Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 23.09.2022, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 177/2022
Вид
Решение № 351
Подписан
23.09.2022
В сила
22.06.2023
Състав
МИХАИЛ ДРАГИЕВ РУСЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.114, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 изр. последно · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.11, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.126, ал.3, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68, ал.1, т.1, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68, ал.1, т.1, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.69, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 18 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26, т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.75 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.75, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.75, ал.6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.77, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.77, ал. 7 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 81 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.11, ал.3 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.3, ал.2 · Закон за ограничаване на плащанията в брой

Р Е Ш

Е Н И Е

№351 23.09.2022 год. гр. Стара

Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №177 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „Декор строй“ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, бул.„Георги Димитров“№6, ет.2, ап.2 , представлявано от управителя С.К.Д. против Ревизионен акт №Р-16002421002668-091-001 от 26.11.2021 год., издаден от А.А.Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №73/15.02.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „Декор строй“ООД са установени задължения общо в размер на 101 059.76 лв., от които главница в размер на 79 706.40 лв. и лихви за просрочие, изчислени към 26.11.2021 год. в размер на 21 353.36 лв., представляващи данъчно задължение по ЗДДС и допълнително установен корпоративен данък за 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год. в размер на 30 764.61 лв. и прилежащи лихви в размер на 3 556.61 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт /РА/ и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив извод, че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на „Декор строй“ООД за задължения за данък върху добавената стойност на посоченото в РА основание и за посочените фактури. Твърди, че осъществени сделки са реални, като за това са представени и съответните документи, като фактури, прикрепени към тях касови бонове, както и приемо-предавателни протоколи. Дружеството е осъществявало услуги на „ТЕЦ Марица изток 2“ЕАД, изискващи кран, като приходната администрация е признала за реална доставката, но приема за нереален договор за използването на крана, собственост на „Дочи 83“ЕООД. Що се отнася до непризнати разходи за доставка на масла, гуми, и акумулатори, не е взето в предвид, че жалбоподателят притежава множество транспортни средства, за които са закупени материали. Значителна част от приходите на дружеството са именно от осъществени превози с тези МПС, като са признати за реални от приходната администрация, но не са признати разходите за покупките на материалите, без които тези МПС не биха могли да се движат. Реално не са признати разходите за придобитите стоки и услуги от „Дочи 83“ЕООД, но е признала приходите от последващата реализация на тези услуги и стоки. Твърди също така, че обстоятелството, че от „Дочи 83“ЕООД фактурите са издадени след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС няма пряко отношение към определяне на корпоративния данък по ЗКПО и не доказва неосъществена стопанска операция. Що се отнася до увеличението на финансовия резултат за 2019 год. със сумата от 150 346.14 лв., представляваща стойността на закупения от „ТЕЦ Марица изток 2“ЕАД през 2015 год. гипс и продаден след това на „Индустриал сълюшънс България“ЕООД през същата година, твърди, че е налице счетоводна грешка, тъй като същият е отразен като приход на дружеството, но не е отразен в разходната част, а е отразен като налична стока. Едва през 2019 год. са установили тази счетоводна грешка и предприели действия за корекция чрез вземането на съответните счетоводни записвания, които са приети от приходната администрация за неправилни и съответно неоснователно е увеличен финансовия резултат за 2019 год.

По тези изложени доводи са изложени подробни съображения за неоснователността на издаденият ревизионен акт, потвърден с решението на Директора Дирекция „ОДОП“ Пловдив и е направено искане за отмяна му изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител юриск. Б. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт №Р-16002421002668-091-001/26.11.2021 год., е правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в Решение №73/15.02.2022 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Подробни съображения са изложени в представената по делото писмена защита.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002421002668-020-001 от 07.05.2021 год., издадена от А.А.Д. на длъжност Началник сектор /л. 240, том III по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Декор строй“ООД – гр. Стара Загора, установяване на отговорността му за задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2020 год. и корпоративен данък за периода за същия период. Извършването на ревизията е възложено на В.Г.К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. П. И. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421002668-020-001 от 07.05.2021 год. е връчена по електронен път на „Декор строй“ООД на 07.05.2021 год. /лист 243, том III/. На 05.08.2021 год. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421002668-020-002/05.08.2021 год., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 10.09.2021 год., която заповед е връчена по електронен път на същата дата - 05.08.2021 год. /лист 245, том III/.

Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на А.А.Д. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив, валиден в периода на подписването на заповедите /лист 25, том I от делото/.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал. 1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - В.Г.К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. П. И. – старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002421002668-092-001 от 27.09.2021 год., с който по отношение на ревизираното лице „Декор строй“ООД се предлага на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС да бъдат установени задължения - отговорност за данък върху добавената стойност по услуги, получени от „Декор строй“ООД от „Дочи 83“ЕООД по фактури, издадени за периода 01.01.2016 год. – 31.12.2020 год., изчислени към 27.09.2021 год., при общ размер на задълженията 101 059.76 лв., от които 79 706.40 лв. главница и 6 409.13 лв. лихви, както и са допълнително установени задължение по ЗКПО за корпоративен данък за периода 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год. в размер на 30 764.61 лв. и прилежащи лихви в размер на 3 556.61 лв. Срещу така съставеният ревизионен доклад са депозирани писмени възражения от данъчно задълженото лице /лист 77-81 и лист 97-100 от том I на делото/, вследствие на което е издаден ревизионен акт, в който размера на публичните задължения, като главници е същия /лист 64-72 от том I делото/. Ревизионният акт е подписан от А.А.Д. в качеството му на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив и от В.Г.К. в качеството й на ръководител ревизия и акт е връчен по електронен път на 03.12.2021 год. /лист 75 от том I от делото/. Срещу ревизионният акт е подадена жалба на вх.№21897/17.12.2021 год. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора и вх.№20-28-360/30.12.2021 год. по описа на Дирекция ОДОП Пловдив, от „Декор строй“ООД срещу определените задължения /лист 47-49 от том I от делото, лист 433-435 от том III от делото/. По повод на жалбата е постановено и решение №73 от 15.02.2022 год. на Директора на Д“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП /лист 33-44 от том I от делото/, с което ревизионният акт е потвърден. Решението е връчено по електронен път на 16.02.2022 год. /лист 8 от том I от делото/.

Въз основа на събраните в хода на ревизията документи ревизиращият екип е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че през ревизираният период „Декор строй“ООД е получател на доставки на услуги с изпълнител „Дочи 83“ЕООД. Ревизиращите са приели, поради факта, че към датата на ревизията, доставчика е бил дерегистриран по ЗДДС, не е открит на посоченият адрес, декларирал е преустановяване на дейността си, а управителят му през този период е бил осигуряван в други фирми, както и през този период не е подновявана връзката регистрираното фискално устройство с НАП и не е декларирал осъществени продажби, освен една, която обаче не е на жалбоподателят. В хода на ревизията от страна на ревизираното лице са представени договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, както и други счетоводни документи, доказващи реалността на извършените доставки, включително касови бонове и заявки. Всички тези документи не са били приети от страна на ревизиращите като такива удостоверяващи реалното осъществяване на доставките, тъй като не е установено доставчика да има съответния кадрови потенциал и техническа обезпеченост за осъществяването на услугите и доставките.

По делото e допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се установи следното:

Счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като фактурите за които не е признато правото на данъчен кредит са надлежно и коректно осчетоводени в счетоводството на „Декор строй“ЕООД, издадените от „Дочи 83“ЕООД фактури и касови бонове съдържат изискуемите от закона реквизити, а за непризнатия кредит са изчислени лихви в размер на 7 793.45 лв. за периода от 10.12.2020 год.

/датата на подаване на уведомление по чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС/ до 25.11.2021 год.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №16002421002668-091-001 от 26.11.2021 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на РА №16002421002668-091-001 от 26.11.2021 год., потвърден с Решение №73/15.02.2022 год. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.

Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия - А.А.Д., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421002668-020-001 от 07.05.2021 год. и Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002421002668-020-002 от 05.08.2021 год., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – А.А.Д..