Решение № 517 от 10.03.2026, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Касационно административно дело 74/2026
- Вид
- Решение № 517
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- Стоян Колев, Силвия Сандева, Ивелина Велчева
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 209, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53б · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1 , т. 9 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 15 · Закон за независимите оценители
- чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 3, изречение последно · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19а, ал. 8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 35 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 36, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 517
Добрич, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
СИЛВИЯ САНДЕВА
Членове:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20267100700074 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 14, ал. 3, изречение последно от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба на ОБЩИНСКА СЛУЖБА, ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ – ДОБРИЧКА против Решение № 640/21.07.2025г. постановено по гр. дело № 2703/2023г. по описа на Районен съд гр. Добрич, с което е изменено решение № 20769/18.09.2023 г. на Общинска служба по земеделие – Добричка, с което е определено правото на „Росагрофонд” ООД град Сливен, [ЕИК] за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на село Плачи дол, община Добричка в частта, с която е определено обезщетение в размер на 786.00 лева за 0.995 дка-трайно засегната площ от ПИ с идентификатор ***, III категория земеделска земя в землището на село Плачи дол , община Добричка, като е увеличен размера на определеното обезщетение от 786.00 лева на 788.00 лева.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, че оценката за 1 дка е в размер на 825,00 лв., а не в размер на 790,00 лв. Освен това се поддържа, че начина на изчисление на паричната стойност на обезщетяването е определен по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Решенията за определяне на паричната равностойност за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове се генерират от програмен продукт FERMА О (обезщетения), с който общинските служби по земеделие работят на територията на цялата страна. Поради това било невъзможно да се допуснат грешки от общинската служба по земеделие. Единствената разлика по експертизата идва от коефициента отстояние от основни пазари. В експертизата коефициента на отстояние от основни пазари е 0,35, а не действителния 0,30. Понеже този коефициент бил заложен в програмата която ползват и излизал автоматично за изчислението, за касатора не е ясно как вещото лице е определило и въз основа на какъв вид замерване най-късото разстояние измерено по пътна карта между населеното място на землището, където се намира имота и градовете. По пътна карта - справка от КАИС (кадастрална административна информационна система) - разстоянието между с. Плачи дол и гр. Добрич по най-краткия път било между 6,5 и 7 км. Наредбата не изисквала сателитна снимка за най-късото разстояние, а изчисление по пътна карта. Точно такова разстояние било заложено в програмата им - 7 км. Вещото лице не се е запознало със самата програма на място в общинската служба по земеделие и не е посочило защо и откъде е взело информация за разстоянието, както и как е определило разстоянието, че е до 5 км. В таблица от експертизата е посочило, че отстоянието до населено място е 350 м. Това разстояние също не било изяснено откъде докъде е изчислявано. Касаторът се позовава и на протокол на ОСЗ от 20.06.2000 г. съставен на основание Наредба за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. според който коефициента за землището на с. Плачидол е определен на 0,30, а разстоянието е 7 км. Данните от него били въведени в програмния продукт във връзка с дейността на ОСЗ по обезщетяване с ПКБ и левова равностойност.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да остави в сила оспореното решение на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - Добричка.
В съдебно заседание за касаторът Общинска служба „Земеделие“ Добричка, се явява лично нейния началник В. Ц. Г., която поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения.
Ответникът „Росагрофонд” ООД не изразява становище по касационната жалба на Общинска служба "Земеделие" Добричка.
Окръжна прокуратура гр. Добрич не встъпва в производството по делото.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на производството пред районния съд е било решение № 20769/18.09.2023 г. на Общинска служба по земеделие – Добричка, постановено по преписка за обезщетяване вх. № 20769 от 18.09.2023 г., с което на „Росагрофонд” ООД, [ЕИК] е било определено правото на обезщетение в размер на 786,00 лева за 0,995 дка-трайно засегната площ от ПИ с идентификатор ***, III категория земеделска земя в землището на село Плачи дол, община Добричка.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна в решението си, че следва да кредитира размера на определеното парично обезщетение за 1 дка е в размер на 825.00 лева, а не в размер на 790.00 лева, както е посочено в решението. Приел е, че именно определения от вещото лице размер на обезщетението съответства на действително дължимото съобразно нормативните изисквания, изчислено посредством методиката в Наредбата на МС (НРОЦЗЗ), приета с ПМС № 118/1998 година, а не съобразно определената в решението на ОСЗ цена.
Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ размерът на обезщетенията по ал. 1 се определя по текущи пазарни цени, установени с наредба на Министерския съвет. Както текста на чл. 10б, така и този на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ имат предвид обезщетяване на собствениците на земеделски земи, собствеността върху които не може да се възстанови реално, по посочените в закона причини.
НРОЦЗЗ определя само методиката за определяне на размера на дължимите обезщетения, включително и тези по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Както началните цени, така и коефициентите за диференциране по чл. 3 и чл. 4 от Наредбата са изрично посочени и са свързани само с качествата на земите като земеделски. Именно този им характер следва да бъде предмет на оценяване, с оглед изискването обезщетяването да бъде за земите, такива каквито са били към един минал момент.
Решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е част от обезщетителната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Същото е постановено на основание влязла в сила заповед на началника на СГКК Добрич с № 18-6307/05.06.2023г, с която по реда на чл. 53б от Закона за кадастъра и имотния регистър, е констатирана и отстранявана явна фактическа грешка по смисъла на §1 , т. 9 от ДР на ЗКИР. Поради това в случая са приложими критериите по Наредба за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г, при съобразяване със спецификата на имотите, чиито площи са намалени в резултат на процедурата. В случая заповед на началника на СГКК Добрич с № 18-6307/05.06.2023г. е влязла в сила и няма спор че площта на процесните имоти е намалена и подлежи на обезщетяване по посочения ред.
Както вече се посочи, в НРОЦЗЗ са нормативно регламентирани критериите и условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението за бившите земеделски земи, които понастоящем поради проведена процедура по ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка площта на притежаваните от ответното дружество земеделски земи е намаляла. Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт, какъвто по същността си представлява решението на колективния орган по поземлената собственост, съдът следва да прецени само дали общинската служба по земеделие е спазила законодателно регламентираните коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение. А за да се отговори на този въпрос, за който безспорно са нужни специални познания от областта на оценяването, по делата с правно основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ се назначават съдебносчетоводни експертизи, които се възлагат на вещи лица, вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ (Нова - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г, изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.), препраща към ал. 4, т. 1. В тази точка са посочени решенията на общинската служба по земеделие и гори за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ с посочване на стойността на обезщетението, а това именно са решенията по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Единствено приложимия за определяне стойността на обезщетението нормативен акт е Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Тази наредба е издадена на основание чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и в текста на приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г. изрично е предвидено, че размерът на обезщетенията за земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет, а това именно е цитираната по-горе наредба. При служебната проверка извършена от настоящия състав на съда се установи, че вещото лице Р. В. Н. е вписана в този публичен регистър с оценителна правоспособност за недвижими имоти и сертификат *********. С тези съображения, съдът намира за неоснователно наведеното твърдение с жалбата на ОбС З. Д., че някои от коефициентите, на база на които следва да се диференцира цената на имота не отговарят на заложените в използвания от тях програмен продукт.
По същите съображения съдът намира за неоснователни и доводите на касатора относно правното действие и приложимостта в случая на представения с касационната жалба протокол на ОСЗ от 20.06.2000 г. съставен на основание Наредба за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г, който коефициента за землището на с. Плачидол е определен на 0,30, а разстоянието е 7 км. Посочения от касатора протокол, макар и както се твърди в жалбата да е официален документ, съставлява вътрешноведомствен акт на ОСЗ Добричка. Същият дава насоки на служителите на ОСЗ относно прилагане критериите при определяне на оценките и като вътрешноведомствен акт обвързва единствено тях. Същият не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и или общ акт, който да поражда права и задължения за лица, в това число и за ответното дружество. Не е и нормативен акт, който да е задължителен за прилагане от съда и страните и съответно по никакъв начин не регламентира условията при които следва да се определи обезщетението по НРОЦЗЗ.
От значение за правилното определяне на размера на обезщетението съгласно чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ, е заключението на вещото лице, изготвено въз основа на критериита посочени в НРОЦЗЗ, а не данните изведени от програмния продукт на ОСЗ, нито заложени от вътрешноведомствен акт критерии. Като страна в производството пред ДРС, ОбС З. Д. не е била представлявана и е проявила процесуално бездействие като не е оспорила изготвеното и прието в съдебно заседание на 16.05.2025 година, заключение. Поради това Добричкият районен съд правилно в съответствие с материалния закон, въз основа на неоспореното заключение на вещото лице е възприел стойността на обезщетението, изчислена според приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. Всяка различна оценка, изчислена по други начини, на основание вътрешноведомствени и други ненормативни актове е ирелевантна и затова като е кредитирал заключението, в което вещото лице определя справедлива пазарна стойност в размер на 788.00 лева, съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
В тази връзка настоящия състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за необоснованост или незаконосъобразност на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Разпечатката съдържа 29 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3921c741-1a07-40fc-8dad-b7d659744c80