Решение № 105 от 13.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500299 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

След частичното прекратяване на делото, производството по гр.д. №299 по описа на съда за 2021 г. е по въззивната жалба на АНГ. П. АНГ. срещу решение №260015 от 09.12.2020 г. , поправено с влязло в сила решение № 260011/11.05.2021 г. на Разградския окръжен съд (потвърдено е с решение № 76 от 01.10.2021 г. на Варненския апелативен съд), постановени по т.д. № 39/2020 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която: е отхвърлен искът му срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД з а заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря му П. А. П. настъпила на 29.ІІІ.2017г. при ПТП, причинено по вина на И. Г. С. при управление на л.а. “Мерцедес- Спринтер 210 Д“ с ДК№Н 8230 АХ за горницата над 80 000 лв. до 220 000 лв.; е отхвърлена претенцията му за заплащане на обезщетение за забава от 01.02.2019 г. до 0 2.05.2019 г.; е прекратено производството по иска з а заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 600 лв.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението на окръжния съд, поради нарушение на процесуалния и на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната на решението в същата част с осъждане на ответника да заплати допълнително сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 1.02.2019 г.

1 до окончателното й изплащане, както и да измени решението в частта, с която е определена начална дата на дължимост за лихвата върху присъденото обезщeтение за неимуществени вреди - на 01.02.2019 г. Изложил е съображения за нарушение на принципа на справедливост в чл. 52 от ЗЗД и определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди; за нарушение на разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.4 и чл. 429, ал.2 и ал.3 КЗ относно датата на забава на застрахователя, която следва да е от предявяване на застрахователната претенция; и за погрешно възприемане на твърденията, обосноваващи иска за имуществените вреди, а именно платен адвокатски хонорар за оказаната правна помощ по предявяване на застрахователната претенция и погрешен извод за недопустимостта й.

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез адв. Р., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с която е оспорил същата и по съображения за завишаване размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдения от окръжния съд размер е молил за отхвърлянето й.

Решението на окръжния съд е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в отхвърлителната част на претенцията за законни лихви от датата на увреждането 29.03.2017 г. до 01.02.2019 г.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът, чрез адв.

Д. е поддържал въззивната жалба и е молил за присъждане на разноските. С писмена молба, възиваемият чрез юрисконсулт И., е поддържал отговора и е молил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е направил възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК срещу претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, след като съобрази оплакванията и доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от АНГ. П. АНГ. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД искове по чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да му заплати: обезщетение от 220 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му П. А. П. настъпила на 29.03.2017г. при ПТП, причинено по вина на И. Г. С. при управление на л.а.

“Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК №Н 8230 АХ, ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното му изплащане; обезщетение от 600 лв., представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение за завеждане на застрахователната претенция, ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорил исковете, като това за неимуществените вреди – само за горницата над 80 000 лв.

2

Установена е с влязлата в сила част от решението на окръжния съд и на база събраните по делото доказателства, в.т.ч. присъдата на наказателния съд, следната фактическа обстановка:

При настъпило на 29.03.2017г. по път Русе-Варна пътнотранспортно произшествие, по вина на И. Г. С. , управлявал л.а. “Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ (в нарушение на визираните в чл. 6, т.1 ЗДвП, чл.42 (2) ЗДвП, чл.43, т.4 ЗДвП и чл. 63 (2) ЗДвП правила за безопасност на движението по пътищата, при наличие на знак В24 и разделяща платната двойна непрекъсната линия, е предприел непозволено и несъобразено с пътната обстановка изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил и навлязъл в платното за насрещно движение, като ударил насрещно движещия се л.а. „Пежо 307“ с рег.№ РР1330 АХ ) е причинена смъртта на П.

А. П., пътувала до водача на лекия автомобил „Пежо 307“. С влязлата на 14.04.2020г. в сила присъда №30/27.11.2018г. по НОХД №33/2018 по опис на ШОС (на осн. чл. 300 ГПК задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца) И. С. е признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3б.“б“ във вр. с чл.342 НК за причинената по непредпазливост смърт на две лица- на водача и на П. П. Ищецът АНГ. П.

АНГ., видно от удостоверението за наследници , е баща на починалата жена.

Отговорността на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД се ангажира по чл.432, ал.1 от КЗ по силата на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата със собственика на л.а.

„Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ (п о л и ц а №BG/22/116002273294 с валидност за периода 25. 08.2016-25.08.2017г.). По застрахователна претенция от 01.02.2019 г., ищецът е поискал от застрахователя заплащане на обезщетение от 300 000 лв. за неимуществените вреди от смъртта на дъщеря си и обезщетение за имуществени вреди от 600 лв. представляваща разноските за адвокат при предявяване на застрахователната претенция, но е останал недоволен от отговора по щетата определено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. и такова за имуществените от 600 лв. Не е било спорно между страните, а и установено с признанията на ответника в писмените становища по делото и с приетите от настоящата инстанция писмени доказателства на ищеца е, че застрахователят не е изплатил никакво обезщетение на ищеца, включително и в хода на производството. Затова, основателни са оплакванията на въззивника за погрешни изводи на окръжния съд по този факт. Определеното от застрахователя обезщетение не е платено.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Установено е по делото настъпилото застрахователно събитие на 29.03.2017г., както и че то представлява покрит от застрахователното 3 правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Доказани са по делото предпоставките за възникване на отговорността за обезщетяване на вредит е от деликта - смъртта на Петя Петркова, настъпила при ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице.

По спорния въпрос за размера на ообезщетението за неимуществени вреди:

В случая, търпените от ищеца (баща на загиналата) страдания са доказани по делото с показанията на свидетелите Б. Х. (колега на ищеца ) и Р.

А. (съпруга на ищеца и майка на загиналата), които имат преки и непосредствени впечатения от отношенията в семейството преди и след загубата. П. е първородната дъщеря на ищеца от брака му със св. А. , отгледана с любов, възпитана в уважение и почит към родителите си , като отношенията с баща й били хармонични, те имали силна емоционална връзка, а взаимоотношенията им били „за пример“, основани на взаимна обич, разбиране и подкрепа. А. се радвал на успехите на голямата си дъщеря – образована млада жена, с авторитет, тя била и общински съветник и той много се гордеел с нея, разчитал на нея, помагали си. Преди Ангел бил весел, общителен, а след това се затворил, станал мълчалив и тъжен, не споделял, тежко понасял загубата, не можел да споделя радостта на другите- всяко споменаване за техните деца, го разстройвало и просълзявало (така св. Х.).

Според св. А.а, от един суров човек, кален в редиците на армията, след трагедията, А. рухнал. П. била неговата опора и гордост - милеела за града, занимавала се обществено политическа дейност, била агроном и общински съветник, ползвала се с голям авторитет, искала всички да са щастливи и усмихнати. Непрекъснато общували, контактували, имали силна връзка, бащата грейвал при всеки успех на дъщеря си. А. бил сринат от загубата, а от стреса рухнал и здравословно – не можел да се концентрира, разстройвал се от най-малките неща, плачел, нямал желание да работи. Години след инцидента той все още не можел да контролира емоциите си при спомена за П., не е възстановен от понесения шок и към настоящия момент изживява л огромна болка и страдание от загубата на дъщеря си. Показанията на свидетелите са последователни, взаимноподкрепящи се и житейски логични, поради което и съдът напълно ги кредитира.

Майката и бащата са сред най-близките на починалия (по смисъла на Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление № 5/24.ХI.1969г.), които се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял 4 неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.

52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/ , като тези вреди в случая са установени с обсъдените по-горе доказателства.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и др. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.