Определение № 286 от 12.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Кюстендил, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500127 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по постъпила частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ №38, офис 4, действащо чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Л. Ч.

Х., насочена срещу Разпореждане №2309 от 13.12.2022 г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.№2284/2022 г. по описа на същия съд.

Постановеният от първостепенния съд съдебен акт се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу М. С. М., ЕГН ********** за вземане за сумата от 301 лева – такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. и 252 лева- такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 56215 от 07.01.2022 г., начислена за периода от 06.02.2022 г. до 06.01.2023 г., които вземания произтичат от Договор за потребителски паричен кредит № 56215 от 07.01.2022 г.

Частният жалбоподател обжалва постановеното от РС – Дупница разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. По конкретно се твърди, че такса разглеждане е дължима с цел оценка на кредитоспособността на клиента съгласно чл.3.4 от Общите условия към договора за кредит, че кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, в която по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане в размер на 252 лв.

Сочи, че таксата в размер на 301 лв. се дължи на основание чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ЕООД и тя е дължима при неизпълнение на договора за кредит, че в преддоговорната информация клиентът е информиран за нея. Иска отмяна на разпореждането на ДнРС в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение и относно тези претендирани вземания.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

1

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.

261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава въпроса по жалба.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от„ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против М. С. М. за парични вземания в размер на: 1 500 лева неизплатена главница; 46.18 лева – изискуема възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.01.2022 г. до 28.03.2022 г., 80.33 лева – изискуема лихва за забава, начислена за периода от 06.02.2022 г. до 09.12.2022 г.; 301 лева – такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. и 252 лева- такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 56215 от 07.01.2022 г., начислена за периода от 06.02.2022 г. до 06.01.2023 г. ведно със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда09.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Към заявлението, съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК са представени:

Договор за потребителски паричен кредит № 56215 от 07.01.2022 г., Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

РС – Дупница с обжалваното разпореждане е отхвърлил искането за вземане за сумата от 301 лева – такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. и 252 лева- такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 56215 от 07.01.2022 г., начислена за периода от 06.02.2022 г. до 06.01.2023 г. , като за останалите претендирани със заявлението вземания, заповедният съд е издал заповед за изпълнение. За да отхвърли заявлението за посочените по- горе вземания, съдът е приел, че клаузите от договора, предвиждащи дължимост на такса разглеждане и такса за разноски са нищожни поради противоречие със закона.

При така установеното от фактическа страна, окръжен съд от правна приема следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. Съдът намира, че клаузите за заплащане на такса разглеждане и по чл. 5.5 от ОУ- такса разноски, противоречат на закона.

Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира такси /т.е. възнаграждение/ за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но тези дейности не може да са свързани с управлението на кредита и освен това трябва да са точно и ясно определени 2 в договора. В случая съгласно чл.5.5 от ОУ клиентът поема задължението при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит да възстанови на дружеството виновно причинените разходи за административно обслужване. Съдът счита, че така посочените разходи са свързани с управлението на кредита, тъй като касаят извършване на действия от страна на кредитора при неизпълнение на договора и по своята същност не представляват допълнителна услуга, поради което спрямо тях се прилага установената в чл.10а, ал.2 от ЗПК забрана. От друга страна съдът намира претенцията за тяхното заплащане и за недоказана, тъй като по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за извършването им, както и не е представена и Тарифата за таксите и комисионните на физическите лица, на която се позовава дружеството.

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 252 лв. Настоящият съдебен състав приема, че тази клауза противоречи също на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

С оглед на това съдът приема, че разпореждането на районен съд в обжалваната част е законосъобразно и следва да се потвърди.

По изложените правни съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2309 от 13.12.2022 г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.№2284/2022 г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „ЮтеКредит България“ ЕООД , ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ №38, офис 4 срещу М. С. М., ЕГН ********** за вземане за сумата от 301 лева – такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. и 252 лева- такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 56215 от 07.01.2022 г., начислена за периода от 06.02.2022 г. до 06.01.2023 г., които вземания произтичат от Договор за потребителски паричен кредит № 56215 от 07.01.2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3