Определение № 3504 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3504 гр. София, 03.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002102157 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 4148 от 02.02.2024 г., подадена от „Полиграфия“ АД чрез адвокат И. Д. от АК - П., срещу въззивно Решение № 1541 от 07.12.2023 г. по в.гр.д.№ 2679/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, Х състав.

Ответникът по касация Община Пловдив е депозирал отговор на жалбата и на изложението към нея чрез юрисконсулти И. А. – К. и М. Т.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по касация С. Х. Х., С. Г. Х., П. И. И., А. С. В., Р. П. П., Т. П. Л., Я. Т. Л., М. К.

П. и И. М. Л. не са заявили становище по касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С въззивното решение е потвърдено Решение № 260081 от 11.05.2023 г. по гр.д.№ 4927/2020 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен иска на „Полиграфия“ АД против С. Х. Х., С. Г. Х., П. И. И., А. С. В., Р. П. П., Т. П. Л., Я. Т. Л., М. К. П., И. М. Л. и Община Пловдив за делба на следния недвижим имот: Административно-битова сграда, построена и въведена в експлоатация през 1990 г., без да са обособявани отделни самостоятелни обекти в същата, заснета като Сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед за изменение на КККР № КД-14-16-91 от 11.01.2011 г. на Началник на СГКК - П., с адрес на сградата: [населено място], [улица], с предназначение: Административна, делова сграда, при брой етажи 3, със застроена площ около 682 кв.м. (доколкото североизточната граница на 1 сградата е неправилно заснета в КККР като в площта на сградата неправилно са включени заснетите като самостоятелни обекти: СОС с идентификатор № *** с площ от 243,05 кв.м., находящ се на ет. 3 от сградата, Част от СОС с идентификатор № *** с площ от около 240 кв.м., находяща се на ет. 2 от сградата, под СОС с идентификатор № *** и над СОС с идентификатор № ***, и СОС с идентификатор № *** с площ от 240,30 кв.м., находящ се на ет. 1 от сградата), която сграда е изградена в Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място].

По делото е установено, че с н.а. за собственост върху недвижим имот № 26, том 2, д.№ 220/2007 г. на нотариус М. С., „Полиграфия“ АД е признат за собственик на УПИ * производствени дейности, полиграфичен комбинат и обществено-обслужващи дейности, находящ се в [населено място] от кв. 2-нов, 34-стар, по РП на[жк], одобрен със Заповед № 189 от 19.07.1976 г. и Заповед № ОА-1835 от 29.09.2005 г. на Община Пловдив, ведно с описани сгради в имота, сред които Битов корпус - север на два етажа и Битов корпус - изток на три етажа (без трети етаж), които сгради понастоящем за заснети в КККР на [населено място] с идентификатори съответно № *** и № ***. С н.а. за замяна на недвижими имоти № 26, том 2, д.№ 226/2019 г. на нотариус К. А., „Полиграфия“ АД е прехвърлила общо на ответниците-физически лица (по иска и по касация), при равни квоти за всеки от тях, правото на собственост върху 1/100 ид.ч. от следните самостоятелни обекти, всичките разположени в сграда с идентификатор № ***, а именно: СОС с ИД №№ ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. В н.а. е посочено, че тези обекти представляват в съвкупност необособена и несамостоятелна част от сграда с ИД № ***, която представлява самостоятелен обект Административно битова сграда, построена и въведена в експлоатация през 1990 г., без данни да са обособявани самостоятелни обекти в същата, да е изготвено площообразуване на отделни самостоятелени обекти и да са определяни общи части за сградата.

От своя страна Община Пловдив е ангажирала писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че е единствен собственик на СОС с ИД № ***, който обект понастоящем ползва за задоволяване на обществени функции и представлява самостоятелен обект на вещни права със статут на публична общинска собственост, извън гражданския оборот.

Съгласно Акт № 2398 от 10.12.1990 г. за държавна собственост третият етаж от източното крило от полиграфически комбинат, построен през 1990 г. в [населено място], е предоставен за оперативно управление на редакцията на в. „Глас“ – П.. В бележка от 20.05.1996 г. е отразено безвъзмездното му предоставяне на район „Източен“ за административна сграда, в която връзка е съставен приемо-предавателен протокол на основание Решение № 79 на ОбС П., взето с Протокол № 7 от 29.03.1996 г. и Заповед № ОА-551 от 06.05.1996 г. на Кмета на Община Пловдив – за предаването на имота от „Глас“ ЕООД (правоприемник на в. „Глас“; вписан в търговския регистър като общинско дружество) на Район „Източен“ при Община Пловдив, който да се ползва за административна сграда на районната администрация. С последваща бележка в АДС № 2398 от 10.12.1990 г. е отразено, че с Акт № 85 от 14.11.1997 г. имотът е актуван за публична общинска собственост. Със Заповед № ЗД-01-68 от 15.02.2011 г. третият етаж от източно крило на масивна сграда - полиграфичен комбинат, е отписан от актовите книги за недвижими имоти - държавна собственост. След изменението на КК със 2

Заповед № КД-14-16-91 от 11.01.2011 г. е съставен нов Акт № 2646 за публична общинска собственост от 10.10.2012 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. § 10 от ПЗР на ЗОС и чл. 3, ал.

2, т. 2, вр. с Решение № 80, взето с пр. № 6 на Общински съвет от 01.04.1997 г. и чл. 59, ал. 1 ЗОС относно СОС № *** (стар ИД ***). Със Заповед № 18-ОА-676 от 05.04.2018 г. на Кмета на Община Пловдив са пренастанени служителите на Пловдивски общински инспекторат от адрес [населено място], [улица] на адрес [населено място], р-н „Източен“, [улица], ет. 3, представляващ СОС с ИД № *** съгласно Акт № 2646 за публична общинска собственост.

По делото е изслушано заключение по СТЕ на вл. В. Г., което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че съобразно изследвани от него архитектурни проекти, по които е построен обект „ДО Полиграфия, ДП „Д. Б.“ П. и въведен в експлоатация през 1989-1990 г. и в частност за подобект Административно-битовата сграда, заснета в КК на [населено място] като сграда с ИД ***, няма данни в проекта да са обособени самостоятелни обекти в сграда, да е изготвено площообразуване на отделните СОС и да са определени общи части и площи за тях. Заснетият в КК като СОС с ИД *** с площ 672,52 кв.м. се намира на трети етаж в сграда с ИД ***. Съгласно одобрените проекти и строителни книжа сградата с ИД *** не е самостоятелна, а е функционално свързана със сградата с ИД ***. Според книжата Административно-битовата сграда е с две крила: източно - на три етажа и северно - на два етажа, разделени с конструктивна фуга, като и двете крила са с обща функция административно-битова, с общ главен вход от север, общи стълбище и евакуационно стълбище и ПРУ, както и общи ВиК и ел. инсталации. Към настоящия момент фактически достъпът до сграда с ИД *** и до отделните етажи в нея се осигурява от втори общ вход със стълбище по източната фасада на корпуса, за което не са открити строителни книжа, но е описано в АДС № 2398 от 10.12.1990 г. Този втори вход и стълбище осигуряват достъп до всички помещения на втори и трети етаж в източното крило на корпуса, включително до помещенията в СОС с ИД *** на Община Пловдив. Вещото лице е посочило границите на СОС с ИД ***, както и че той е с предназначение по кадастралната карта за делова и административна дейност, без да е свързан функционално с други обекти в сградата. При разпита му в открито съдебно заседание в.л. инж. В. Г. е посочил, че от конструктивна гледна точка сградите с ИД *** и с ИД *** са две, разделени с делатационна фуга, по начина по който са заснети в кадастъра, липсва нужда от функционална връзка за тяхното ползване и същото може да се извършва самостоятелно. Между сграда с ИД *** и СОС с ИД *** няма пряка връзка. Подчертано е, че СОС с ИД *** има самостоятелно функционално предназначение, не е обслужващ обект, има излаз на стълбище и отговаря на изискванията за самостоятелен обект.

Като основен спорен въпрос е изведен този дали частта от описаната сграда, заснета с идентификатор *** и регистрирана като собственост на

Община Пловдив, има характеристиките на самостоятелен обект в сграда. Настоящият касатор е поддържал, че така заснетото не граничи с общите части на сградата, а с обектите, собственост на „Полиграфия“ АД и физическите лица, като в хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един обект са продадени на различни собственици, настъпва придобиване на 3 идеални части от вещта, поради което дружеството притежава 74,350 % ид.части от процесната сграда, а другите идеални части са за останалите страни по делото. Процесната сграда е така изграждана, че водопроводната, канализационната, електрическата система са общи, без самостоятелно отчитане за отделните етажи.

Въззивният съд е намерил становището на „Полиграфия“ АД за неоснователно. Позовал се е на заключението на СТЕ, съгласно което имот № *** не е функционално свързан с други обекти в сградата, а е самостоятелен със самостоятелно функционално предназначение, до който се стига по общи за сградата стълбища. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗС индивидуална собственост, може да съществува по отношение на етажи или на части от етажи от една сграда, което е допустимо и когато това е общинска собственост. Законът не изисква отделните етажи или части от етажи да са само и единствено с жилищна функция и да съставляват жилища по смисъла на ЗУТ. В момента, в който общината е придобила правото на собственост върху процесната част от сградата, входовете, стълбищата и инсталациите по силата на закона (чл. 38 ЗС) са станали общи на всички собственици на имоти в сградата.

Кога е станало това по делото не е установено, доколкото представеният от ищеца констативен нотариален акт от 2007 г. не сочи придобивния способ в полза на дружеството.

Съществено е, че към 1989-1990 г., когато е построена сградата и е въведена в експлоатация, тя е била собственост на един правен субект – Държавата. Част от нея е обособена и придобита от общината – имот № ***, а останалата част първоначално е предадена за управление на Държавна печатница „Димитър Благоев“ - Пловдив, част от Държавно обединение „Полиграфия“. Когато сградата е била притежание на един собственик, тя не е била в режим на етажна собственост и не е било необходимо да се изчисляват общи части за самостоятелни обекти на собственост в нея, с което се обяснява отсъствието на обособени в проекта самостоятелни обекти в сграда, площообразуване на отделните обекти и определяне на общи части за тях. Направените в този смисъл констатации на СТЕ са приети за ирелевантни при формиране на правните изводи по спора. Сградата е преминала в режим на етажна собственост по силата на закона в момента, в който Държавата, а по късно и общината е придобила собственост на самостоятелния обект с № ***, а другата част от сградата е била придобита по неуточнен по делото придобивен способ от ищеца „Полиграфия“ АД. Безспорно е, че това е осъществено преди завеждане на иска. В такава хипотеза дяловете на отделните съсобственици в общите части на сградата се изчисляват по реда, предвиден в чл. 40 ЗС и при спор относно това въпросът може да се реши по съдебен ред.

В изложение към касационната жалба се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

Въпрос 1: За задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото, без да третира някои от тях (например съдебната експертиза) като ползващи се с приоритет пред останалите доказателства, да се произнесе по всички направени доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора – поради противоречие с Решение № 91 от 27.08.2015 г. по гр.д.№ 321/2015 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г. на ВКС, I г.о.