Решение № 140 от 10.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 43/2026
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 12.08.2026
- Състав
- Веселин Димитров Хаджиев, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.117 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 · Закон за движението по пътищата
- чл.123 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.80, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, т.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Д. Хаджиев
Членове:
Велина Ем. Антонова
Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600043 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 28/09.10.2025г., постановена по НОХД № 648/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Хасково, подсъдимата Д. А. Д. е призната за виновна в това, че на 07.07.2021г. в гр.С., област Хасково, при управление на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *****, е нарушила правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1, чл.117 и чл.119 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на М. А. В. от същия град, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„б“ вр. ал.1, б.
„в“ вр чл.342, ал.1 вр. чл.2 вр. чл.58а, ал.1 и чл. 54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години.
Съобразно чл.343г от НК подсъдимата е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.
1
Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства по делото. Постановил е както следва:
- лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *****, на съхранение в РУ на МВР гр. Х. - да се върне на подсъдимата Д. А. Д.;
- детска тротинетка, черно-розова, с надпис „Lorelli“, 2 бр. розови колела, розово на цвят колело /малко/, чифт детски чехли с надпис „Beach“, оранжева детска тротинетка - да се върнат на А. В. Т. и М. Ж. С.;
- сноп нишковидни обекти с тъмен цвят, 1 бр. тампони - да се унищожат като вещи без стойност.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски по делото в размер на 1779,45лв.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Д.М., защитник на подсъдимата Д., с оплакване за нарушение на материалния закон и несправедливост. Прави се искане за изменението му, като подсъдимата се оправдае да е нарушила чл.20, ал.1 и чл.117 от ЗДвП или алтернативно чл.117 и чл.119 от ЗДвП, както и при индивидуализация на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се намали размерът на санкциите лишаване от свобода и лишаване от правоуправление и на изпитателния срок по чл.66 от НК.
Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители М. Ж. С. и А. В. Т., които я обжалват чрез техния повереник адв.Р.М., с доводи за противоречие с материалния наказателен закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Иска се да се измени, като се увеличи наказанието лишаване от свобода в близост до горната граница на предвиденото и да се изтърпи ефективно, както и наказанието лишаване от правоуправление на МПС. Алтернативно се предлага да се отмени приложението на чл.66 от НК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваният съдебен акт следва да се измени, като подсъдимата се оправдае да е нарушила разпоредбата на чл.117 от ЗДвП, отмени се института на условното осъждане и се увеличи размерът на кумулативната санкция лишаване от правоуправление от три на четири години.
2
Частните обвинители М. Ж. С. и А. В. Т. не упражниха лично правото си на защита. Чрез техния повереник поддържат жалбата си и искането за налагане на по-високи по размер наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, както и отмяна на приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимата Д. и нейният защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения и искания. Пледират за прецизиране на нарушените норми от ЗДвП, запълващи състава на чл.343 от НК. Предлагат, ако не се облекчи правното положение на подсъдимата с определяне на помалко наказание с прилагане института на условното осъждане, да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд с така наложените санкции.
Подсъдимата Д., в последната си дума, моли да й се даде възможност да работи и да помага на семейството си.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество, жалбата на частното обвинение е частично основателна, а на защитата - неоснователна.
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимата Д. е признала и з ц я л о фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. Д. е родена на **.**.****г. в гр. Х., обл. Х.. С постоянен адрес е в гр.С., същата област. Тя е българка, българска гражданка.
Със средно образование е, специалност „*“. Не е омъжена. Работи. Не е осъждана /т.2, л.101-104 от досъдебното производство/.
Притежава свидетелство за управление на МПС № *********, 3 издадено на 19.07.2019г., валидно до 19.07.2029г., и е правоспособен водач категории „В“ и „М“. Води се на отчет в ОД на МВР гр. * /т.2, л.3 от досъдебното производство/.
На 07.07.2021г. подсъдимата и нейната баба, свидетелката М. С., гостували на техни близки в гр. С.. Привечер тръгнали да се прибират в гр.С..
Били с лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *****, категория М1, собственост на бащата на подсъдимата Д., управляван от нея.
Около 20,00 часа на 07.07.2021г. пристигнали в гр.С.. Подсъдимата се движела с лекия автомобил по ул.„Васил Левски“, в дясната лента, в посока север - юг, към кръстовището, което се образувало с ул.„Патриарх Евтимий“.
Времето било ясно и топло, асфалтовата настилка - суха и равна, с лек наклон на спускане. Не се било стъмнило, светлината била дневна, а видимостта добра. Пред подсъдимата Д. нямало зрителни препятствия. Имала видимост към пътното платно пред нея, включително и към предстоящото кръстовище.
Шофирала с предпазен колан и включени къси светлини. На предна дясна седалка се возела свидетелката М. С., също с поставен обезопасителен колан.
В района на пътнотранспортното произшествие ул.„Васил Левски“ била с ширина на платното за движение 7 м. Състояло се от две пътни ленти, по 3,5 м всяка, разделени с бяла непрекъсната линия. Широчината на десния тротоар, преди кръстовището с ул.„Патриарх Евтимий“, била 3 м.
Кръстовището, образувано от ул.„Васил Левски“ и ул.„Патриарх Евтимий“, било регулирано с пътни знаци Б2 - Стоп! Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство, разположени на североизточния и югозападния ъгъл на тротоарите на ул.„Патриарх Евтимий“. В района на местопроизшествието нямало допълнителни пътни знаци или друга маркировка, ограничаващи скоростта на движение на МПС. Максимално допустимата скорост за движение била 50 км/ч. Ул.„Васил Левски“, по която се движела подсъдимата, се явявала път с предимство, предвид поставените пътни знаци Б2 по ул.„Патриарх Евтимий“ преди кръстовището.
Преди него, по ул.„Васил Левски“ и по ул.„Патриарх Евтимий“ били разположени пешеходни пътеки, тип „Зебра“, общо четири на брой.
Обхващали целите платна за движение по двете улици преди кръстовището и били обозначени с напречна пътна маркировка, съобразно правилата на чл.64, т.3 от ППЗДвП. Нямало сигнализация чрез вертикална маркировка, тъй като 4 пешеходните пътеки се намирали в кръстовище и били естествено продължение на тротоарите върху платното.
Пострадалата М. А. В., родена на **.**.****г., била на шест години.
Живеела с родителите и сестрите си в гр.С.. На 07.07.2021г. тя, свидетелят В.
Т., петгодишната му сестра Ц. и свидетелят А. М., на девет години, били излезли навън, за да си играят, без възрастен придружител. Свидетелят В. Т. бил с велосипед, а Ц. Т. М. В. управлявали с крака тротинетки. Тротинетката на последната била марка „Lorelli“.
Привечер децата решили да се прибират по домовете си. Движели се по платното на ул.„Патриарх Евтимий“, в посока кръстовището с ул.„Васил Левски“. Пострадалата М. В. била най-отпред на тротинетката, зад нея бил свидетелят В. Т., встрани и вдясно от него била сестра му Ц., а зад тях бил свидетелят А. М.. Когато свидетелят В. Т. навлязъл в кръстовището, видял приближаващия се лек автомобил, управляван от подсъдимата Д.. М. В., бутайки тротинетката си, била с гръб към него и пресичала платното за движение на кръстовището, успоредно и в непосредствена близост до пешеходната пътека на ул.„Васил Левски“. Свидетелят В. Т. спрял велосипеда си и й извикал да се дръпне, но тя вече била близо до отсрещния тротоар.
Подсъдимата се движела на трета предавка. Наближавала кръстовището между ул.„Васил Левски“ и ул.„Патриарх Евтимий“, когато видяла, че има пешеходни пътеки от всички негови страни, включително и пред нея. Приближавайки кръстовището, най-напред забелязала, че по платното, от лявата й страна, се намират група деца, а след това, че перпендикулярно на нейната посока на движение, бутайки тротинетка, се придвижвала пострадалата М. В., в посока от изток на запад, пресичайки ул.
„Васил Левски“. След като възприела групата деца, подсъдимата Д. имала възможност да спре, за да избегне удара. От разстояние около 30,20 м от югозападния ъгъл на кръстовището на ул.„Васил Левски“ с ул.„Патриарх Евтимий“, вместо веднага да предприеме намаляване на скоростта и спиране на автомобила, навила волана леко надясно и след това натиснала педала на спирачката. Подсъдимата загубила контрол върху управлението на превозното средство. То, при движението си напред и отклонението надясно, навлизайки в кръстовището, започнало да напуска дясната пътна лента, в която се движело, и преминало върху пешеходната пътека, разположена в западната 5 част от кръстовището, очертана върху платното на ул.„Патриарх Евтимий“. М.
В. продължила движението си пред колата. Когато стъпила в югозападния ъгъл на кръстовището, в началото на пешеходна пътека, настъпил удар между нея и лекия автомобил, управляван от подсъдимата Д.. Превозното средство ударило тялото на детето с предна лява челна част на купето, в зоната на преден ляв фар. След удара, колата не спряла, а се качила с предните гуми върху тротоара. Тялото на пострадалата се оказало между нея и стоманобетонния стълб. Последвал удар на лекия автомобил в този стълб.
Тротинетката и тялото на М. В. били затиснати от превозното средство към стълба от електро преносната мрежа, след което тялото на момичето паднало пред колата.
След удара подсъдимата и свидетелката М. С. слезли от автомобила и видели, че детето лежи по гръб пред него. Подсъдимата Д. започнала да вика за помощ. На място дошли хора, включително и бащата на пострадалата М. В., както и роднини на подсъдимата. Близки на последната я извели от местопроизшествието, опасявайки се от саморазправа, и я отвели в дома на баба й в гр.С., където впоследствие била установена от полицейските органи.
След пътнотранспортното произшествие в полицейския участък в гр.С., свидетелят З. М. извършил проверка на подсъдимата Д. с техническо средство „Дрегер 7510“, с № ****, за употреба на алкохол, като уредът отчел нулеви показатели /т.2, л.6-7 от досъдебното производство/. Свидетелят З. М. отвел подсъдимата в РУ на МВР гр. Х., където в 21,57 часа била тествана за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ /„Drager Drug Test 5000“/, с фабричен № *********, което отчело отрицателен резултат.
Във връзка с настъпилото произшествие свидетелят З. М. съставил на подсъдимата Д. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АA, с бланков № ****** /т.2, л.4 от досъдебното производство/, за извършено нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, с който бил иззет контролен талон № *******, който тя подписала без възражения