Решение № 242 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пазарджик, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20225200100421 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Депозирана е исковата молба от Г. С. Т., с ЕГН ********** от гр. В., ул.“Б. К.“ №, с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С. ул.“Х. А.“ № ет., надпартер офис №3 адв.

Б.Б . , срещу „УниКредит Булбанк“ АД,с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София пл.“Света Неделя“ №7, представлявано от изп.директори Ц. М. и А. Т. със съдебен адрес гр.С. бул.“А. С.“ № ет. ап. Адвокатско дружество „Калайджиев и Г.ев“ чрез адв.С. В., в която се твърди, че на 04.08.2008г. в качеството си на кредитополучател – потребител, ищецът Г. С. Т. е сключил договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №095 с кредитора - търговец „УниКредит Булбанк“ АД , за сумата от 317000 лева и краен срок за погасяване до 06.08.2033 година, като договорът бил изменен с Анекс №1 от 11.06.2010г. и Анекс №002 от 21.05.2012 година. Сочи се, че съгласно т.4.1 във връзка с т.9.1 от процесния договор за кредит, лихвата се определяла на база променлив лихвен процент, който включвал променлив компонент - Базов лихвен индекс по Раздел III от Общите условия към договора за кредит и фиксирана надбавка. Било видно от Раздел III, т. 9.2.1 на Общите условия, приложими към договора за кредит, че приложимият базов индекс за кредити в лева е едномесечен. В т.4.1.а от договора за кредит била посочена стойността на годишния лихвен процент /възнаградителната лихва/ към датата на сключването на договора, а именно 8.6%, както и стойностите на отделните компоненти, които го формирали: променлив компонент - базов лихвен индекс – БЛИ в размер на 6.794% и фиксирана 1 надбавка в размер на 1.806%. Твърди ищецът, че при обслужване на процесния кредит се бил усъмнил, че заплащал повече от реално дължимото, поради което през месец април 2022 год., изискал информация от банката относно дължимите и заплатени суми по договора за кредит от датата на сключването му до датата на изискване на справката. Била му представената през месец април 2022 г. справка /Банково удостоверение изх. №0385-64-005554/28.04.2022г., ведно със справка на 26.10.2022 за дължимите и заплатени суми/ и установил обстоятелството, че макар приложимия по процесния договор за кредит променлив компонент - базов лихвен индекс да е спадал в хода на обслужване на кредита, банката не намалявала възнаградителната му лихва, съобразно този спад. Това според него се дължало на обстоятелството, че като част от компонентите за образуване на годишния лихвен процент, ответната банка била добавила компонент „премия“, който не бил договорен при сключването на договора.

Вследствие на това от момента на сключването му, до датата на предявяване на настоящите искове, той бил заплатил повече от дължимата по договора възнаградителна лихва. Заявява, че липсвало основание за добавяне на компонент „премия“, тъй като кредитополучателят - потребител не бил се съгласявал с него. В тази връзка счита, че клаузата на т.9.4 от Общите условия, на която банката основавала включването на посочения компонент в елементите, формиращи възнаградителната лихва за нищожна, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че от справката се установявало, че при просрочие на месечната погасителна анюитетна вноска по договора за кредит се начислявали повече от веднъж наказателни лихви, веднъж върху просрочената вноска и в този смисъл се сочи, че не е неравноправна клаузата на чл.11.1.3. от процесния договор, въз основа на която банката начислявала повече от веднъж наказателни лихви за едно и също неизпълнение. Развити са подробни доводи относно частите на процесния договор и общите условия, които били нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като предвиждали, че посочената в договора цена на финансовата услуга можела само да нараства, но не и да намалява /сочи се решение №236/20.12.2016г. по т.д. №3082/2015 г. II т.о. на ВКС, с което Върховният съд бил се произнесъл именно относно неравноправността, респ. нищожността на клаузата на т.9.4 от процесните общи условия на банката - ответник/.

От решението било видно, че клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване на цената на услугата, при увеличаване на лихвения процент, без да включва възможност за намаляване на същата в случай на спадане на лихвения процент /при същата методика, по която се извършва увеличаването на услугата/, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца. Сочи се също, че при силни инфлационни процеси базовият лихвен индекс би могъл да нарасне значително, с което да се увеличила значително и цената на услугата на банковия кредит, дължима от 2 потребителя. Считат, че ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на базовия лихвен индекс, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. В случая неравноправността на клаузата произтичала от липсата на реципрочност за намаляване на цената на услугата. Твърдят, че дори банката да не била основавала едностранното увеличаване на лихвения процент въз основа на тази клауза, неравноправен характер имал самият начин, по който се е случило това увеличаване на лихвения процент без знанието и без съгласието на ищеца. Твърди се също така, че промяната на годишния лихвен процент не е била обвързана автоматично с промяна на пазарните условия, а бил опосредствен от акт на ответника, а именно: Решения на Управителния съвет, и в тази връзка се прилагат протоколи на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“ АД, а именно: Протокол №38/14.10.2008 г., Протокол №9/26.02.2009 г., Протокол №14/01.04.2009г. и Протокол №25/05.06.2009г., с които едностранно била проме няна лихвата по кредитите на физически лица. Следвало да се има предвид, че с решение на Комисията за защита на потребителите, обективирано в Протокол № 27/21.06.2010г. от Общите условия, на ответника била отпаднала неравноправна клауза, според която минималният размер на годишния лихвен процент по кредита не можел да бъде по-нисък от размера му, определен към датата на договора за кредит или датата на сключен последващ анекс, с който се извършва промяната в лихвените условия по договора. Затова ищецът счита, че следвало годишният лихвен процент да бъде намален от банката и факта, че изрично в договора било посочено, че лихвеният процент е „променлив“, а единствен променлив компонент, формиращ базовия лихвен процент, бил базовия лихвен индекс, в процесния случай – едномесечния SOFIBOR. Сочи се, че със заповед №806/03.09.2010г. на Комисията за защита на потребителите, с която било забранено на „УниКредит Булбанк“АД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика при публикуване на информация за лихвените условия по потребителски кредити, при което средният потребител не е информиран, че към лихвените условия бил включен и компонент „премия“, представляващо нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Ищецът в исковата молба сочи и разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ, с която било въведено изискване, условията на банката да уреждат метода на изчисляване на лихвата, както и условията, при които същата можело да се промени.

Методиката за изчисляване на съответния лихвен процент трябвало да съдържа ясно и конкретно изчислителна процедура, която посочва вида, количествените изражения и индикатори, които водили до изменение на лихвения процент. Поради това и предвид характера на договора за банков кредит, безспорна била и необходимостта от постигнато съгласие за формиране възнаграждението на кредитодателя, тоест относно конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва, която била съществен елемент от съдържанието на този вид банков кредит. Следователно методиката за изчисляване на лихвата също се явявал елемент от договора за кредит. В този смисъл е 3 посочена съдебна практика във връзка с посочените обстоятелства, а именно: решение №95/13.09.2016г., по т.д. 240/2015 г. по описа на ВКС, II т.о.; Решение №15/18.04.2018 г. по т.д. № 2439/2016 г. по описа на ВКС, I т.о. Сочи се, че съгласно разп. на чл.143, т.10 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, или доставчика и потребителя, като позволявало на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание.

Твърди се, че в конкретния случай ответникът бил си запазил правото да изменя договора, въз основа на непредвидени в него основания и необективен факт - по субективна преценка на управителен орган на банката, изцяло зависещ от волята на банката /доколкото тя избирала методологията, моделите на ценообразуване на ресурса, използван за кредитиране, което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. В процесния случай било договорено, че лихвата е в пряка зависимост и се формирала на база на БЛП и приложимите компоненти към същия, като съществувала възможност за промяна в него само, ако пазарните условия водели до необходимост от увеличението или намаляването му. В договора не била предвидена възможност за едностранното му прекратяване и това било основание за нищожност на посочените клаузи на основание чл.143, т.12 от ЗЗП.

Посочено е задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, в което било прието, че за целите на преценката на неравноправния характер на клаузи в договори, сключени с потребители, от значение бил въпросът, дали съображенията или начинът на промяна на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били уточнени. В случая, следвало да се приеме, че тези условия не били изпълнени при сключване на процесния договор.

Не без значение бил и фактът, че не била налице възможност да бъде изменен годишният лихвен процент при намаляване в индекса на установената компонента, което фактическо положение било изцяло в полза на банката, която била икономически по-силната страна, а напротив, договорена била възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс, което изцяло поставяло кредитополучателя в неравностойно положение. Твърдят, че в процесния случай не била предвидена в договора възможност, кредитополучател да се откаже от договора, което водело до нищожност на клаузата на т.9.4 от Общите условия, поради нейната неравноправност на основание чл.143, т.12 от ЗЗП. Считат, че посочената клауза от Общите бизнес условия, неразделна част от процесния договор за кредит, била нищожна и на основание чл.143, т.13 от ЗЗП, тъй като давала изключително право на банката-търговец да тълкува клаузите на договора и да преценя промяната на размера на лихвения процент към неговото увеличение, но не и към неговото цялостно намаление при промяна на нивото на пазарния индекс, с което била 4 нарушена специалната клауза на чл. 143, т.13 от ЗЗП, и на което основание също съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП. Сочат, че неравноправна била и клаузата от договора, с която са уговорени т.нар. „наказателни лихви“ и по-конкретно клаузата на т. 11.1.3 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 095 от 04.07.2008 г. В същата било предвидено, че при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочие, целият размер на кредита /редовен дълг по главница и неиздължената просрочена и изискуема част от нея/, освен лихвата за редовна главница по т.4.1.а. или 4.1. б., и лихвата за просрочена главница по т.4.2. в размер на 10.60%, се олихвявала и с лихвата по т.4.3. в размер на 5%. Тези уговорки, според ищеца, били в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, което водило до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителя, който бил задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. На следващо място се сочи в исковата молба, че изменението на договора за кредит било извършено въз основа на клаузи, които се явявали неравноправни. На тази база бил определен и размерът на дълга към момента на сключването на двата анекса. В тази връзка, сключените анекси имали характер на спогодба, която била сключена по непозволен договор и се явявала нищожна, съгласно чл.366 от ЗЗД. Посочена е трайна и непротиворечива практика на ВКС, според която: