2021 год. изготвено мнение по чл. 235 от НК.

На л. 71 от ДП е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който ищцата е заплатила в брой сумата от 400 лв. в полза на адвокат за защита по ДП.

На 27.10.2021 год. е внесено Постановление по чл. 357 от НК, по което пред РС- Я. е образувано АНД № ****/2021 год. По същото са проведени пет о.с.з. , първото от които отложено по искане на пълномощника на обвиняемата, , второто отложено за събиране на доказателства, третото отложено за събиране на допълнителни доказателства, четвъртото отложено по същата причина, както и пето 2 с.з. , в което е било приключено съдебното следствие . С Решение от 16.05.2022 год. подсъдимата е била призната за виновна по повдигнатото й обвинени, като й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. По делото подсъдимата е била представлявана от адв. К., при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /видно от договор за правна защита и съдействие на л. 15/, за което липсват данни да е заплатено в брой или по банков път.

По въззивна жалба на ищцата е било образувано ВНД № ****/2022 год. на ЯОС год. По посоченото дело е било проведено едно о.с.з. С решение от 01.08.2022 год. решението на ЯРС е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

След връщането му делото е било образувано по № ****/2022 год. на ЯРС. По същото е било проведено едно о.с.з., на което подсъдимата не е присъствала и с определение от 07.12.2022 год. делото е било върнато на ЯРП. Определението е било протестирано, като е било образувано ВЧНД № ***/2022 год., а с определение от 09.01.2023 год. делото е било върнато на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В последствие е било проведено едно о.с.з., а с решение от 01.02.2023 год. подсъдимата е била призната за невиновна по повдигнатото и обвинение.

По протест на ЯРП е било образувано ВНД ****/2023 год. След проведени две о.с.з. и събиране на доказателства с решение от 26.07.2023 год. решението, с което ищцата е била оправдана е било потвърдено.

В подкрепа на твърденията си ищцата е представила – Удостоверение от 01.11.2021 год. от психолог – психотерапевт, от което се установява, че от 25.09.2020 год. с ищцата се провежда систематична психотерапия за редуциране на тревожност;амбулаторни листи от 05.11.2021 и 27.11.2021 год., по повод консултации поради паническо разстройство, в които при снемане на анамнезата е посочено, че лицето е спряло лекарствата в края на 2019 год. , защото така решили с психолога, през последните две години имала рядко хубави периоди, последвали куп неприятни психотравмиращи лични и семейни ситуации, свързани със заплахи от съдебни дела, преболедувания на близки и др.; амбулаторен лист от 01.02.2022 год. по повод паническо разстройство; Удостоверение от 05.03.2024 год.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. А. – лице, живеещо на семейни начала с ищцата посочва, че буквално на следващия ден след случката с тяхната позната С., тя и съпругът й започнали да ги изнудват и заплашват, което довело до това жена му да не иска да излиза от къщи и да се страхува за кучето и децата им.Започнали проблеми и проверки от различни институции. После започнало ДП, дела и т.н. След повдигане на обвиненията нещата станали критични. Ищцата станала сприхава и нервна, започнало сърцебиене, на няколко пъти припадала. Постоянно плачела, получавала паник атаки, когато имало много хора, не искала да посещава семейни празници на публични места.

Питала престъпник ли е и какво ще се случи с нея. След осъдителната присъда започнала да плаче още повече, да се обвинява, че е в тежест на семейството и др. След излизане на оправдателната присъда имало някакво облекчение от справедливостта , но пак се страхувала да не направят нещо на децата. Вс още не работела както трябва, не била пълноценна нито в семейния живот, нито на работа. Ходили на психиатър и на психолог. Нуждата от психолог възникнала след случая, когато започнали заплахите и проверките. След получаване на призовка за делото били страшни кризи, паник атаки, 3 дори не можела да я прочете. Категорично не била способна да присъства на заседанията. Свидетелят счита, че съпругата му е нямала проблеми с паметта и концентрацията преди инцидента. Не знае и не си спомня да е посещавала специализирана психолого – психиатрична помощ преди това. Съпругата му се страхувала от действията и заплахите на пострадалата, които спрели, когато започнало ДП. Била притеснена и от действията на П.та, а когато делото влязло в съда нещата ескалирали. Всички съседи знаели, т.к.на адреса идвали полицейски служители, СПООР и др. Тогава дошъл и срама.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер - в случая П.та на РБ. Обективната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение - чл.4 от ЗОДОВ.

В случая основанието за отговорността на ответника - П.та на РБ е доказано, т.к. ищцата е оправдана с влязло в сила решение по повдигнатото обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 325 в,ал.1 от НК.

В практиката на ВКС е прието, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включтиелно дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент - ПРБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2,ал.1,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване 4 срещу него.