Решение № 3056 от 13.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3056 гр. Варна, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20233110114755 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Я. И. И., ЕГН **********, с адрес: с. С. О., ул. „Р. № **, чрез пълномощник адв. Д. М. от АК - П. срещу „Н.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ № * (Л. Т.), ет. **, с която се претендира да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 6 от сключения между страните Договор за кредит „Д. ***“ №***/**.**.****г. поради противоречие с добрите нрави, а в условието на евентуалност поради неравноправност, поради заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК и поради противоречие с чл. 33 от ЗПК.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: между страните бил сключен Договор за кредит „Д. ***” № ***/**.**.****г., с който ищцата като заемател се задължила да върне на ответника като заемодател сумата от 1045,73 лв. при размер на получените в кредит средства от 500 лв.

Сочи, че съгласно клаузата на чл. 6 от договора, ако ищцата не предостави гаранция по чл. 4, ал. 3, трябва да заплати неустойка в размер на 450 лв. за периода, за който кредитът не е бил обезпечен, като същата се заплаща с всяка една погасителна вноска. Излага, че клаузата на чл. 6 е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е близък до този на отпуснатия кредит, както и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Поддържа, че клаузата противоречи и на задължението на кредитодателя по ЗПК преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Сочи се и че клаузата заобикаля чл. 33, ал.1 от ЗПК, тъй като се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, както и чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като неустойката следва да е включена в годишния процент на разходите. Счита уговорката за нищожна поради противоречие с добрите нрави предвид значителната нееквивалентност в престациите, както и защото е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане 1 на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Н.“ *** е подал отговор на исковата молба, с който признава, че страните са сключили Договор за кредит № ***/**.**.****г. за сумата от 500 лв., която е предоставена на кредитополучателя. Оспорва, че неустоечната клауза на чл.

6 от договора за кредит противоречи на закона, заобикаля същия и противоречи на добрите нрави. Излага, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Поддържа, че клаузата не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като още преди сключването на договора за кредит информацията по чл. 5, ал. 2 от ЗПК е представена на потребителя по ясен, разбираем и недвусмислен начин в самия договор, поради което и потребителят е бил наясно с обхвата на своите задължения по кредитното правоотношение. Излага, че с уговарянето на неустойката по чл. 6 не е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК неустойката като санкция, която потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора е изрично изключена от формулата за изчисляване на ГПР, включително предвид текста на чл. 19, пар. 2 и 3 на Директива 2008/48 ЕО).

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Н.“ *** е предявил срещу Я. И. И., ЕГН **********, с адрес: с. С. О., ул. „Р. № ** и насрещен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ищцата да му заплати сумата от 420,00 лв., представляваща предсрочно падежирала главница по Договор за кредит № ***/**.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба - 05.01.2024г., до окончателното изплащане.

В насрещната искова молба ответникът сочи, че по силата на сключения договор за кредит №***/**.**.****г. е предоставил на ищеца заемната сума в размер на 500 лв. чрез е.b., за което е съставена разписка № ***. Излага, че по заема е направено едно погашение от 80,00 лв. на **.**.****г., поради което счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем на основание чл. 8 от договора, като се моли насрещната искова молба да се счита за волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирала отговор, с който го оспорва като неоснователен. Сочи, че договорът за кредит е нищожен на подробно изложените в исковата молба основания. Оспорва изрично претенцията за разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на облигационно отношение между Я. И. И. и „Н.“ *** по Договор за кредит № ***/**.**.****г.; в чл. 6 от който е предвидена неустойка в размер на 450,00 лв. за периода, когато кредитът не е бил обезпечен, ако ищцата не предостави гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора.

От писмените доказателства - копие от: договор за потребителски кредит „Д. ***“ № ***/**.**.****г.; разписка за извършено плащане ***/**.**.****г., се установява, че на **.**.****г. между страните в производството е сключен Договор за потребителски кредит, въз основа на който „Н.“ *** поел задължение да предостави на ищцата сума в размер на 500 лева под формата на кредитна линия като съгласно чл. 3 от договора сумата следвало да бъде върната в 1-годишен срок от сключване на договора при годишен лихвен процент 40,60 % съобразно чл. 11, ал. 1 и годишен процент на разходите съобразно чл.11, ал. 4 от 49,09 %, при общо дължима сума съобразно чл. 11 ал. 5 в размер на 703,04лв. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, заемателят се задължил до края на деня, следващ деня на сключване на договора за кредит, да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или небанкова гаранция на стойност 1000 лева, като съобразно чл. 6, ал. 1 ако не бъде предоставено 2 обезпечението, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 4 лева + 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, платима съгласно правилата на чл.6, ал. ведно с всяко лихвено плащане на падежа му.

Приетите по делото решение № **/**.**.****г. на АдмС-Ш. по к.а.н.д. № ***/****г., решение № ***/**.**.****г. на АдмС-Ш. по к.а.н.д. № **/****г., протокол № ** на *** от 12.02.2016г., писмо изх. № *-**-***/**.**.****г., писмо изх. № ***/**.**.****г., съдът намира за неотносими за предмета на настоящия спор, тъй като касаят неравноправни клаузи в Общите условия на „Н.“ ***, а с процесната искова молба се оспорва клауза от индивидуално сключен договор.

По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата по Договор за кредит № ****/**.**.****г. в размер на 500 лв., е усвоена от кредитополучателя в брой на каса на „И.“ като е преведена в 15ч. и 22 мин. от „Н.“ *** чрез системата на „И.“ с получател: Я. И. И. и вписано в разписка № ***/**.**.****г. основание - „по договор за заем от Н.“. Във връзка с договора има извършено едно плащане на дата **.**.****г. в размер на 80 лв., с което е погасена част от главницата от 500 лв. и остатъкът по нея е 420 лв. По договора има начислено задължение за договорни лихви в размер на 50,04 лв., които са начислени до дата на падеж 06.08.2020г.

Приложен е лихвен процент в размер на 40,6% ГЛП върху главницата от 500 лв., който отговаря на лихвения процент по чл. 11 от Договора.

Въз основа на така установените факти, В. районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Според уточняващите молби подадени въз основа на дадени от съда указания, ищецът по първоначалната искова молба е предявил искове за прогласяване нищожност на оспорената клауза: главен с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие на добрите нрави и евентуални с правно основание чл. 124 от ГПК вр. от 146, ал. 1 вр. чл.143, ал.1, т.5 и т.19 вр. ал. 1 от ЗЗП като неравноправна; с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 21, ал. 1 вр. чл. чл.19 ал.4 от ЗПК и чл. 21, ал.1 вр. чл. 33 от ЗПК поради заобикаляне на императивни норми от ЗПК.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид горепосочената правна квалификация на предявените искове и нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК ищецът по първоначалния иск носи доказателствената тежест да установи наличието на посочените основания за нищожност на процесната клауза на чл. 6 от сключения между страните Договор за кредит № ***/**.**.****г., поради противоречие с добрите нрави, а в евентуалност, поради неравноправност по см. на чл.143, ал.1, т.5 и т.19 от ЗЗП или поради заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК, или поради противоречие с чл. 33 от ЗПК.

В тежест на ответника по първоначалния иск е да установи, че клаузата на чл. 6 от сключения между страните Договор за кредит № ***/**.**.****г. е действително уговорена в изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.

Ищецът по насрещния иск носи доказателствената тежест да установи: 1) наличието на валидни облигационна връзка между страните по Договор за кредит № ***/**.**.****г., както и усвояването на кредита от ответника; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки 3 в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) настъпилата предсрочна изискуемост на вземането за главница.

В тежест на ответника по насрещния иск е да проведе насрещно доказване по горните факти и да установи своите твърдения за положителните факти, от които черпи изгода и възраженията, с които упражнява свои материални права - че договорът за кредит е нищожен или че е заплатил дължимата сума за главница по договора за кредит или други правоизключващи, правонамаляващи или правопогасяващи възражения.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за съответствието на уговорените клаузи в процесния договор с императивните материалноправни норми, както и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор като при установено наличие на такава, в доказателствена тежест на ответника и ищец по насрещния иск е да установи, че съответната клауза е уговорена индивидуално.

По първоначално предявените в условието на евентуалност искове:

Процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, поради което на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност – чл. 7, ал. 2 от ГПК (в този смисъл и ТР № */**** от **.**.**** год. на ОСГТК На ***; Решение № *** от **.**.**** г. по гр.д. № ***/**** г. по описа на ***, I г. о., ГК и др.).