Решение № 15061 от 15.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15061 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110158146 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът /фирма/ твърди, че с ответницата са сключили Договор за кредит № ...., по силата на който е предоставил на същата в заем парични средства, които М. Б. С. се задължила да върне на 8 месечни погасителни вноски, ведно с договорната лихва, всяка в размер на 332,81 лева. Излага, че ответницата не е погасявала дължимите от нея вноски, възлизащи всички в общ размер на 2662,48 лева, с оглед на което обуславя правния си интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на сумата в размер на 709,67 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Б. С. е депозирала отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че е налице влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 20211110146329, с което процесният договор за кредит е прогласен за нищожен. Евентуално твърди, че е заплатила дължимите от нея суми по договора. Оспорва, че сключеният между нея и ищцовото дружество договор за кредит е нищожен поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответницата е налице валидно сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответницата парични средства в сочения размер, а за последната е възникнало задължение да ги върне съгласно уговореното в договора.

1

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е погасила задълженията си, както и наведените от нея в отговора на исковата молба възражения.

По делото е представен като писмено доказателство Договор за кредит № ..../23.07.2020 г., видно от който страните са договорили ищецът, в качеството си на кредитор, да предостави на ответницата, в качеството н кредитополучател, кредит в размер на 1500 лева, със срок на издължаване - 8 месеца, брой погасителни вноски - 8, и размер на всяка погасителна вноска - 210 лева. Договорена е общата стойност на плащанията - 1680 лева, при годишен процент на разходите - 36,54 %, и годишен лихвен процент - 31,07 %. Посочено е, че тъй като ответницата изрично е заявила желание за Бързо разглеждане на искането й за кредит при условията на т. 7. 3 от раздел V от Общите условия, както и за Динамичното плащане по кредита, то погасителния план се изменя поради добавянето и на цената на услугите в общ размер на лева, и общо дължимата по кредита сума възлиза в размер на 2662,48 лева, при размер на всяка вноска 332,81 лв. По делото няма спор, че договорът е подписан от страните по делото, с оглед на което ответницата се явява и обвързана от Общите условия, приложими към него, също приобщени към доказателствения материал.

По делото не се ангажираха доказателства за извършени плащания по договора от страна на кредитора в полза на ответницата, които плащания да представляват изпълнение на задължението му да предостави в заем паричните средства за посочения в договора срок.

С отговора на исковата молба ответницата е заявила, че по отношение на договора за кредит е налице влязло в сила съдебно решение № 3810/15.11.2021 г., постановено по гр. д.

№ 20211110146329 по описа за 2021 г. на СРС, 125 състав, с което същият е прогласен за нищожен. С Разпореждане № 14215/15.02.2022 г. настоящият съдебен състав е изискал служебно от СРС, 125 състав, да му бъде предоставен заверен препис от решението, постановено по гр. д. № 46329/2021 г. по описа на СРС, 125 състав. С Писмо с изх. № 11782/01.03.2022 г. СРС, 125 състав, е изпратил заверен препис на Решение № 3810/15.11.2021 г. по описа на СРС, 125 състав, от което се установява, че по отношение на Договор за кредит № ..../23.07.2020 г. е признато за установено, че е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и актът е влязъл в законна сила на 10.12.2021 г.

Това води до извод за настоящия съдебен състав, че исковата претенция на ищеца се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай обаче, това не е необходимо да бъде сторено от настоящия съдебен състав, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт, с който недействителността на процесния договор за кредит е прогласена.

В съответствие с императива на разпоредбата на чл. 22 ЗПК дължима остава чистата стойност по договора за кредит, но доколкото не се установи, че заемна сума е предоставена от ищеца в полза на ответницата по някой от посочените в чл. 5, ал. 8 от договора начини, то се води до извод и че няма чиста стойност на кредит, която да се дължи.

2

С оглед на всичко изложено дотук, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответницата, но доколкото същата претендира възнаграждение за осъществено процесуално представителство без да представя доказателства за реалното му заплащане, т.к. за сторени разноски, то и не следва да й бъдат присъждани.

Ищцовото дружество няма право на разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 87 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от ...., ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр. .... 5, срещу М. Б. С., ЕГН **********, с адрес: .... установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 709,67 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3