Решение № 7290 от 01.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7290 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100506053 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу решение № 19684/01.11.2024г., постановено по гр. д. № 2464/2021г. на СРС, 156 с-в.

С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявените искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт срещу Д. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. Г., ЕГН: ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, сумата от 6268,58 лева, представляващи главница по Договор за потребителски кредит № PLUS17469981/29.11.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, вземанията по който договор са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2021 г. и Приложение № 1 към рамковия договор от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, за което Д. И. Г. е уведомена, както и сумата от 4968,81 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 936,03 лева – мораторна лихва за периода от 16.09.2021 1 г. до 27.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2023 г. по ч. гр. д. № 22930/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че в приложението се съдържат единствено данни за кредитополучателя по договора, но не и за останалите цедирани вземания по други договори, които касаят трети лица, с оглед задължението им за защита на личните данни. Счита, че прехвърленото вземане по отношение на ответника е достатъчно индивидуализирано. Намира за неправилни изводите на СРС за нищожност на целия договор, тъй като сключването на застрахователен договор в случая не е предвидено като задължително условие за сключването на договора за кредит, поради което и този разход не следва да бъде включен в ГПР. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.

1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предявените пред СРС искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А." и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А." е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения 2 размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и надлежното й обявяване; валидно извършване на цесия и съобщаването на ответника.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, основните спорни по делото въпроси са: валидно цедирано ли е вземането от стария на новия кредитор, предвид приетата от СРС недостатъчна индивидуализация при прехвърлянето, и установява ли се нищожност на целия договор за кредит.

Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява надлежно прехвърляне на вземането с договора за цесия. В приложението – л. 30 от делото на СРС е посочен номерът на договора за кредит – PLUS 17469981. Посочени са трите имена на кредитополучателя и ЕГН-то. Отразени са общият размер на отпусната главница и остатъкът за плащане по пера: договорна лихва и лихва за просрочие. Същите изцяло съответстват на сумите, претендирани по настоящето дело. Единствено се различава сумата за лихва за просрочие, но същата е изчислена към 15.02.2022г. – към датата на цедиране на вземането, а заповедното производство е образувано на 02.05.2023г., поради което няма как тази сума да бъде една и съща. По делото са представени единствено страниците от приложението, касаещи ответника, като са заличени данните на останалите лица, чиито вземания са били прехвърлени, но не са предмет на настоящето дело.

На следващо място следва да се има предвид, че съгласно приетото в Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК "длъжникът не е легитимиран да оспорва валидността на цесия по иск относно цедираното вземане, освен в изрично предвидените от закона случаи", които в случая не са налице – когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени. Това е така, защото длъжникът не е страна по договора за цесия и поради тази причина, той не може да се възползва от правата, които законът е предоставил на страните по договора. Нищожността е съществен порок и на нея длъжникът, като всяко друго трето лице може да се позове, но само ако има интерес, т. е. ако цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото или когато по силата на закона, сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи от сключването на договор за цесия, защото единствената промяна до която той води – по отношение на длъжника - е смяната на кредитора. На новия кредитор длъжникът може да противопостави възраженията, които е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно. Освен това, за валидността на неговото изпълнение е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за 3 цесия – нито преди, нито след получаване на уведомлението за цесия, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липса на уведомление. В този смисъл и Определение № 4876 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 489/2024 г., III г. о., ГК. Длъжникът не оспорва да е валидно уведомен за извършената цесия от стария кредитор, а това се установява и от приложените по делото доказателства, поради което носител на вземането и материално правно легитимиран е новият кредитор.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи на страните, въззивният съд констатира следното:

Императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, е в сила от 23.07.2014 г. и е приложима по отношение на процесния договор за потребителски кредит, който е сключен на 29.11.2019 г. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10 % при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 %, плюс 10 пункта отгоре.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК „годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците при сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Съгласно легалното определение на „общ разход по кредита за потребителя“, дадено в т. 1 от § 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по – специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая, формално определеният в договора размер на ГПР – 32,99 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Същевременно от посоченото в поле „Параметри и условия“ на процесния договор е видно, че е предвидено и заплащането на такса ангажимент – 245 лв., както и на застрахователна премия в размер на 3486.84 лв.

В самия договор за кредит е предвидено заплащане на застрахователна премия като част от общата стойност на плащанията по кредита. В този смисъл е т.2 от Условията по договора, в която се посочва, че посочената сума в поле "Застрахователна премия" се разделя на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска".

Разпечатката съдържа 31 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3922a380-bf92-431f-a859-2333e22667eb