Решение № 20068 от 05.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20068 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110145821 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Й. С. А. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № 559561 от 20.08.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50,00 лева /частично от 145,74 лева/, представляваща недължимо платена сума по неустоечна клауза, ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба – 25.08.2022г. до окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на 20.08.2021 г. договор за паричен заем № 559561, съгласно който страните се уговорили да се отпусне заем в размер на 200 лева, при вид на вноската месечна, брой на погасителните вноски 4, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 6.1. от Договора било уговорено, че страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – физическо лице поръчител или банкова гаранция, като поръчителят следвало да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на същия да е минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др. Още при сключването на договора била начислена неустойка в размер на 145,74 лева, т.к. не били представени обезпечения. Твърди, че е погасил изцяло сумата по кредита. Счита, че договорът е нищожен, т.к. не била спазена предписаната от закона форма, не били предоставени стандартен европейски формуляр и погасителен план, като излага също и че договорът не бил подписан на всяка страница. Поддържа, че липсва съществен елемент на договора – ГПР, т.к. бил посочен единствено процентът, но не и 1 начинът на изчисляване. Излага също и че посоченият размер на ГПР е грешен, както и че действителният такъв надвишава допустимия от закона размер. Сочи, че в договора е уговорено, че при непредоставяне на обезпечение се дължи неустойка, която да се заплаща на части съгласно погасителния план. Излага, че е налице изначална невъзможност да се осигури в толкова кратък срок поръчител, отговарящ на всички изисквания, поради което счита, че е налице нищожност на договора поради невъзможен предмет. Аргументира подробно, че предвидената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение, накърнява добрите нрави. Твърди също и че е налице заобикаляне на закона. Развива съображения в насока, че непредоставянето на обезпечения е предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а не за начисляване на неустойка. Излага, че клаузата за неустойка е неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е следвало да бъде включена в размера на ГПР. Доколкото описаното не било сторено аргументира, че е налице заобикаляне на закона. Сочи също и че неправилното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на такъв, поради което излага, че целият договор за кредит е нищожен. Твърди също и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, т.к. размерът надвишавал трикратния такъв на законната лихва. Сочи, че е налице разлика между посочената в договора сума за връщане и между реално върнатата. Поддържа, че нито в договора, нито в погасителния план, не е посочен общият размер на възнаградителната лихва. Аргументира, че клаузите не са формулирани по ясен и разбираем начин. Твърди, че е бил принуден да сключи договора, поради това, че се е намирал в крайна нужда. Сочи, че е получил сума в размер на 300 лева, а върнал 439,60 лв., респ. ответникът получил възнаграждение за предоставения заем 139,60 лева. Счита, че е налице нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка поради нарушение на закона, добрите нрави и неравноправност. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

С молба-уточнение от 31.05.2023г. ищецът е уточнил, че размерът на отпуснатия заем е 300 лева, а надплатената сума е в размер на 145 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е посочил, че признава предявения иск. Изложил е, че нищожността на отделни клаузи, не влече нищожност на целия договор. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца. Посочил е че ищецът не е заплащал суми за неустойки по договора за кредит.

С определението си от 20.05.2023г. съдът е указал на ответника да уточни кой от предявените искове признава и кой – оспорва с оглед наличието на взаимноизключващи се изявления в отговора на исковата молба – че ответникът признава иска, но същевременно и че ищецът не е извършвал плащания на неустойката, с което ответникът по същество оспорва предявения осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума за неустойка.

Доколкото ответникът не е изпълнил дадените от съда указания и съобразно направените в отговора на исковата молба изявления съдът приема, че ответникът е признал основателността единствено на предявения установителен иск за нищожност на 2 неустоечната клауза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна неустоечна клауза, както и че клаузата, от която произтича процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит, част от съдържанието на който договор е неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия по делото препис от сключения между страните Договор за паричен заем № 559561.

Съгласно т. 6.1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В т. 6.2 е предвидено, че при неизпълнение на т. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 145,74 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено

В конкретния случай ответникът не оспорва, а признава нищожността на процесната договорна клауза, но липсва искане на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, поради което по същество съдът намира следното.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите 3 задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С оспорената в настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 48 % от размера на заетата сума. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора 4 по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди.