Решение № 1072 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100510315 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 10147 от 14.06.2023 г. по гр.д. № 13817/2022 г. по описа на СРС, 68 с-в е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу И. П. П., ЕГН: **********, установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. П. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:4 921.60 лв., представляващи стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, с абонатен № *******, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 749.01 лв., представляващи мораторна лихва върху цената на топлоенергията за периода от 16.07.2019г. до 29.09.2021г.: 22.39 лв., представляващи цената на услугата „ дялово разпределение ” за същия имот през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., и 4.62 лв., представляващи мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.10.2018г. до 29.09.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.10.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 60210/2021г. по описа на СРС,68 състав.

Решението е постановено при участието на „Б.Б.”ООД, като трето лице-помагач 1 на страната на ищеца.

Решението е обжалвано от ответника И. П. П. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството доказателства не било установено реалното потребление на ТЕ, чиято стойност да възлиза на исковата сума.

Установени били нарушения при отчет и измерване на потребената в имота ТЕ, което съдът не е отчел при постановяване на решението. При постановяване на решението не било съобразено, че за част от вземанията е изтекла предвидената в закона тригодишна погасителна давност.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.

София, бул. „*******, с абонатен № ******* , поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на 2 потребена топлинна енергия и цена на извършената услуга дялово разпределение, чиято стойност възлиза на исковата стойност.

Решението е правилно.

Чрез представения пред СРС нотариален акт за покупко-продажба от 11.11.1997г., том LLLXXXIX, дело № 35160/ 1997г. на нотариус при СРС се установява, че ответникът е придобил собствеността върху продадения имот. С оглед това и същият се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент.

Доводите на въззивника- ответник в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо събрание на етажната собственост от 20.06.2002 г. и списък към него, договор от 24.09.2002 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.

Чрез представените от ищеца и от фирмата за дялово разпределение „Б.Б.”ЕООД документи се установява, че преди процесния период – от 16.09.1999 г. индивидуалните уреди за отчет на потребената в имота ТЕ са били демонтирани и радиаторите /6 бр. в имота/ са били пломбирани. С оглед така установеното, съдът намира че потребителя не е изпълнил задълженията си по силата на закона – чл.112г ЗЕЕЕ /отм./ да снабди отоплителните си тела с уреди за индивидуално измерване на потребената в имота ТЕ. Тази информация е била подадена от ФДР при съставените отчети през м.06.2020 г. и през м.06.2021 г., в които е посочено, че радиаторите в 3 имота са без индивидуални разпределители, както и че водомер в банята не е поставен.

Както е посочено в действащата за периода Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването /отм./ - чл.62, ал.2, клиентите в сграда - етажна собственост, в която вече е въведена системата за дялово разпределение, са длъжни да комплектуват имотите си със средства по реда на чл. 52 от цитираната наредба. Както е предвидено в чл.52, ал.8 от наредбата, в случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по чл.52, ал. 7, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата.

С оглед тези обстоятелства са и дадените от експерта по СТЕ пред първата инстанция констатации, че за процесния период е начислено служебно потребление в имота съобразно действащата нормативна уредба и изискванията в нея в производството е установено потреблението на ТЕ в имота за периода от месец май 2018г. до месец април 2020г. Както е посочено в приетата пред СРС, съдебноикономическа експертиза, сборът от дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 4921.60 лв. а сборът от дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 22.39 лв.

Настоящият състав кредитира напълно дадените констатации от експертите по СТЕ и ССчЕ, приети пред първата инстанция на основание чл.202 ГПК.

Доводите на въззивника, че в имота не е имало потребление за отопление за исковия период, съдът намира за неоснователни с оглед посоченото по-горе. Чрез представените пред СРС и обсъдени по-горе доказателства е установено, че след присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа и избор на фирмата, която да извършва дялово разпределение в сградата- ЕС, в която се намира и имота на ответника, потребителят не е поставил индивидуални топломери в имота си на отоплителните си тела, поради което правилно потребената в имота ТЕ е била начислена служебно по правилата на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1 от приложението към чл.

61, ал. 1 от наредбата.

Доводите на въззивника, че с постановеното решение СРС неправилно е отхвърлил възражението за погасяване по давност на част от вземанията за периода м.05.2018 г. до м.10.2018 г., съдът намира за неоснователни.

Чрез представените 2 бр. общи фактури, издадени от ищеца на 31.07.2019 г. и на 31.08.2020 г. и констатациите на експерта по ССчЕ, се установява, че сумите, които са начислени с тях 2633.40 лв. и 2398.79 лв. представляват допълнително начислени суми от корекция и промяна в цената на ТЕ за двата отоплителни периода, като падежите на тези задължения са посочени в самите общи фактури – 14.09.2019 г. и 15.10.2020 г.

Тези суми не са част от издадените преди това фактури /съобщения/ за прогнозно начислени суми за потребление, както и не представляват суми за доплащане след извършен индивидуален отчет на реалното потребление, макар в случая да се установи, 4 че такъв не е налице по вина на потребителя -абонат.

С оглед изложеното, съдът намира за правилни изложените от СРС правни изводи, че на основание чл.114, ал.1 ЗЗД погасителната давност за задълженията по първата фактура № 01065190593/31.07.2019 г. е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е изтекла на 14.09.2022г. , а за втората фактура № 1006702464/31.07.2020г. е започнала да тече от 15.10.2020г. и е изтекла на 15.10.2023г. При съобразяване, че заявление по чл.410 ГПК за вземанията, които не са заплатени от потребителя е било подадено на 20.10.2021 г., правилно съдът е приел и настоящата инстанция изцяло възприема, че погасителна давност /три години/ за вземанията по двете фактури не е изтекла.

За процесния период са действали ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от първите, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 /т. е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача.