Решение № 861 от 30.05.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 861

Шумен, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

При секретар ИВАНКА ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА административно дело № 20257270700172 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/, образувано по жалба на Д. Р. С., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Г. Б. при ШАК, против Експертно решение /ЕР/ №90403/20.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място] в частта, с която е отменено ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав към УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович“ АД [населено място] по дата на инвалидизиране и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г.

В жалбата са изложени съображения за немотивираност на обжалваното ЕР на НЕЛК и неправилно определена дата на инвалидизиране, които съображения могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл.146 т.2 и т.4 от АПК. Жалбоподателят обосновава доводи, че въз основа на подадено от него заявление-декларация за първоначално освидетелстване-трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на 18.08.2023 г., ТЕЛК към Медицински институт на МВР с ЕР №90505/17.11.2023 г., след извършен преглед на жалбоподателя, е определила 48.00% ТНР поради общо заболяване за срок от две години – до 01.11.2025 г. и дата на инвалидизиране 17.11.2023 г. Това ЕР на ТЕЛК жалбоподателят го е обжалвал пред НЕЛК, която с ЕР №90693/15.04.2024 г. го е отменила изцяло и е върнала решението на ТЕЛК за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания. Въз основа на това, е издадено ново ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място], като освидетелстването е извършено по документи, с което на жалбоподателят е било определена 60% ТНР поради общо заболяване за срок от една година – до 01.09.2025 г. и датата на инвалидизиране 17.11.2023 г. Това ЕР отново е било обжалвано пред НЕЛК, но от председателя на медицинската комисия по чл.98 ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Шумен, в частта по отношение определения процент ТНР и датата на инвалидизиране, като с ЕР №90403/20.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място] е определен нов % ТНР – 56.00% и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г., като в мотивите на ЕР жалбоподателят твърди, че НЕЛК не е посочила нито правно, нито фактическо основание за така определената нова дата на инвалидизиране, а именно 10.09.2024 г. Жалбоподателят счита, че за начална дата на инвалидизиране следва да се приеме първоначалното освидетелстване на лицето, а именно 17.11.2023 г., поради което жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЕР №90403/20.02.2025 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място] в обжалваната му част и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Национална експертна лекарска комисия [населено място], редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт В. А., редовно упълномощен, в което се оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна Агенция за хора с увреждания [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна Р. Д. "Социално подпомагане" [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Заинтересована страна ТП на НОИ [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

С протоколно определение от открито съдебно заседание от 28.05.2025 г. конституираната заинтересована страна РСПБЗН [населено място] пазар бе заличена като страна в настоящото производство, тъй като на жалбоподателят, считано от 02.01.2024 г., му е прекратено правоотношението с този работодател, и от тогава и до настоящия момент е самоосигуряващо се лице като управител на „Дира 77“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], с ЕИК *********.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по подадено заявление-декларация от жалбоподателя на 18.08.2023 г., с вх.№272023081807660, до ТЕЛК за освидетелстване: трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и в което заявление жалбоподателят е декларирал, че не получава пенсия и работи в РСПБЗН [населено място] пазар на длъжност „пожарникар“. Към заявлението е приложил 4 бр. Епикризи, Производствена характеристика и медицинско направление за ТЕЛК. Въз основа на така подаденото заявление, ТЕЛК към Медицински институт на МВР с ЕР №90505/17.11.2023 г., след извършен преглед на жалбоподателя, е определила 48.00% ТНР поради общо заболяване за срок от две години – до 01.11.2025 г. и дата на инвалидизиране 17.11.2023 г., което е датата на освидетелстване на жалбоподателя, тъй като органът е приел, че лицето работи, т.е. приложена е разпоредбата на чл.70 ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.

С жалба от 01.12.2023 г. жалбоподателят е обжалвал пред НЕЛК ЕР на ТЕЛК към Медицински институт на МВР, като НЕЛК Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ с ЕР №90693/15.04.2024 г. го е отменила изцяло и е върнала решението на ТЕЛК за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания, а именно за прилагане на конвенционални ЕКГ-ски записи с пристъпи от предсърдно мъждене и контролен актуален холтер ЕКГ с оглед обективизиране на епизоди от ектопичен ритъм. Въз основа на това, е издадено ново ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място], като освидетелстването е извършено по документи, с което на жалбоподателят е определена 60% ТНР поради общо заболяване за срок от една година – до 01.09.2025 г. и датата на инвалидизиране 17.11.2023 г.

ЕР №93494/10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД [населено място] е обжалвано пред НЕЛК с жалба изх.№1012-27-153 от 24.09.2024 г. от председателя на медицинската комисия по чл.98 ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Шумен, в частта по отношение определения процент ТНР и датата на инвалидизиране, като са наведени твърдения, че от 01.01.2024 г. освидетелстваното лице не е държавен служител по ЗМВР и към датата на освидетелстване 10.09.2024 г. лицето извършва трудова дейност, подлежаща на осигуряване като самоосигуряващо се лице, считано от 16.01.2024 г., поради което следва да бъде определена нова дата на инвалидизиране. Въз основа на така подадената жалба, Специализиран състав на НЕЛК по Вътрешни, Белодробни и ССЗ е постановила обжалваното в настоящото производство ЕР №90403/20.02.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК по всички поводи, като е определен нов % ТНР – 56.00% поради общо заболяване за срок от 2 години – до 01.09.2026 г. и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г. Като мотиви в ЕР на НЕЛК за определяне на тази дата е посочено само, че определя дата на инвалидизиране 10.09.2024 г., без да е конкретизирано на какво правно и фактическо основание е определена тази дата. НЕЛК е приела също, че към момента на освидетелстване лицето работи по професия и може да работи, без приложена производствена характеристика, при спазване на противопоказните условия, посочени в т.16 на ЕР. С Решение №1936 от 10.04.2025 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ [населено място] е потвърдила това ЕР на НЕЛК.

Видно от представеното по делото известие за доставяне Решението на НЕЛК е получено от жалбоподателя на 18.03.2025 г., а жалбата е подадена на 25.03.2025 г. до АдмС [населено място], чрез НЕЛК [населено място].

От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното решение на НЕЛК в настоящото производство.

Видно от приложената към медицинското досие Заповед №1983к-2345/14.12.2023 г. на директора на ГД“ПБЗН“ служебното правоотношение на жалбоподателя в РС“ПБЗН“ [населено място] пазара към РД“ПБЗН“ е прекратено, считано от 02.01.2024 г., съгласно Акт за сдаване на длъжност. След тази дата, считано от 16.01.2024 г. жалбоподателят е самоосигуряващо се лице – управител на ЕООД, което се потвърждава от Решение №3628/24.09.2024 г. на медицинската комисия към ТП на НОИ – Шумен.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следните съображения:

Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл.103 ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във връзка с чл.3 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място], определен съобразно диагнозата по Ч. П., Раздел IV и Ч. Ч. от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/, по аргумент от разпоредбата на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл.49 ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „анкилозиращ спондилит, множествено засягане на гръбначния стълб“, което предопределя произнасянето на специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ. Съгласно чл.43 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава, с валиден електронен подпис. Спазено е и изискването на чл.18 ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.

Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на процесното ЕР на НЕЛК. Оспорваното решение на НЕЛК е постановено по документи. С него се проверява законосъобразност на ЕР на ТЕЛК, включително и в частта относно приетата дата за инвалидизиране. Това кореспондира с регламентираното в чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ правило, според което Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.

Съдът приема, че в ЕР на НЕЛК в оспорената му част липсват мотиви, въз основа на които е отменено ЕР на ТЕЛК Втори състав [населено място] в частта по отношение датата на инвалидизиране – 17.11.2023 г. и е определена нова дата на инвалидизиране – 10.09.2024 г., което е в нарушение на чл.49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, която норма предвижда, че НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В оспореното решение липсват каквито и да са съображения защо се приема, че определената дата на инвалидизиране от ТЕЛК е неправилна и на какво основание е определена новата дата на инвалидизиране – не е посочено нито фактическо, нито правно основание. Или в оспорената част на акт по отношение определената дата на инвалидизиране не са посочени фактическите и правни основание, въз основа на които органът е постановил своите експертно решение, което е в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.