Решение № 40 от 29.07.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ирина Р. Славчева

Членове:Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20211800500378 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Образувано е по жалби, подадени от ЕЛ. Д. К. – съделител на делбения имот, изнесен на публична продан по изп. д. № 20169260400145 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 и район на действие Софийски окръжен съд, както следва:

1. Жалба вх. № 2649/02.03.2021г. срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на имота. Жалбоподателката настоява, съдът да прекрати публичната продан, насрочена за 25.03.3021г., като незаконосъобразна и при фиктивна и непрофесионална актуализация на пазарната цена на имота. В жалбата се съдържа искане към съда да отзове ЧСИ Владимир Цачев като съдебен изпълнител по изп.д. № 145/2016г. за системни нарушения в хода на изпълнителното производство и толериране на други страни. Единствените изложени в тази жалба доводи касаят начина на извършване на оценката, констатациите на оценителя, използваните от него методи, както и обосноваността на крайните му изводи. Жалбоподателката поддържа, че така изготвената оценка е фиктивна и непрофесионална. Настоява за насрочване на делото в открито съдебно заседание, като се допусне експертиза за определяне на реална цена на имота.

2. Жалба вх. № 2650/02.03.2021г. срещу отказ на ЧСИ Владимир Цачев с молба, същият да бъде отменен. Независимо от така декларирания предмет на жалбата, в нея се съдържат единствено възражения срещу 1 оценката на имота, идентични с изложените в жалба вх. № 2649/02.03.2021г., а петитумът й е идентичен с този на последната и съдържа искания за прекратяване на публичната продан и отзоваване на ЧСИ Владимир Цачев като съдебен изпълнител по изп.д. № 145/2016г. за системни нарушения в хода на изпълнителното производство и толериране на други страни в него. Допълнително, петитумът на жалбата съдържа и искане за прекратяване на изпълнителното производство и задължаване на ЧСИ да приложи чл. 494, ал. 2, изречение трето от ГПК, като включи този имот към съдебна делба.

3. Жалба вх. № 4698/09.04.2021 г. Същата не съдържа изричен петитум, но, с оглед двукратното позоваване на чл. 345, ал. 3 от ГПК в нея, както и излагане на твърдения, че наддаването при публичната продан не било извършено надлежно, може да се предполага, че жалбоподателката обжалва постановлението за възлагане на изнесения на публична продан имот. Твърди, че била обжалвала оценката на имота, но, независимо от това, съдебният изпълнител продължил с провеждането на проданта.

Сочи, че имало подадено само едно наддавателно предложение за сумата 70101лв. от лицето Л.Т.. Поддържа, че, в качеството си на съсобственик на имота, поискала да бъде обявена за негов купувач на основание чл.

505, ал. 2 от ГПК, но, независимо от това, съдебният изпълнител продължил провеждане на процедурата по чл. 492, ал. 2 от ГПК с устни наддавателни предложения, в резултат от които се стигнало до продажна цена на имота от 83701лв. Изразява съмнения относно валидността на направеното наддавателно предложение. Отправя особено искане за спиране на производството. Твърди, че е заплатила държавната такса и таксата за администриране на жалбата във връзка с предходни жалби, но, поради тяхното неадминистриране, използва отново същите платежни документи.

4. Жалба вх. № 5885/13.05.2021 г. по описа на ЧСИ срещу постановлението за възлагане на изнесения на публична продан имот. Жалбоподателката изразява съмнения, дали определеното за купувач лице е внесло продажната цена. Заявява, че предходните й жалби с вх. № 2649/02.03.2021г. и вх. № 2650/02.03.2021г. били срещу оценката на имота и срещу публичната продан, основана на тази оценка. Счита, че непроизнасянето по тях съставлява нарушение на закона. Прави извод, че неразглеждането на тези жалби води до ненадлежност на постановлението за възлагане. Отправя особено искане за спиране на производството. Твърди, че е заплатила таксата за администриране на жалбата още на 03.02.2021г.

Преписи от жалбите и допълненията към тях са връчени на насрещната страна – Б.Ф.-П., която чрез процесуалния си представител адв. В.П. е депозирала отговор, в който изразява становище за тяхната неоснователност.

Направено е и искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

2

Във връзка с обжалваните действия съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви, в които изразява становище за недопустимост на подадената от съделителката К. жалба срещу насрочването на публичната продан и оценката на имота, а жалбите срещу възлагателното постановление счита за неоснователни.

Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано под № 20169260400145 на ЧСИ Владимир Цачев по молба на Б.Д. Ф. – П., въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2016 г., издаден от Районен съд – гр. Пирдоп по гр. д. № 602/2013 г. на същия съд, с което е изнесен на публична продан процесният недвижим имот с идентификатор ***.

През периода от м. октомври 2016 г. до м. февруари 2021 г. по изпълнителното дело са провеждани публични продани на имота, които съдебният изпълнител е обявил за нестанали поради неявяване на купувачи.

С доклад за извършена актуализация на пазарната оценка на имота с вх.

№ 1919/11.02.2021 г. вещото лице го е оценило на 85000 лева.

Съдебният изпълнител е насрочил поредна публична продан на процесния недвижим имот в периода от 25.02.2021 г. до края на работното време на 25. 03. 2021 г. при начална цена в размер на 80 % от приетата по делото оценка, т.е. 68 000 лева, за което на страните са изпратени съобщения.

Приложени са по делото съответните документи за разгласяването , съобразно изискването на процесуалния закон.

На съделителката Е.К. съобщението за новата публична продан е изпратено на посочения от нея електронен адрес на 22. 02. 2021 г., а на 02. 03.

2021 г. същата е депозирала жалбите с вх. № 2649 и № 2650 срещу обявяването на нова публична продан и определената пазарна цена на имота.

На 24. 03. 2021 г. е постъпила молба вх. № 639 от Л.Б.Т. с искане да бъде допуснат до участие в обявената публична продан. Към молбата са приложени наддавателно предложение и доказателство за внесен задатък.

На 26. 03. 2021 г. съдебният изпълнител е съставил протокол в присъствието на явилите се съделител (Е.К.) и наддавач (Л.Т.), и, в изпълнение на процедурата по чл. 492, ал. 1 ГПК, е обявил единственото постъпило наддавателно предложение с вх. № 639/24.03.2021г. от Л.Т. с предложена цена 70 101 лева. Видно от протокола, К. е заявила желание да изкупи имота на цената, предложена от Т., на основание чл. 505, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 354, ал. 1 от ГПК. Проданта е продължила с устни предложения от наддавача Л.Т. и съделителката Е.К., като за купувач е обявена Е.К. с предложена цена от 83 701 лева, която същата е следвало да внесе по сметката на съдебния изпълнител в двуседмичен срок от приключване на проданта.

С жалба вх. № 4698/09. 04. 2021 г. Е.К. е обжалвала извършената публична продан, с доводи за ненадлежно извършено наддаване. В същата посочва, че освен, че е оспорила определената от вещото лице оценка на имота, наддаването било незаконосъобразно, тъй като следвало да изкупи 3 имота на най-високата предложена цена от 70 101 лева, вместо което ЧСИ продължил наддаването между явилия се кандидат и нея, което било в нарушение на чл. 354, ал. 2 ГПК. Според нея, съделител следва да наддава само когато и друг съделител желае да изкупи вещта на същата цена, но в случая такъв не присъствал.

На 23. 04. 2021 г. съдебният изпълнител съставил протокол за обявяване на купувач на недвижимия имот, за какъвто е обявен Л.Б.Т., предвид обстоятелството, че, в предоставения срок, съделителката К., която била обявена за купувач, не внесла припадащата се на другия съделител част от предложената цена.

Уведомление за обявяване на купувач е изпратено на 26. 04. 2021 г. до Л.Т., в което е посочено, че в едноседмичен срок следва да внесе разликата от предложената от него цена 83 701 лева и внесения от него задатък 6 800 лева, а именно сумата от 76 901 лева, след което ще бъде изготвено постановление за възлагане на продадения недвижим имот.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 29. 04. 2021 г. съдебният изпълнител, след като се е уверил, че в законния срок купувачът е внесъл по специалната сметка предложената от него цена, на основание чл.

496, ал. 1 ГПК, е възложил в негова собственост процесния недвижим имот.

На същата дата са изпратени съобщения за изготвено постановление за възлагане на съделителките.

На 13. 05. 2021 г. жалбоподателката ЕЛ. Д. К. е депозирала нова жалба срещу постановлението за възлагане.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

1. Предварителни бележки

Процесуалното положение на страните и качеството на длъжник и взискател в изпълнителното производство зависят от това, от чие име и срещу кое лице се води изпълнителния процес (Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О., П. В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право“, изд.

"Сиела", десето преработено и допълнено издание, 2020 г., стр. 1051 - 1052).

Няма нито нормативно, нито теоретично основание за отстъпление от този принцип в производството по публична продан на делбен имот. Наистина, последното се характиризира с определени особености, които го отличават от същинското изпълнително производство, но цитираният по- горе теоретичен източник (стр. 1060) е категоричен, че „... вече няма изключение от правилото, че изпълнителният процес започва по молба на взискателя“.

Затова, за разграничаване на взискателите от длъжниците (вкл. и в настоящото изпълнително производство) следва да се използва критерият, по чия инициатива и срещу кого е започнато производството по публична продан. Процесуалното качество на страните в исковото производство не предопределя качеството им в изпълнителното производство дори в общия случай, доколкото е възможно напр. искът да бъде отхвърлен и ответникът да инициира изпълнително производство за присъдените му разноски. На още 4 по- голямо основание следва да се изключи такава зависимост с оглед спецификите на исковото делбено производство. Наистина, в него е възможно, съделител да има двойното качество на ищец и ответник, но такова качество се признава не на всички съделители, а само на тези от тях, които не отричат допустимостта на делбата (арг. от Определение № 320 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5056/2017 г., II г. о., ГК и Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О., П. В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право“, изд. "Сиела", десето преработено и допълнено издание, 2020 г., стр.

793). Освен изискването, съделителят да не е отрекъл допустимостта на делбата, следва да се съобразяват и други особености – напр. изхода на делото по присъединените искове (напр. за подобрения), възможността за образуване на изпълнително производство за заплащане на парични суми за уравняване на дяловете, и др. Поради това съдът намира, че възможното двойно качество на съделителите в исковото делбено производство няма никакво отношение към процесуалното им качество в последващо изпълнително производство.

В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 348, изречение второ от ГПК, която изрично регламентира правото на страните в делбата да участват при наддаването в публичната продан. Ако на всички съделители би се признало качеството на взискатели, тази разпоредба би била излишна, тъй като всеки от тях би имал право да участва в наддаването в именно в това си качество. Фактът на нейното съществуване показва, че няма безусловно съответствие между съделители и взискатели, а основание за въвеждането й е да преодолее забраната по чл. 490, ал. 1 от ГПК, длъжниците да участват в наддаването. Това, обаче, означава, че според законодателя не всички съделители имат качеството на взискатели, а някои са само длъжници, които в общия случай биха били изключени от наддаването, ако не им се предостави изрично право да участват в него.