Определение № 3030 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3030 гр. Варна, 23.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110103130 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 6436/26.01.2026 г., подадена от ответниците М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния им представител адв. М. Д., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 4759 от 31.12.2025 г. в частта му за разноските.

В молбата си, ответниците обосновават искането за изменение на постановеното по делото решение, като им бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от тях съдебно-деловодни разноски, както следва - на ответницата М. П. К. сумата от по 1 023,75 лв., дължима от всеки ищец, а на ответницата П. Н. Г. сумата от по 2 220 лв., дължима от всеки от ищците, а присъдените на ищците съдебно-деловодни разноски в размер на 5 130 лв. се отменят, с оглед твърденията, че искът по делото е частично уважен. Излагат, че решаващият състав е решил спора по същество уважавайки конститутивния иск с правна квалификация по чл. 30 от ЗН, като е възстановил запазените части на всеки от ищците чрез намаляване на извършеното дарение с договор, обективиран в нотариален акт № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., на 11/36 идеални части от дворно място в гр. Варна. Считат, че единствено по отношение на този имот искането на ищците е уважено изцяло, поради което следва да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в съответен на искането размер.

Твърдят, че съдът не е съобразил искането на ищците по отношение на другите имоти, доколкото е възстановил запазените им части, а не е присъдил сума, равностойна на дяловете им, както е била формирана претенцията в исковата молба. Подробно излагат съображенията си, въз основа на които искат съдът да им присъди сторените от тях съдебноделоводни разноски.

В предоставения срок е постъпил отговор от ищците К. П. К. и М. П. Т., чрез адв. Д.

Д., в който възразяват срещу молбата. Излагат, че съдът правилно и законосъобразно е разпределил съдебно-деловодните разноски, доколкото е уважил изцяло предявеният от тях единствен иск за възстановяване на запазена част от наследство. Сочат, че съдът е постановил, възстановяването на запазената част от наследството да се извърши чрез намаляване на последно извършеното от наследодателя дарение, под формата на аритметично съотношение на стойности, защото това имущество е било достатъчно, за да се възстанови запазената част от наследството в пълен обем, поради което не е било необходимо да се пристъпва към други имущества, вкл. и не се стигнало до парично обезвъзмездяване. Възстановявайки запазената част на ищците, съдът е уважил изцяло предявеният от тях иск, поради което считат, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и молят молбата да бъде оставена без уважение. Алтернативно правят 1 възражение за прекомерност на претендираните от ответниците суми.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, поради което се явява допустима.

С решението си съдът подробно е мотивирал причините си да възстанови запазената част на ищците като намали дарението в полза на ответницата К.. В настоящия казус предмет на дарението е недвижим имот, за който намира приложение правилото, установено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗН – връщането на това, с което е надвишена разполагаемата част, в наследствената маса, за разпределение между наследниците, което се осъществява при възможност в натура, чрез отделяне на реална част от недвижимия имот, равностойна на намалението. Само ако отделянето на реална част от недвижимия имот е неудобно, се извършва преценката дали дареният имот да остане в наследството, а наследникът да плати на надарения стойността на разполагаемата част към момента на намаляването, или дареният имот да се задържи от надарения, който да възмезди наследника с пари според цената на имота към момента на намаляването. В произнасянето си по искането на ищците съдът се е съобразил с императивните правила на чл. 32 – чл. 36 от ЗН и е възстановил точната дробна част, доколкото процесното имущество е било достатъчно, за да бъде удоволетворено искането в пълен обем, без да е необходимо да се пристъпва към друго имущество или парично овъзмездяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство съдът е уважил иска изцяло, поради което на ищците следва да се присъдят сторените по делото съдебноделоводни разноски съразмерно с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза на 5 130.00 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договорите за правна защита и съдействие, ведно с банковите бордера, удостоверяващи платените хонорари за един адвокат. При изчисляването им съдът е съобразил фактическата и правна сложност на спора, явяването в открити съдебни заседания на процесуалния представител, както и осъществената от него процесуална защита. Поради тази причина не е уважил възражението за прекомерност.

Съгласно посоченото обаче и доколкото с решението съдът е обосновал веднъж произнасянето си досежно справедливия размера на адвокатското възнаграждение във връзка с релевираното възражение за прекомерност, то в настоящия случай така депозираната молба по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл е и обстоятелството, че към момента не са налице различни от вече известните по делото факти и обстоятелства, които биха обусловили уважаване на искането и изменение на съдебното решение в частта за разноските.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6436/26.01.2026 г., подадена от ответниците М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния им представител адв. М. Д., в която е обективирано искане за изменение на Решение № 4759 от 31.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 3130/2023 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

2

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3