Решение № 5745 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5745 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508644 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4191/04.05.2022г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 5711/02.06.2022г. по гр.д. № 64293 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 173-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че В. Б. А., ЕГН ********** дължи на

Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 1511,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –

06.07.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 44,81лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.07.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г ., сумата от 181,97лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.06.2021г., сумата от 8,84лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 31.07.2018г. до 21.06.2021г , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39695/2021г. на Софийски районен съд, като В. Б. А., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 1

84,95лв. по заповедното и съдебни разноски от 275,53лв по исковото дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 108240/30.05.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете В. Б. А., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че неправилно било приложен института на тригодишната погасителна давност. Началният момент на тази погасителна давност започвал да тече от момента на изискуемост на месечното задължение, а не от края на срока за плащане на изравнителната сметка, срокът на тази погасителна давност бил 3 години и за същото своевременно направила възражение. Обобщената фактура от юли 2019г. обхващала период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., като тези за май 2018г. били погасени по давност. Не дължала на ищеца суми за дялово разпределение, не било доказано това вземане по основание и по размер, условията за плащането му.

Не била изпаднала в забава на плащането на сумите, не било доказано че фактурите са публикувани на сайта на ищеца. С допълнителна молба е посочила, че не било установено да е потребител. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* в срока за отговор не е изразил становище, с молба от 27.10.2023г. е оспорил жалбата и претенцията за разноски. Посочил е, че решението е правилно.

Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 85596/11.11.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу В. Б.

А., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В. Б. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

*******, ап. 23 дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 1511,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.07.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 44,81лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.07.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г ., сумата от 181,97лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за 2 периода от 15.09.2019г. до 21.06.2021г., сумата от 8,84лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 31.07.2018г. до 21.06.2021г , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39695/2021г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът В. Б. А., ЕГН ********** е оспорил исковете по основание, като е посочил, че не оспорва размер на претенциите за топлинна енергия и за забава на плащането, но оспорва основанието им, както и размера им в погасителна давност, отделно оспорва основанието на исковете за дялово разпределение на енергията и за лихви . По давност били погасени задълженията възникнали преди юни 2018г. Не било доказано да е носител на вещно право на ползване върху имота. Не бил поръчал услугата и не дължал плащането й, Закона за защита на потребителя бил специален и дерогирал приложението на Закона за енергетиката. Не било доказано да е уговорено между страните условия и ред за заплащане на цената на дяловото разпределение. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците.

Посочил е, че задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* е подкрепило исковете, посочило е че дяловото разпределение било направено по правилата на действащите нормативни актове.

По делото е приложено заповедно дело № 39695/2021г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 23461/06.07.2021г. е издадена заповед, с която е разпоредено В. Б. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. *******, ап. 23 да заплати на Топлофикация

София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 1511,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.07.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г .; сумата от 44,81лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.07.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г ., сумата о т 181,97лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.06.2021г., сумата от 8,84лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 31.07.2018г. до 21.06.2021г , както и съдебни разноски от 84,95лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 06.09.2021г., на 23.09.2021г. длъжникът е 3 подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е в облигационни отношения със заявителя, а и задълженията са погасени по давност, на 18.10.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 11.11.2021г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 91/27.12.1996г. съставен от нотариус Е.Д., съгласно който Б.А. А., ЕГН ********** е дарила на дъщеря си В. Б. А. собствения си апартамент № 23 в гр. София, ж.к.

*******, вх. Б като си е запазила пожизнено правото на ползването върху имота.

Представен е нотариален акт № 35/19.11.2001г. съставен от нотариус Л.Л., рег. № 044 на Нот.К., съгласно който В. А. е учредила договорна ипотека върху собствения й апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ******* за обезпечаване на задължения на Ю.Г. и В.Г. към Българо-американска кредитна банка”АД по договор за кредит от 16.11.2011г.

Приета е декларация от 03.04.2001г. на Б.А. А. с която се е отказала от запазеното й вещно право на ползване върху апартамент № 23 в гр. София, ж.к. *******.

Приета е молба-декларация от 05.07.2002г. на В. А. до Топлофикация София”ЕАД, с която е поискала да се открие партида на нейно име за апартамент № 23 в гр. София, ж.к. *******, вх. Б, като е посочила, че семейството й е от 1 член.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 19.08.2002г., договор от 11.09.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ******* вх А,Б, В е избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата при възнаграждение от по 4,20лв. на уред В списъка на живущите за абонатен № 69938, ап. 23 е посочена В. А., като е положен подпис за нея срещу заявени три радиатора в имота, на които да се монтират уреди за измерване на потребление и вентили.

Прието е извлечение от сметки на ищеца, фактури, сочещи задължение за имота в размер на процесните суми, като начисленията на цена на дялово разпределение са в размер от 1,91лв. до 1,99лв. месечно. За месец май 2018г. по фактури начисленията са за 28,63лв. за топлинна енергия, фактурата от 31.07.2020г. е по изравнителна сметка от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., за периода от 01.05.208г. до 30.04.2019г. фактура е издадена на 31.07.2019г.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от КЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите 4 по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са п о прогнозни суми и дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се отнасят.

С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за количество и стойност на доставена топлинна енергия и размер на свързаните с тях плащания.

Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, съгласно които уредите в имота са отчитани реално през процесния период за което потребител е положил подпис, като е установено че в имота има два радиатора с уреди, един радиатор е демонтиран, има отоплително тяло в банята, което е без уред и начисления са на мощност на същия, потреблението на енергията за битово горещо водоснабдяване се определя по показанията на водомер.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.