Решение № 260021 от 18.09.2020, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № . . . . гр. Велинград, 18.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 726 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 69 от Закона за наследството.

Предявен е иск за делба от ищците М.Т.Г., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.Ш., срещу С.Д. А., ЕГН ********** и М.В.Г., ЕГН ********** ***.

Иска се допускане на съдебна делба на следния съсобствен придобит по наследство недвижими имоти: Едноетажна масивна града със застроена площ 54.00 кв.м., с идентификатор *** по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота: ***********.

Ищците твърдят, че страните по силата на приращение, наследство и давностно владение, продължило повече от 30 години, страните по това дело са съсобственици на Едноетажна масивна града със застроена площ 54.00 кв.м. с идентификатор *** по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Велинград, ***, построена върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК /последно изменение със Заповед 18-2430- 06.03.2019г. на Началника на СГКК-Пазарджик. Тази сграда била образувана от някогашен гараж и лятна кухня, като била построена преди повече от 30-тридесет години, и същата била пригодена за достъп с инвалидна количка и ползвана като жилище от ищцата М.Т.Г.

/от дълги години неподвижна с диагноза множествена склероза/ и нейния съпруг и наследодател на страните по делото С.А.Г.- бивш жител ***, ЕГН **********, починал на дата 30.12.2001г.

Твърдят още, че върху поземления имот има построени на калкан жилищни сгради, които не са предмет на това дело, като към настоящия момент ищцата К.С.С. е собственица на приземния етаж с идентификатор ***, а двете ответници са собственици на редовния етаж с идентификатор *** на построената върху западната част на поземления имот жилищна сграда-сключено застрояване с идентификатор ***. В последните близо 18 години ищцата М.Г. се била установила да живее при дъщеря си К.С. в САЩ поради причината, че след смъртта на съпруга й С.Г. нямало кой да се грижи за нея в България, а тя без чужда помощ била напълно безсилна да се справя с ежедневието си. В сградата обаче били останали нейните вещи и пособия, а при идванията на дъщеря й К.С. и внучката й Станимира в България, същите ползвали изцяло тази сграда и са я поддържали по нейна заръка. Освен това през цялото време братовчедката на страните -Величка Каракоева, ангажирана от ищците, била поддържала и се грижила за тази сграда, като с нейно съдействие през последните 18 години на сградата са отстранени течове, оправяни са улуци, покрив, боядисване. Също така ищцата

М.Г. и съпругът й С.Г. били заплащали данъците за тази сграда назад във времето поне от 1970 г., в уверение на което ищците прилагат към исковата молба данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ. Видно от нея било, че след смъртта на С.Г., като собственици били вписани В.Г. - наследодател на ответниците и на ищцата

К.С. за наследените от баща им идеални части от имота. Ищците твърдят, че и до момента разполагат с ключа и съхраняват в сградата свои вещи.

Ищците твърдя също да са научили, че С.Д. А. /преживялата съпруга на В.С.Г., ЕГН ********** - бивш жител ***, починал на дата 20.02.2008г. - съответно син и брат на ищците/, и М.В.Г.- негова дъщеря, са подписали договор за доброволна делба на гореописаната сградата с идентификатор *** с останалите собственици на поземления имот, но без участието на ищците по тази искова молба, като поставили в свой дял процесната сграда. Това станало с НА №175, том II, н.д. №361/21.11.2017г. на Нотариус рег.№ 650 по регистъра на нотариалната камара, вписан в СВ с акт 192, том I, дв.вх.рег. 2217, вх.рег. 2229/21.11.2017г. Със същия нотариален акт бил направен опит да се отнеме от ищцата К.С. притежавания от нея приземен етаж на сградата, което нарушение след вдигналия се шум било коригирано с Н.А. за поправка на горния нотариален акт, а именно с НА №17, том 1, рег. 276, дело

13/17.01.2019г., вписан с Акт 9, том 1, вх.рег.80 от 17.01.2019г. За съжаление обаче към момента не бил коригиран с нотариалния акт за поправка или по друг ред документа за собственост на ответниците относно сградата с идентификатор ***, от която сграда двете ответници, като наследници по закон на С.Г. /респективно - на В.Г./, притежавали общо 1/6 ид.част, а титулът им за собственост бил за цялата сграда.

Това бил НА № 175, том II, дело

361/21.11,2017г. на Нотариус рег.№ 650 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ с акт 192, том I, дв.вх.рег.2217, вх.рег. 2229/21.11.2017г, който инкорпорирал договор за доброволна делба. В този делбен договор неучастието на част от съсобствениците - ищците, на основание чл.75, ал.2 от ЗН водело до нищожността й и същата нямала действие по отношение на притежавана от ищците собственост по закон: 4/6 - за ищцата М.Г. и 1/6 ид.част за К.С. от сградата.

В молба-уточнение ищците твърдят още, че въпросната сграда е построена през осемдесетте години на миналия век върху поземлен имот, 1/2 ид.част от който е придобил по силата на НА №78, том I, н.д.№168/19.03.1976г. от наследодателят на страните по делото С.АГ., бивш жител ***, ЕГН **********, починал на дата 30.12.2001г. по време на брака му с първата ищца. Без да притежават нотариален акт за тази постройка на името на наследодателя или на свое име, страните по делото -негови наследници по закон, а първата ищца и на собствено правно основание, по силата на приращение, на основание чл.92 от ЗС били придобили право на собственост върху 1/2 ид.част от нея от момента на построяването й през осемдесетте години на 20в. А владеейки не половината, а цялата сграда като собствена открито, спокойно в период над 30 години /считано от 80-те години на 20 век до момента, без претенции и оспорвания от трети лица, на основание чл.79, ал.1 от ЗС са придобили другата 1/2 ид.част от сградата. Т.е. на основание наследство, приращение и давностно владение страните по делото станали собственици на процесната сграда при квоти: 4/6 ид.части за М.Г., 1/6 ид.част за К.С. и общо 1/6 ид. част за двете ответници.

Първоначално сградата се била състояла от две части - жилищно помещение и гараж и така била декларирана от М. и Т.Г.. Но впоследствие, със задълбочаване тежкото заболяване на първата ищца, сградата била преустроена за достъп с инвалидна количка и към момента съставлявала един обект с общ идентификатор и с данъчна оценка 5038.20 лева съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка № **********/28.06.2019г. на Община Велинград. 

Макар и застроена върху съсобствен имот, процесната сграда не била съсобствена на други лица, освен на страните в настоящето делбено производство при посочените в исковата молба квоти, доколкото собствеността върху сградите, построени върху един поземлен имот не следвала задължително собствеността върху земята, и собствеността по приращение можела да бъде преодоляна чрез оригинерни и деривативни правни способи, в случая - по давност. Поради това и не конституират трети лица като страни по делото доколкото твърдят, че други съсобственици в процесната сграда няма. А и в случай, че трети лица претендират самостоятелни права върху сградата, същите биха могли да защитят правата си по съдебен ред, доколкото настоящето производство не формира СПН спрямо тях.

Настоява се и на това, че процесната сграда е образувана чрез преустройство, извършено през 1988г. на някогашен гараж и лятна кухня, които видно от приложена по делото Декларация по чл.14 от ЗМДТ са били декларирани и за тях за заплащани данъци поне от 1970 година, откогато владеят сградата като своя, поставяйки началото на давностното си владение ищцата М.Г. и съпругът й С.Г.. Тази сграда била и тяхно основно жилище, считано от 1988г. След смъртта на С.Г., в данъчна служба на негово място били вписани ищцата

К.С. и В.Г. /наследодател на двете ответници/. През целия период от построяването на сградите /около 1970г./ и до момента трети лица освен страните по делото нямали нито достъп, нито претенции за собственост върху сградата въпреки явното, спокойно и непрекъснато владение върху нея от страна на наследниците на С.Г., а приживе - и от него. Тоест собствеността върху цялата процесна сграда била придобита по давност още в началото на 80-те години на миналия век от страните по делото /вкл. при условията на присъединеното владение, осъществявяно от наследодателя С.Г. до момента на смъртта му през 2001г./.

Във вида, в който сградата съществувала в момента, била владяна от 1988г. А ако се приемело от техническа гледна точка, че сградата е нововъзникнала, а не реконструрирана до сегашния си вид от предишен гараж и лятна кухня, то моментът на придобиване по давност отново бил изтекъл поне 20 години преди образуване на настоящето дело, като от 1988г. до 1998г. бил изтекъл правнорелевантният период, необходим за придобиването й по давност по смисъла на чл.79 от ЗС.

Уточняват, че предявеният иск е единствено за делба. Не е предявяват иск на основание чл.75, ал.2 от ЗН, а има само позоваване на нищожността на извършената делба без участие на ищците като аргумент за допустимостта на настоящето исково производство. Т.е. в петитума на иска нямат искане за изрично прогласяване на нищожност на извършвана делба и молят съдът да не се произнася изрично относно такава.

Видно от изложеното било, че нямало друг начин освен съдебната делба за да се защитят правата на ищците, които не могат доброволно да прекратят съсобствеността си с ответниците върху процесната сграда, описана по-горе, което обосновавало правния им интерес от предявяването на настоящия иск.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с което да се допуснете съдебна делба на съсобствения на страните недвижим имот, а именно ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ГРАДА със застроена площ 54.00 кв.м., с идентификатор *** по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота: град Велинград, п.к.4600, улица „Даме Груев“ № 21, при квоти: 8/12 ид.части за М.Т.Г.; 6/12 ид.част за К.С. Сикенси по 1/12 ид.части за С.Д. А. и М.В.Г..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв.М.Х.М.. В него не оспорва допустиммостта на иска, но го оспорва, като неоснователен по следните съображения: Не отговаряло на действителността твърдението на ищците, че са съсобственици на процесната сграда по силата на приращение, наследство и давностно владение. Ищците не представяли доказателства, от които би могло да се формира извод, че същите са съсобственици на недвижимия имот, върху който е построена сградата, както и доказателства в тази насока по отношение на самата сграда.

Недвижимият имот, върху който била построена сградата с идентификатор *** представлявал поземлен имот с кадастрален № 1524, за който е образувано УПИ IX в кв.238 по кадастралния план на гр.Велинград. Този имот винаги бил съсобствен с трети за делото лица, която съсобственост била прекратена с Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от 21.11.2017г.

Втората ищца по делото, а именно К.С.С. никога не била притежавала права на собственост върху поземления имот, респективно не би могла да твърди, че по силата на приращение е придобила право на собственост върху постройка, построена в този имот.

Първата ищца М.Т.Г. била придобила в режим на СИО със съпруга си С.А.Г.1/2 ид.част от гореописания недвижим имот.