Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3512 от 27.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6346/2026
Вид
Определение № 3512
Подписан
27.09.2026
В сила
27.09.2026
Състав
Лилия Недялкова Георгиева, Петър Стоицев, Емил Дечев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3512 гр. София, 27.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20261100606346 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК, във вр. с чл. 250, ал.5, пр.2 от НПК.

С разпореждане рег. №10590 от 13.08.2026 г., постановено по НЧХД № 17646/2025 г., по описа на СРС, НО, 109-и с-в е прекратено наказателното производство по делото, образувано по тъжба с вх. № 403647/09.12.2025 г. от А. Г. Б. чрез адв. Г.Ф. срещу Р.Г. Б.а за престъпление по чл.144 от НК.

Срещу постановеното първоинстанционно разпореждане, в предоставения от Софийски районен съд срок за обжалване, е постъпила жалба от ЧТ Б., в която се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел смисъла на изразите „ще те унищожа, мършо“, „обещавам ти, че няма да можеш да ходиш по земята“ и „ще те ликвидират, боклуко“, отправени от Р.Г. Б.а към тъжителя на 16.08.2025 г., като е приел, че същите обективират закана с убийство по чл.

144, ал. 3, т. 1 от НК. Въз основа на това е приел тъжбата за недопустима по смисъла на чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК и е прекратил наказателното производство.

Поддържа се, че за да е налице закана с убийство, е необходимо същата да засяга пряко и недвусмислено живота на пострадалия. Изтъква се, че нито един от инкриминираните изрази не съдържа пряко позоваване на убийство или смърт, а използваната фраза „няма да можеш да ходиш по земята“ сочи по-скоро на възможно причиняване на телесно увреждане. Сочи се също, че изразите са били произнесени в рамките на непосредствен и спонтанен конфликт между съпрузи, поради което следва да бъдат преценявани в конкретния контекст, а не изолирано.

1

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на разпореждането, намира за установено следното:

Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв, който подлежи на въззивен контрол по реда на глава XXII от НПК съгласно разпоредбата на чл.250, ал.5, пр.2 вр. ал.1 от НПК. В този смисъл и подадената жалба е отправена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес в законоустановения срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

За настоящото произнасяне не е налице необходимост от разглеждането на депозираната молба в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Разгледана по същество, жалбата на ЧТ е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по тъжба с вх.№ 403647/09.12.2025 г. на А. Г. Б. срещу Р.Г. Б.а за престъпление по чл.144 от НК. В тъжбата се твърди, че Б. и Б.а са били съпрузи от 18.08.2023 г., като на 28.07.2025 г. Б. е подал молба за развод.

На 16.08.2025 г., няколко дни след подаване на молбата за развод, Б.а отишла пред блока в гр. София, ж.к. ****, в който двамата живеели до фактическата си раздяла, и чрез приложението „Вайбър“ изпратила на Б. съобщение с обиди и настояване да слезе пред входа. След като последният слязъл, Б.а му отправила обиди и закани, сред които „ще те унищожа, мършо“, „обещавам ти, че няма да можеш да ходиш по земята“ и „ще те ликвидират, боклуко“, както и други изрази със заплашително съдържание. Според тъжителя, случилото се било възприето непосредствено от свидетелите В.С.С. и Д.А..

След това Б.а се качила в лек автомобил „Пежо“, потеглила рязко и направила опит да удари Б., който успял да отскочи и да избегне удара.

Поради това автомобилът на Б.а ударил в задната част намиращия се в непосредствена близост до Б. лек автомобил „Киа“, след което Б.а напуснала местопроизшествието.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е било образувано по тъжба на А.

Г. Б., чрез адв. Г.Ф. срещу Р.Г. Б.а за престъпление по чл. 144 от НК. В същата 2 се твърди , че А. Б. и Р. Б.а са съпрузи от 18.08.2023 г., а на 28.07.2025 г. Б. подал молба за развод. Няколко дни по-късно, на 16.08.2025 г., се сочи че подсъдимата е отишла пред блок, находящ се в гр.София, ж.к ****, в който Б. и Б.а живели до фактическата им раздяла и последната му изпратила в приложението “Вайбър” гневно съобщение с много обиди в него (по адрес на Б.) и с искане последният да слезе пред блока. След като слязъл на площадката пред входа, в ЧТ се сочи, че Б.а е била ядосана и се държала агресивно към тъжителя, като му отправяла обиди и закани с думите “ще те унищожа мършо”, “обещавам ти, че няма да можеш да ходиш по земята”, “ще те ликвидират боклуко”, “ще ти скъсам гъза да знаеш, ще ти трябват доста адвокати от различни сфери”, “вече ме амбицира, ще ти дойде отвисоко, пари имам”. Всичко това се твърди да се е случило в присъствието на свидетелите В.С.С. и Д.А., след което подсъдимата Б.а се сочи, че се качила в автомобил, марка “Пежо”, подала газ и направила опит да удари Б., като вместо него била ударила задната част на автомобил с марка “Киа”, който се намирал в близост и избягала от местопроизшествието.

С разпореждане от 13.08.2026 г. съдията – докладчик при Софийски районен съд, НО, 109-и състав прекратил наказателното производство, като преценил, че с оглед визираните в тъжбата факти и обстоятелства, не се сочи престъпление, което да се преследва по реда на частно обвинение.

В изложението, СРС мотивира преценката си, че изнесените факти в ЧТ са несъставомерни по посоченото престъпление по чл.144, ал.1 от НК, а сочат на престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от вр. с ал.1 от НК, а именно – заплаха с убийство, доколкото се свързват с погубване, умъртвяване, убиване.

В този смисъл, първостепенният съд е приел, че за визираното престъпление, което е от общ характер, наказателното производство може да бъде образувано единствено от прокурор и за него задължително се провежда досъдебно производство.

Първоинстанционният състав се е аргументирал допълнително, че към датата, на която се твърди да е осъществено описаното в ЧТ деяние, Б. и Б.а са били все още в брак, видно от приложеното по делото удостоверение за граждански брак. Софийският районен съд е приел, че е налице и квалифициращия признак “при условия на домашно насилие” по смисъла на чл.144 ал.3, т.3 от НК, тъй като и това престъпление не се преследва по реда на частното обвинение (Б. и Б.а са били съпрузи и попадат в кръга на лицата, посочени в чл.93, т. 31 от НК).

Първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на депозираната частна тъжба, е достигнал по същество до извод, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НК, а подателят не притежава качеството на „лице, пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия“, поради което е и прекратил образуваното наказателно производство.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да 3 очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд да разгледа делото. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тъжбата.

В депозираната тъжба до СРС, липсва описание на обстоятелства по извършване на престъпление, което да се преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т.

2 НПК. От една страна се сочат действия, които не биха могли да бъдат квалифицирани като престъпление от частен характер, а от друга се твърди осъществяване на престъпление, което е от общ характер, а не от частен такъв.

При осъществяване на правомощието си по чл. 289, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл.81, ал.1 и чл.80 от НПК, съдията – докладчик извършва преценката, и ако изначално в тъжбата не е описано престъпление или е описано такова, което се преследва по общия ред от прокуратурата, то същия има правомощие да прекрати образуваното наказателно производство. В тези случаи, какъвто е и настоящият, за Съда е налице единствената възможност и задължение да прекрати образуваното наказателното производство.

При така изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК и в нея не се излагат твърдения за престъпление от частен характер, доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се иска ангажирането на наказателна отговорност по реда на частното обвинение спрямо конкретно физическо лице.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав, намира че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 5, пр. 2 от НПК, Софийски градски съд, IV-ти възз. състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег. № 10590/13.08.2026 г. постановено по НЧХД № 17646/2025 г. по описа на СРС, НО, 109 състав, с което е било прекратено наказателното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5