Определение № 4548 от 21.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4548 гр. Варна, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501873 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба на „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 111П, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М. А., срещу разпореждане № 1706/14.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 444/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Девня, с която е отхвърлено заявлението на „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Е. И. Ц. с ЕГН **********, с адрес:

******************

В жалбата са обосновани съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят не споделя направените от съда изводи, че длъжникът не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита, тъй като видно от приложения към заявлението констативен протокол изх.№ 7366/20.03.2024 г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова за връчване на покана вх.№ 0299/02.02.2024 г. до длъжника Е. Ц., е установен актуален трудов договор на длъжника и не са предприети действия за връчването на поканата по месторабота. Излага се, че заявлението е отхвърлено с единствения мотив, че липсват доказателства за извършен опит за връчване на поканата до длъжника по месторабота на същия, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. последно от ГПК и процедурата по връчване на уведомлението за 1 предсрочна изискуемост не е завършена, което е пречка за приложение на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК за редовност на връчването чрез залепване на уведомление. Жалбоподателят счита, че изводите на съда са необосновани, тъй като видно от приложената към преписката на ЧСИ Справка НОИ 2 „данни за осигурените лица - Актуално състояние", направена на 27.03.2024 г., длъжникът нямал актуален и действащ трудов договор. Констатацията на ЧСИ, че в регистър НОИ е установен актуален трудов договор, сключен между длъжника и работодателя „БСТ 83” ЕООД, ЕИК 204779138, се опровергавала от самата приложена справка, съгласно която въпросният трудов договор бил прекратен на 01.02.2024 г. - един ден преди входиране на поканата за връчване чрез ЧСИ, която е с вх.№ 02997/02.02.2024 г. по регистъра на ЧСИ Станимира Данова, към която дата въпросният трудов договор с длъжника вече бил прекратен. В подкрепа на изложеното, към частната жалба е приложена Справка НОИ 2 - „Данни за осигурените лица - Актуално състояние” за длъжника Е. Ц.. Навежда доводи, че поради липсата на актуален трудов договор банката не е поискала предприемане на действия за връчване на поканата до длъжника по месторабота на същия на основание разпоредбата на чл.47, ал.3, изр. последно от ГПК.

С оглед на това, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, доколкото се касае за разпореждане, с което се отхвърля изцяло заявлението, същото може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

І. По допустимостта на частната жалба

Видно от доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 444/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Девня, съобщението за обжалваното разпореждане е редовно връчено на жалбоподателя на 04.07.2024 г. Частната жалба е заведена в съда с вх. № 4592/09.07.2024 г., с оглед на което следва да се приеме, че същата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

С оглед горното съдът приема, че производството по частната жалба е процесуално допустимо.

ІІ. По същество на частната жалба

Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК сочи приложимост на правилата 2 за разглеждане на частните жалби – чл. 274 и сл. ГПК, което от своя страна означава, че сезираният въззивен съд е овластен да разгледа и произнесе по същество въпроса по жалбата, в т.ч. и прилагайки правилата за обжалване на решенията (чл. 278 и чл. 279 от ГПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай, видно от данните по т. 9, т. 12, т. 14 от заявлението, молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.

417, т. 2 от ГПК – Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка N200CC-R-167173/22.06.2020 г. и извлечение от счетоводните книги на банката, основавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по този договор в размер 1000,00 лв., представляваща просрочена главница по Договора, 875.57 лв., представляваща договорена лихва съгл. т. 8 от Договора за периода от 19.03.2021 г. до 06.05.2024 г. вкл.; сумата 547,03 лв., представляваща просрочени наказателни лихви съгл. т. 9 от Договора за периода от 06.04.2021 г. до 06.05.2024 г. вкл.;

4,98 лв., представляващи законна лихва за периода 07.05.2024 г. до 19.05.2024 г.; сумата 129,00 лв., представляваща годишна такса за поддръжка, дължима на осн.т.13.1 от Договора за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.; сумата 120,00 лв., представляваща такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Съгласно формираната трайна, задължителна по смисъла на т. 2 от ТР №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съдебна практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви, и за момента на неговата изискуемост.

Наред с това, съгласно дадените с ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешения, извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, видно от представеното със заявлението извлечение от банковите сметки на длъжни, кредиторът е удостоверил, че към 3

07.05.2024 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредитния дълг поради неплащане, считано от 19.03.2021 г.

Видно от посоченото в т. 14 на заявлението, настъпването на предсрочната изискуемост на дължимите кредитни задължения се претендира в хипотезата на т.13.1, във вр. с т.13.1.1 от Общите условия към договора.

Съгласно посочената разпоредба, банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от банката, в случай, че последният не извърши което и да е плащане по Договора и ОУ за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

Безспорно е, че упражняването на това потестативно право се нуждае от нарочно за целта волеизявление на кредитора. За удостоверяване на надлежното му упражняване в конкретния случай жалбоподателят „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД се позовава на изпратена покана вх. № 02997/02.02.2024 г. в регистъра на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718, с район на действие Окръжен съд – Варна. Поканата е отправена до кредитополучателя Е. Ц. на постоянния и настоящ адрес в гр. Девня, ул.

„Капитан Петко” № 23, вх. Б, ет. 2, ап. 19, съгласно приложената справка от НБД „Население“. С поканата длъжникът се уведомява за размера на просрочените задължения, като е поканен да заплати същите в 7-дневен срок от получаването й, като изрично е посочено, че при неизпълнение на това задължение договорът ще се счита обявен за предсрочно изискуем. Видно от приложения констативен протокол изх. № 7366 от 20.03.2024 г. на ЧСИ Станимира Костова – Данова, при постъпване на книжата по възлагане на връчването на адресата Е. Ц. са извършени следните справки: в НБД „Население” – с която е установено, че лицето има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Девня, ул. „Капитан Петко” № 23, вх. Б, ет. 2, ап. 19; в регистър НОИ – с която е установено, че лицето има актуален трудов договор и работодател – „БТС 83” ЕООД, ЕИК 204779138, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3”, бл. 333, вх. 4, ет. 2, ап. 2 и в ТР – при което е установено, че лицето не участва в търговски дружества и не упражнява стопанска дейност. В констативния протокол е посочено, че книжата не са изпратени за връчване чрез работодател, т.к. седалището на дружеството – работодател е извън района на действие на ЧСИ Станимира Данова. Отбелязано е, че на 09.02.2024 г. Пламен Велев – служител в кантората на ЧСИ Станимира Данова е посетил постоянния и настоящ адрес на лицето, съгласно справката в НБД „Население”. При извършените посещения адресатът не е открит на адреса. По информация на съседка от ап.

20 никой не живее там. Извършено е залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на 09.02.2024 г. Отбелязано е, че поканата се смята за редовно връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК на 26.02.2024 г.

Преценявайки редовността на това връчване, заповедният съд е приел, че същото е нередовно, тъй като ЧСИ Станимира Данова изрично е отбелязала и приложила справка от НОИ, че длъжника Е. И. Ц. с ЕГН 4

********** има сключен актуален трудов договор, но тъй като седалището на работодателя е извън района на действие на ЧСИ - в гр. София, книжата не са изпратени от ЧСИ Данова за връчване чрез работодател. Липсвали данни за изобщо предприет опит чрез друг ЧСИ с район на действие ОС - София за връчване по месторабота на длъжника. Поради това заповедният съд е приел, че предвид липсата на данни за извършен опит за връчване на длъжника по месторабота на същия, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. последно от ГПК, фактическият състав на процедурата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост е незавършен, което е пречка за приложение на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК за редовност на връчването чрез залепване на уведомление, като тази негова констатация е послужила като единствено основание за постановения отказ.

Настоящият съдебен състав не споделя тази констатация, доколкото видно от приложената справка от НОИ, трудовият договор, на който се е позовал заповедният съд е бил прекратен на 01.02.2024 г., която дата предхожда поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това и доколкото липсват данни за последващ трудов договор, за ЧСИ не е съществувало задължение да издирва длъжника Е. Ц. по месторабота.

Предвид на това, поставянето на уведомление на постоянния и настоящ адрес на същата е достатъчно за това тя да се счита за редовно уведомена за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Ето защо, настоящият състав не споделя доводите на районния съдия, че не е налице редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Предвид на това, изводите на първоинстанционния съд, обосновали отказа да издаде заповед за незабавно изпълнение, не се споделят от въззивния съд.