Решение № 62 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502359 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл.ГПК.

С решение от 28.02.2023г. по т. д. №241 /2021 г. на Софийски окръжен съд, ЗК „Лев Инс“АД е осъден да заплати на ищците П. Я. И. и С. Ю. И. сумите по 140 000лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.11.2019г., като исковете до пълните претендирани размери от по 200 000лв са отхвърлени.

Против решението е депозирана 1./ въззивна жалба от ответника „Лев Ине“АД, с която се обжалва решението осъдителните му части с подробно изложени съображения за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Изтъкват се конкретни доводи, че не е доказана причинна връзка между поведението на водача на товарния автомобил и настъпилия вредоносен резултат, присъдената сума не била дължима, поради нарушение на чл.52 ЗЗД, и поради липсата на произнасяне по възражението за съпричиняване. Твърди се противоречие между приетите от съда факти, че причина за инцидента са действията на водача на товарната композиция, както и на водача на мотопеда, но вместо това в правните си изводите отрекъл изцяло наличието на противоправно поведение на последния. Изтъква се, че съдът не е съобразил изводите на експертизите, според които водачът на товарната композиция не е имал обективната възможност да спре преди мястото на удара и в този смисъл въобще липсва на деликт. На следващо място неправилно приел, че става въпрос за нерегулирано кръстовище, при положение, че на 85м преди кръстовището е имало поставен знак „Б1“, указващ реда за преминаване на автомобилите, и че наближава пресичане на път с предимство. Изтъква се, че не е обсъдено поведението на пострадалия мотопедист, обстоятелството, че е неправоспособен водач, както и че мотопедът е бил технически неизправен. Всички тези установени по делото факти не 1 били съобразени и обсъдени, поради това е формиран неправилният извод, че няма съпричиняване на противоправния резултат. Твърди се неправилност на решението и по отношение приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като не било съобразено обстоятелството, че майката на пострадалия е напуснала семейното жилище и трите си деца, и към момента не е ясно нейното местонахождение, поради това се сочи, че не е имала силна емоционална връзка със сина си. За това свидетелствало извънсъдебното поведение на ищцата С. И., която предоставила като обезпечение срещу предоставена сума от 2000лв вземането си за обезщетение за неимуществени вреди и това договаряне било несъвместимо с добрите нрави, следователно представлявало индиция за психологически профил. Подобни доводи се изтъкват и по отношение на другия ищец, за чието съС.ие данни се съдържали в показанията на свидетелите, които обичайно били предубедени, а приетата психологическа експертиза била изградена единствено на възприятията на вещото лице, без да почива на обективни данни.

Твърди се неправилност на решението и в частта относно акцесорния иск за лихва от 29.11.2019г, на която дата била депозирана претенция пред застрахователя, вместо след изтичане на срока по чл.496 ал.1 КЗ. По изложените доводи и подробни съображения, се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това отхвърляне на предявените преки искове против застрахователя.

В срока за отговор ищците чрез пълномощник са депозирали отговор, с който оспорват доводите в жалбата с подробни възражения, акцентиращи на противоправно поведение на водача на товарната композиция и на приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при съобразяване с всички от значение обстоятелства.

В срока за отговор е подадена и 2./ насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителните му части. Твърди се неправилност, поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, като се изтъква, че събраните по делото доказателства, потвърждават изключително голям обем на вредите на двамата ищци – родители на загиналия водач, чиито живот се преобърнал, станал повод за разпадане на семейството и отключили в тях чувство на безнадеждност и отчаяние. Твърди се неправилност на решението и по отношение на началната дата, от която се дължи плащане на лихва върху главниците за периода от 29.08.2019г, като се счита, че правилно е присъждане на лихва от момента на депозиране на извънсъдебната претенция. Поради изложеното се иска отмяна на решението в отхвърлителните му части и вместо това уважаване на исковете в пълните размери по 200 000лв, ведно с лихвата от 29.08.2019г.

В срок е постъпил и отговор на насрещната въззивна жалба с подробни съображения за неоснователност.

САС в настоящия си състав, като взе предвид оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства, приема следното :

От фактическа страна пред първата инстанция не е било спорно настъпването на пътното произшествие на 04.04.2019г. на кръстовището на околовръстен път и Ихтиманско шосе между мотопед Малуги Ф 12 Фантом, рег. № ********, управляван от А. П. И. и движещия се в посока Ихтиман влекач МАН с рег. ******** с водач И. Й.

Й., при което загинал водача на мотопеда. Не е спорно, че за процесния товарен автомобил е имало валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност“ към момента на увреждащото събитие, което обосновава материалната легитимация на ответника, както не е спорна и легитимацията на ищците - родители на загиналия водач. Пред първата инстанция е изяснена причинната връзка между пътния инцидент 2 и настъпилата смърт на водача на мотопеда чрез медицинска експертиза, определяща като основна причина за леталния изход тежката черепномозъчна травма.

Застрахователят не е въвел оплакване против изводите на съда по този въпрос, поради което с оглед нормата на чл. 269 ГПК този извод от фактическа и правна страна не е предмет на въззивен контрол.

Във връзка с основния спорен по делото въпрос за механизма на пътното произшествие, пред първата инстанция е изслушана комплекна експертиза, от чиито констатации в автотехническата й част се изяснява, че е настъпило в тъмната част на денонощието около 20.35ч. по Околовръстен път на гр. Самоков, при движение на товарен автомобил в посока от гр. Дупница към гр. Ихтиман, в дясната лента за движение със скорост около 70км/ч. Платното за движение в този участък било двупосочно, с по една лента във всяка посока, без наличие на хоризонтална маркировка, като зоната на ПТП е посочена в посоката на движение на влекача.

Влекачът се е приближавал към „Т” образно кръстовище с улица Ихтиманско шосе, намираща се от дясната страна на околовръстния път, по отношение посоката му на движение. По улица Ихтиманско шосе преди десния край на платното за движение по околовръстния път, в дясно на улицата, се намирал трайно -монтиран пътен знак „Б1” — „Пропусни движещите се по пътя с предимство”, а по околовръстния път не е имало пътни знаци, указващи приближаване към кръстовище. Ударът с мотопеда е настъпил при навлизането му в зоната на кръстовището със скорост от около 33км/ч, като изрично е уточнено от вещото лице Д., че няма точни данни за траекторията на движение на мотопеда преди удара, но от извършената маневра от страна на водачът на състава и от разпита на св. М. се съди, че мотопедът е навлязъл в платното за движение по околовръстния път, излизайки от гр. Самоков, по улица Ихтиманско шосе и от мястото на удара, се прави извод, че мотопедът е бил разположен изцяло в лентата за движение в посока Ихтиман – Дупница. Водачът на влекача е възприел това навлизане, задействал е спирачната система на състава и е отклонил последния в посока наляво, по отношение първоначалната си посока на движение. Удар е настъпил между челната лява част на влекача и задната част на мотопеда. Скроростта на товарния автомобил е определена преди мястото на спирачните следи на 70км/ч, а в момента на удара на 45км/ч. Към момента на навлизане на мотопеда в платното за движение челната част на автомобила, според експерта, се е намирала на 54м /при опасна зона за товарния автомобил от 71м/, от което в.л. Д. съди за наличие на техническа възможност за предотвратяването му, ако водачът на т.а. е предприел действия по спиране и не е отклонил състава в ляво. Като краен извод експертизата посочва, че причината за възникване на процесното ПТП са субективните действия на водача на товарния състав, който при движение по пътно платно с двупосочно движение с две ленти, е предприел спасителна по характер маневра и е навлязъл в лентата за насрещно движение.

Комплексната експертиза в автотехническата й част е била оспорена от представителя на ответника и за изясняване на спорния механизъм е назначена повторна експертиза в разширен състав от трима експерти – проф. д-р инж. Ст.К., инж.Ст.Д. и инж.В.А.. Вещите лица експерти са анализирали подробно и детайлно всички обективни данни, онагледени в материалите в досъдебното производство и показанията на св.Б., включително са извършили и компютърна симулация и са достигнали до изводи за механизъм на ПТП, който се различава с някои от изводите на в.л.Д.. Настъпване на пътния инцидент е определено в района на Т-образно кръстовище, при скорост на движение на товарния автомобил в момента на удара 3

53км/ч, а на мотопеда около 37км/ч. Опасната зона за спиране на мотопеда при конкретните пътни условия и скорост е определена на 25,91 м, а ОпЗ на товарната композиция 78,67 м. Положението на товарния автомобил и мотопеда се изяснява от скиците и от компютърната симулация и служат като опорна точка на вещите лица да определят, че в момента, в който товарната композиция се е намирала на 55,21м до мястото на удара, мотопедът е бил на разС.ие 31,23 метра. В този момент водачът на мотопеда, който се движил към кръстовището по път без предимство, е имал възможност да възприеме товарния автомобил и да предотврати настъпването на произшествието, за разлика от водача на товарния автомобил. Такава възможност, обаче водачът на товарната композиция би имал, ако започвайки да намаля скоростта си е запазил праволинейно движение и не е отклонил автомобила в ляво, в който случай би пропуснал движещия се със скорост от 37,03км/ч мотопед.

Изяснено от комплексната експертиза във връзка със спорния въпрос относно наличието на предупредителен знак е, че в посоката на движение на мотопед Малагути, управляван от пострадалия и пътника зад него – св. Б. по ул. Ихтиманско шосе към изхода на гр. Самоков, на около 85м преди кръстовището е имало поставен знак „Б1“, намиращ се отдясно спрямо посоката на мотопеда. При движението си водачът на мотопеда, приближавайки към кръстовището, е имал възможност да възприеми движещия се по път с предимство товарен автомобил, но е продължил движението си и без да спре е навлязъл в кръстовището от ръкава предназначен за движение на ППС от гр. Дупница към гр. Самоков. Технически правилно било да предприеме завой от ляво на последния трети ръкав, в който случай спирачното закъснение на товарния автомобил би се увеличило с 23-24м. Експертите не се ангажират с коментар относно спасителната по характер маневра на водача на тежкотоварния автомобил – отклоняване в ляво, но при разпита им в съдебно заседание са категорични, че ако се е движел праволинейно в собствената си пътна лента и не е завил наляво /навлизайки в насрещната/, при намаляне на скоростта не би се стигнало до съприкосновение с мотопеда – т.е. при възприемане на мотопеда на около 55 метра преди мястото на удара и предприемане на спиране вместо завИ.е на ляво и спиране на отС.ие от 10,07м, произшествието би се избегнало. Мотопедистът е определен като дясностоящ спрямо водача на товарния автомобил, в чиято посока няма отбелязани пътни знаци. Единствено пътен знак е имало в посоката на движение на мотопедиста, цитиран в протокола за оглед като знак „Б1“ на 50м /движение по път без предимство/, но фактически е бил на около 80м от мястото на удара. Въпреки липсата на прецизност на протокола за оглед /обстоятелство констатирано от всички експерти/, от същия се извличала съществена информация, че спирачната следа е на 4м от лява граница, което е обосновало експертният извод, че началото й е в мислената среда на пътното платно с ширина 8м. От посоченото съдят, че мястото на удара е именно насрещната пътна лента и че ако водачът на товарния автомобил не се е отклонил в ляво, а се е движел в собствената си пътна лента, не би се стигнало до ПТП.