Решение № 236 от 18.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Георги Драгoстинов

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20234100500182 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Предмет на подадената от Застрахователно акционерно дружество “ОЗК- з.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от законните си представители, чрез адвокатско дружество “Г. и п.” гр. С., жалба с вх.№ 2290/10.02.2023г., е издаденото от ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, район на действие ВТОС, Постановление от 16.01.2023г., с което е оставено без уважение възражение № 491/13.01.2023г., подадено от длъжника /жалбоподател по настоящото производство/, за намаляване на присъденото в полза на взискателя по ИД № 20237280400005 - Д. Х. И. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение, като с възражението е поискано и съответно намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане за отмяна, като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото постановление. Навеждат се доводи за липса на извършвани действия от страна на процесуалния представител на длъжника, представляващи по своята правна същност действия по “водене на изпълнителното производство”. В тази връзка се отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200 лв.

/двеста лева/, съгласно чл.10, т.1, ал.1 от Н а р е д б а № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуалният представител на длъжника по изпълнителното дело изразява становище, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, като отправя искане за намаляване на същото на основание чл.78, ал.5 ГПК, до размера на минимално предвиденото в чл.10, ал.1, т.1 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С.

1

Обжалва се и начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, с твърдения, че същата е незаконосъобразно начислена върху събраната сума по изпълнителното производство, в т.ч. и претендираното адвокатско възнаграждение. Поискано е присъждане на разноските по настоящото производство - държавна такса по подадената въззивна жалба и юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък по чл.80 ГПК. На основание чл.436, ал.3 ГПК, е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на взискателя, изразяващ становище за неоснователност на подадената въззивна частна жалба. По настоящото производство, ведно с приложеното копие на 20237280400005, са приложени писмени обяснения от ЧСИ, като в последните се съдържа становище относно обжалваното постановление. Изложени са аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за разноски по изпълнението.

От представеното пълномощно, определящо рамките на представителната власт на процесуалния представител на взискателя, недвусмислено е установено, че същата е учредена не само с оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в хода на самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство не се явява прекомерно тъй като същото е в размер, към минимума, предвиден в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С, поради което не следва да се намалява. По отношение на таксите, поддържа, че по изпълнителното дело са изготвени сметки по чл.79 от ЗЧСИ, в които са разписани всички дължими такси, както и начинът, по който са образувани. Всичко това обуславя единствено възможния извод за правилност и законосъобразност на така издаденото постановление, предмет на настоящото производство, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а именно съдържа означение, че се подава от името и за сметка на Застрахователно акционерно дружество “ОЗК- з.” АД, ЕИК *, което дружество се явява длъжник по ИД № 20237280400005. Поради това, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.

От приложеното копие на изпълнително дело № 20237280400005, е видно, че с Постановление от 16.01.2023г., издадено на основание чл. 434 ГПК, ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника /жалбоподател по настоящото 2 производство/, в частта й, с която е поискано намаляване на претендираното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200 лв.

/двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ЧСИ му е възложил в тежест заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ за образуване и водене на изпълнителното производство съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С, както и такса по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 696,73 лв. /сто петдесет и шест лева/.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление, в частта си относно отказа за намаляване размерна на претендираното адвокатско възнаграждение се явява правилно и законосъобразно.

Действително по изпълнителното дело са представени доказателства /договор за правна помощ, ведно с адвокатско пълномощно/, от които е видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител, възнаграждение е в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, за които е направено надлежно отбелязване, че същите са заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен между страните и представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено. Обемът на осъществената правна защита, е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна помощ, сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение за образуване и водене на процесното изпълнително производство. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в приложното поле на понятието “водене на изпълнително производство”. Настоящата съдебна инстанция намира, че възраженията на жалбоподателя, свързани с приложението на хипотезата, изрично предвидена в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, е неотносима към предмета на производството. Законодателят е предвидил отделна разпоредба, регламентираща разпределението на разноските в изпълнителното производство, а именно - чл.79 ГПК, като в последната не се съдържа изричен текст на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, поради което последната се явява неприложима по аналогия в настоящото производство.

По отношение на обжалване на дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, настоящата съдебна инстанция намира, че ЧСИ при определяне на материалния интерес, върху който е начислил дължимата такса по т.26, е включил и дължимото адвокатско възнаграждение. Настоящата съдебна 3 инстанция намира, че така формирания от вземанията на взискателя за главница и лихви, дълг по изпълнителното производство, към момента на извършване на погасяването от длъжника към 17.01.2013г., е бил в размер на 8354,64 лв., върху който размер ЧСИ е следвало да начисли дължимата такса по т.26 от Тарифата. Така след извършено пресмятане дължимата такса по т.26 от Тарифата се определя в размер на 688,37 лв.

По искането за присъждане на сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция, същото се явява недопустимо. Налице е трайно установена съдебна практика, съгласно която с оглед на характера на производството по чл.435 и сл. ГПК, се изключва приложимостта на чл.78 ГПК, в отклонение на общите положения, установени за производството пред въззивната инстанция, в т.ч. и по отношение на отговорността за разноски. Предмет на производството по чл.435 и сл. ГПК не е наличие на правен спор между страните, а законосъобразността на извършеното изпълнително действие, поради което разноски по него не се дължат.

Предвид горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно Постановление от 16.01.2023г., издадено на основание чл. 434 ГПК, в частта му, с която ЧСИ е определил дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗЛАГА в тежест на длъжника по ИД № 20237280400005 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, район на действие ВТОС - “ОЗК- з.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от законните си представители, да заплати в полза на взискателя Д. Х. И. с ЕГН **********, сума в размер на 688,37 лв. /шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ с ДДС, съставляваща дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Постановление от 16.01.2023г., издадено на основание чл. 434 ГПК, в частта му, с която ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника /жалбоподател по настоящото производство/, за намаляване на присъденото в полза на взискателя по ИД № 20237280400005 - Д. Х. И., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4