Решение № 337 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502460 по описа за 2025 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3016/19.05.2025г. постановено по гр.д.№ 11474/24г. по описа на СГС, ГО, 15 състав, са уважени частично субективно съединени искове с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД, като Ш. К., роден на *** г. в гр. Прага, Република Чехия, чешки гражданин, е осъден да заплати на А. Д. Г., ЕГН **********, Т. Н. Я., ЕГН **********, К. Н. Я., ЕГН ********** и на Е. Н. Я., ЕГН ********** сумата от по 100 000 (сто хиляди) лв. за всяка една от тях /майка и три деца/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Я. Т., ЕГН **********, настъпила на 25.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2021г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди, предявен от В. Я. Т., А. Я.

Т., Т. Я. Т., П. Я. Д., Б. Я. Т. и Т. Я. Т. /брат и сестри на починалата/ за осъждане на Ш. К. да заплати на всеки един от тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Я. Т. в размер на по 100 000 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.6 ГПК Ш. К., е осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 16 000 лв. – държавна такса.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото, в лицето на В. Я. Т., А. Я. Т., Т. Я. Т., П. Я. Д., Б. Я. Т. и Т. Я. Т..

1

Жалбоподателите-ищци В. Я. Т., А. Я. Т., Т. Я. Т., П. Я. Д., Б. Я. Т. и Т. Я. Т. оспорват решението в неговата отхвърлителна част и молят съда да го отмени и уважи изцяло предявените искове. Посочват, че с присъда № 159 от 01.12.2022г. по НОХД № 1279/ 2022г. по описа на СГС, НО, 24 състав, влязла в сила на 26.04.2024г., подсъдимият Ш. К. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2021 г., в ***, умишлено умъртвил Н. Я. Т. ЕГН **********, като й нанесъл най-малко два удара с ръка, свита в юмрук, в лявата теменнотилна и дясната теменно-слепоочна области на главата, с което и причинил черепно-мозъчна травма - кръвонасядане на меката черепна покривка в лявата теменно-тилна област и дясната теменнослепоочна област, масивен полутечен субдурален хематом в дясно с изместване на дясната мозъчна хемисфера наляво от срединната линия на главата и мозъчен оток, от които настъпила смъртта и, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата Н. Т., тъй като причинените й наранявания са довели до силни болки и страдания, продължили не по-малко от два часа, през които тя е била в състояние да осъзнава и преживява случващото се с нея, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 във вр. с чл. 115 и чл. 54 от НК съдът го ОСЪЖДА на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В наказателното производство като частни обвинители те са конституирани, но съдът не приел гражданския им иск за съвместно разглеждане в наказателното производство и не ги конституирал като граждански ищци. Твърдят, че В. Я.

Т., А. Я. Т., П. Я. Д., Б. Я. Т., Т. Я. Т. са сестри на починалата, а Т. Я. Т. неин брат. Изтъкват факта, че са доказали наличието на причинени болки и страдания въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което молят атакуваното съдебно решение да бъде отменено в неговата отхвдърлителна част, като се уважат изцяло предявените претенции. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Ш. К. не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 52 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищците В. Т., А. Т., Т. Т., П. Д., Б. Т., Т. Т., А. Г., Т. Я., К. Я. и Е. Я. сочат, че с присъда от 01.12.2022г. по НОХД 1279/2022 г. на СГС Ш. К. е признат за виновен в това, че на 25.04.2021 г. в *** умишлено е умъртвил Н. Т., като убийството е извършено по особено мъчителен начин – престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 6 пр. 2 НК. Ищците сочат, че са родственици на Н. Я. Т. както следва: 1. В. Т., А. Т., П. Д., Б. Т., Т. Т. – сестри; 2. Т. Т. – брат;

3. А. Г. – майка, 4. Т. Я., К. Я. и Е. Я. – деца. Твърди се всички в семейство да били близки един с друг, подкрепяли се и търсели опора в трудни моменти. А. Г. страдала за времето, което прекарвала с дъщеря си – били неразделни до момента, когато заживяла с Ш. К.. На свой ред дъщерите чувствали липсата на майка си – нямало с кого да се посъветват, кой да ги приласкае и успокои, на кого да кажат „мамо“. Претендират, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв., ведно със законната лихва считано от 25.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

2

Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение. Посочва, че по делото няма доказателства за твърдяната близост между ищците и Н. Т.. Твърдените вреди са общо описани. Ш. К. заявява, че не е убил Н. Т., осъден е несправедливо и исковете следва да бъдат отхвърлени.

От фактическа страна се установява, че на 25.04.2021г. в *** Ш. К. умишлено умъртвил Н. Я. Т., като й нанесъл най-малко два удара с ръка, свита в юмрук, в лявата теменно-тилна и дясната теменно – слепоочна области на главата, с което й причинил черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на меката черепна покривка в лявата теменно-тилна и дясната теменно – слепоочна области, масивен полутечен субдурален хематом в дясно с изместване на дясната мозъчна хемисфера наляво от средната линия на главата и мозъчен оток, от които настъпила смъртта й, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата Н. Т., тъй причинените й наранявания са довели до силни болки и страдания, продължили не по – малко от два часа, през които тя е била в състояние да осъзнава и преживява случващото се с нея.

Горното се установява от влязла в сила на 26.04.2024г. присъда от 01.12.2022год., постановена по НОХД №1279/2022год. по описа на СГС, НО, 24-ти състав, с която ответникът род. на ***год. в гр.Прага, Република Чехия, чешки гражданин, е признат за виновен и на осн. чл.116, ал.1, т.6, пр.2 във вр. чл.115 във вр. чл.54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок 15 години при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

Според чл.300 ГПК присъдата като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд относно деянието, вината на дееца, неговата противоправност.

Предмет на въззивно обжалване е единствено частта от решението с която са отхвърлени субективно съединените искове, предявени от брат и сестри на починалата, А ИМЕННО В.

Т., А. Т., П. Т., Б. Т.и Т. Т. са сестри на Н. Т., а Т. Т. е неин брат. От служебно изисканите удостоверения за родствени връзки на починалата става ясно, че тя има общо осем сестри и трима братя ,част от които са жалбоподателите.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства досежно обема неимуществени вреди, а именно разпит на св.Б., А., Д. и М. в о.с.з. на 04.04.2025г.

Свидетелят Б. посочва, че А. Г. (майката на Н.) е сестра на съпругата на Й. Б. (Р. Д.). Знае, че преди датата на смъртта си Н. е живеела в София с ответника за период от около 2 години.

Двамата идвали на гости в гр. Угърчин – по празници и поводи, около 2 пъти годишно. А. Г. и Т. Я. живеели заедно. Не може да конкретизира кои са внуците на А. Г., знае, че са трима.

Н. била в добри отношения с майка си и с дъщеря си Т., споделяли си. Знае, че Н. се грижела за Т. след раждането й, не може да конкретизира колко дълго. Т. била малка, когато Н. напуснала дома на А., като последната започнала да се грижи за внучка си. Знае, че Н. се оженила за един софиянец, от когото има 3 деца, помни името на Т., на останалите 2 деца не помни имената, тъй като рядко идвали в гр. Угърчин, познава ги по физиономия. При посещенията си в гр. Угърчин Н. оставала в дома на майка си за по 2-3 дни, идвала за 3 празници (Нова година, Великден). Често се чували по телефона.

Св.А. посочва, че е във фактическо съжителство с ищцата Е. Я. /дъщеря на починалата/.

Живеят в София в едно домакинство от 2018 г. Знае, че Н. е живяла с ответника, а в периода 2016-2017 г. или 2018 г. живеела за 2-3 месеца с тях на техния адрес. Е. имала добри отношения с майка си, трите й дъщери си споделяли всичко. К. живеела в жилище близо до това на свидетеля и сестра си, заедно с мъжа й Т., имали 2 деца: Н. и М.. Починалата и трите дъщери винаги си помагали и били заедно, свидетелят не е наблюдавал лошо отношение една към друга. Каквото и да станело дъщерите търсели майка си. Когато не се виждали, общували чрез телефон, виждали се с камерата. Знае, че Т. израснала с баба си А., имало момент, в който и Н. се грижела за нея. Н. не престоявала дълго в Угърчин. Имала добри отношения с дъщеря си Т.. С днешна дата свидетелят чувал дъщерите да казват: сега мама да беше тука…

Св.Д. посочва, че е съпруг на П. Д. (сестра на Н.), заедно са от 25 години. През 2000-2001 г.

Н. живеела с майка си в гр.Угърчин, впоследствие се запознала с И. (баща на дъщерите), около 2012 г. и живели заедно 7-8 години заедно. От дъщерите на починалата само Т. останала при баба си А., а другите живеели с баща си в гр. София, на ул. „Опълченска“. Не познава ответника, само чувал за него от съпругата си. През периода на съжителство на Н. с ответника, свидетелят живеел в чужбина. Знае, че двамата живеели заедно повече от година, през това време била прибрала децата си при себе си в същото домакинство. Впоследствие поради разпри с обвиняемия К. и Е. се върнали при баща си, а Т. се върнала при баба си А..

Свидетелят определя като много силна връзката между сестрите. П. (най-голямата сестра) много страдала след смъртта на Н.. В лоши и в добри моменти двете си споделяли, идвала до гр. Угърчин. Свидетелят сочи, че от около 4-5 години А., В. и Т. работят в Гърция, връщат се по празници и когато са в България остават при майка си А.. До смъртта на Н. постоянно комуникирали, прегръщали се. Още не можели да преживеят загубата. За П. вече празници не съществували, по време на празниците тя се сещала за сестра си и не можела да празнува.

Знае, че Т. живее с един грък на семейни начала, имат две момчета.

Св.М. посочва, че живее във фактическо съжителство с ищцата Б. Т.. За периода на връзката между Н. и Ш. те идвали в гр.Угърчин, където живеела Б., но в този период свидетелят се намирал в Холандия. Сестрите контактували постоянно – по телефон или на живо. Н. живеела в Гърция (гр. Ираклио) за около 4-5 години и в София, и на двете места. В Гърция била без децата си. Идвала в Угърчин по празници и се събирала с майка си и със сестрите.

Знае, че Н. дошла в София преди смъртта си.

От събраните гласни доказателствени средства единствено показанията на св.Д. и М. сочат за отношенията между сестрите, но и двамата са фактически съпрузи на сестри респ. показанията им се крредитират при условията на чл.172 ГПК като пряко заинтересовани от изхода на делото. Свидетелят Д. работи в чужбина вкл. към датата на смъртта на Н. респ. няма преки впечатления. От друга страна знае, че сестрите, които са в Гърция, са Т., В. и А., отдавна са там, може би 4-5 години, но си идват постоянно през няколко месеца. Т. живее с един грък на семейни начела, но няма деца. А. и тя живее с един грък и има две момчета. А.

4 и Т. живеят при майка си в гр.Угърчин, но в момента са в Гърция и работят, но когато имат отпуски или се връщат за празници, то те отиват при майка си в гр. Угърчин. От своя страна св.М. живее и работи в Холандия, съпруг е на Б. /която живее в гр.Угърчин/, не е виждал лично Ш. и Н., да са идвали в Угърчин, но знае от жена си, че били идвали. Твърди, че постоянно поддържали връзка по телефона. Н. си живеела по София, по Гърция, и на двете места. В Угърчин идвала по празници. Откакто я знае Н., повече стои по Гърция, в гр.