Решение № 1723 от 21.12.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ V-150 21.12.2018 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд пети въззивен граждански състав на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА

ЛАЗАРОВА

ДАНИЕЛА МИХОВА секретар Таня Михова , като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева в.гр.дело номер 1813 по описа за 2018 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл.28, ал.6 от Закона за закрила на детето / ЗЗДт./.

Подадена е въззивна жалба от А.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: *** в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Н.А.Я., ЕГН **********, срещу решение № 102 / 17.10.2018 год. по гр.д. № 468 / 2018 год. по описа на Средецкия районен съд, с което е настанена малолетната Н.А.Я., ЕГН ********** с родители: майка А.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: *** и баща неизвестен, в *****към Асоциация „Деметра” - гр. Средец за срок от 6/ шест/ месеца от влизане на решението в сила .

Във въззивната жалба се твърди, че взетата мярка спрямо детето е прибързана и необоснована, като не е в негов интерес. В жалбата се твърди, че не е взето предвид, че детето има сестра – близначка, с която е в силна емоционална и психическа връзка, а раздялата се отразява негативно на двете деца. Твърди се, че съдът не е взел предвид желанието на майката да се грижи за детето така, както се грижи и за останалите си деца, че не е взето предвид и желанието на детето да се прибере у дома. Твърди се, че не са изчерпани другите възможности за налагане на мерки по ЗЗДт. и, че не са налице предпоставки за налагане на най-тежката мярка. Твърди се, че детето е осъзнало допусната от него грешка и последствията, като е обещало, че повече няма да бяга от дома на роднините си, ще се старае да учи повече и да се поправи. Сочи се, че майката се е прибрала от Г., където е била на работа към момента на настаняването на детето, че вече е започнала работа по трудов договор в България за да може адекватно да се грижи за децата си. Твърди се, че в *** детето е в по-голям риск отколкото вкъщи, тъй като след настаняването там е стресирано, постоянно плаче по телефона, че иска да се прибере, а също – в *** няма никакъв контрол върху децата, те пушат, не влизат в учебните часове, посещавани са от момчета от близкия момчешки център, които се качват при тях в сградата. Твърди се, че жалбоподателката потърсила дъщеря си по телефона на *** на 25.10.2018 год. и с тревога разбрала, че там не знаят къде е тя. Казали и, че е напуснала ** и е обявена от администрацията за издирване. Твърди се, че ако детето продължи да пребивава в центъра е налице реален риск за здравето и бъдещето му, както и от физическо и нравствено увреждане. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение по същество на спора, с което детето да бъде върнато в семейната си среда. Направено е искане за изискване от РПУ – Средец на преписката относно сигнала за изчезнали деца от *****към Асоциация „Деметра” - гр. Средец за периода

22.10.2018 год. - 28.10.2018 год., която да бъде приета като доказателство, като се изиска и официално становище от *****към Асоциация „Деметра” - гр. Средец по въпроса как са допуснали случилото се и какви мерки са взети след това. Представени са удостоверения за раждане на детето Н. и на близначката и Р. А.Я..

В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален представител адв.Цакова поддържа жалбата, моли за уважаването и.

Предвид въведения специален ред за обжалване по чл.28, ал.6 от

Закон за закрила на детето , съдът намира следното :

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима .

Връчване на въззивната жалба за отговор от другите страни не е предвидено в закона, но въпреки дадената възможност от районния съд отговори не са постъпили .

В открито съдебно заседание адв.Йорданка Желева в качеството и на назначен от съда процесуален представител на детето Н.А.Я. изразява становище, че в интерес на детето е то да се отглежда в семейна среда.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция “Социално подпомагане“- Бургас , юрисконсулт Даракчиева излага съображения за неоснователност на жалбата, прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

В открито съдебно заседание прокурорът при Бургаска окръжна прокуратура излага съображения за неоснователност на жалбата, прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

С обжалваното решение Средецкият районен съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.26-28 от Закон за закрила на детето – за настаняване на дете в социална услуга - резидентен тип.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания въззивният съд се е произнесъл с мотивирано определение от 05.12.2018 год. В проведеното открито съдебно заседание въззивният съд е приел като доказателства изпратената преписка от РПУ-Средец, удостоверение за раждане на детето Р. – сестра – близначка на детето Н. и копие от трудов договор относно трудово правоотношение на жалбоподателката.

Средецкият районен съд е сезиран с молба подадена от директора на Дирекция «Социално подпомагане» - Бургас към АСП, за настаняване на малолетното дете Н.А.Я., ЕГН **********, с родители: майка А.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: *** и баща неизвестен, в *****към Асоциация „Деметра” - гр. Средец, за срок от шест месеца.

В молбата е посочено, че от раждането си детето е отглеждано в семейна среда състояща се от майка, сестра – близначка, по – малък брат и по-голяма сестра. Жилището представляващо семейна къща на три етажа, обзаведено и с добри санитарно- хигиенни условия, е собствено на бабата и дядото. Към момента на подаване на молбата грижите за детето са възложени на тях, тъй като майката работи в Г. Сочи се, че през м.08.2018 год. детето избягало от дома си и заживяло на семейни начала с непълнолетно лице от мъжки пол в с.Р., в дома на майката на момчето, като двете семейства подкрепяли и не се противопоставили на съвместното живеене на децата, поради което не подали сигнал до компетентните органи, тъй като това било съвместимо с техните етнически /ромски/ традиции. Посочено е, че на детето е била предоставена социална услуга «Работа с психолог и педадог за повишаване на мотивацията към учебния процес» към ЦОП-Карлово, но момичето не посещавало ЦОП съгласно изготвения график, проявявало желание социалните работници да ходят на място, като не завършило успешно учебната година – останали поправителни изпити по няколко учебни предмета, но това не я притеснявало, било и безразлично. След проведена среща и консултации между социални работници и момичето, съжителят, неговата майка и бабата на Н. по майчина линия, на която са били разяснени последиците от съжителството, е бил поет ангажимент детето да бъде върнато в обичайната си семейна среда, но при посещение на адреса на 13.08.2018 год. било установено, че детето отново е избягало в с.Р.при непълнолетния Л.. Детето заявило , че не желае да се върне при баба си и дядо си и ако я върнат отново ще избяга. Посочено е, че за детето няма авторитети, не се съобразява с никого, не спазва правила. Посочено е, че възрастните от семейството на детето не успяват да се справят с поведенческите му особености и проблеми, дори подкрепят съжителството на детето с непълнолетното момче, тъй като такова поведение се приема за нормално в тяхната общност. Посочено е, че в семейната среда не е осигурено нормалното развитие на детето в областта на образованието и неговата сигурност, а е налице пренебрегване на детето, което е една от формите на насилие спрямо него.

Посочено е, че осъщественото съвместно съжителство на малолетната с непълнолетния Л. представлява риск за здравето на детето и изключва успешното му включване в образователната програма. За предотвратяване и поправяне на негативните процеси при детето, съгласно заповед № ЗД8Д-РВ-К-075/14.08.2018 год. на директора на ДСП-Карлово детето е временно настанено по административен ред в *****– гр.Средец, където се намира и към момента. Посочено е, че в центъра са обезпечени всички необходими условия за живот на детето, същото посещава учебни занимания и работи с с пихолог, поради което се твърди, че е в негов интерес престоя в центъра да бъде продължен, с налагане на исканата мярка за срок от шест месеца.

Молбата е основана на социален доклад с обосновка относно изложените обстоятелства мотивиращи налагането на исканата мярка за закрила на детето Приложении са допълнителни доказателства и документите изискуеми по закон.

Бургаският окръжен съд , като взе предвид постъпилата молба, събраните доказателства и като съобрази закона , намира следното :

Видно от представеното удостоверение за раждане детето Н.А.Я., е родена на *** *** и към момента на подаване на молбата е на навършени 13 години. Майка на детето е А.Л.Я., ЕГН **********, с адрес ***. Детето е с неустановен произход от бащата, но по негови данни то познава баща си, поддържа с него непостоянни контакти.

От представените по делото социален доклад и доклад относно резултатите от дългосрочна социална услуга «Работа с психолог и педагог за повишаване на мотивацията към учебния процес», се установяват фактите и обстоятелствата сочени от директора на Дирекция «Социално подпомагане» - Бургас към АСП в сезиращата съда молба. Установено е по делото, че от раждането си детето е отглеждано в семейна среда състояща се от майка, сестра – близначка

Р. , по – малък брат и по-голяма сестра – непълнолетна, която има дете.

Жилището представляващо семейна къща на три етажа е обзаведено и с добри санитарно- хигиенни условия. То е собствено на бабата и дядото по майчина линия. Към момента на подаване на молбата грижите за детето са били възложени на тях, тъй като майката е била в Г. През м.08.2018 год. детето избягало от дома си и заживяло на семейни начала с непълнолетно лице от мъжки пол на има Л, в с.Р., в дома на майката на момчето. Двете семейства подкрепили и не се противопоставили на съвместното живеене на децата, не подали сигнал до компетентните органи, тъй като поведението на децата било съвместимо с техните етнически / р./ традиции. Детето Н. било върнато в дома си след намеса на социалните служби, които разяснили на децата и на техните семейства евентуалните последици.

След връщането на детето в обичайната семейна среда, при посещение на социални работници на адреса на 13.08.2018 год. било установено, че детето отново е избягало в с.Р.при непълнолетния Л.. Преди настаняването в специализирания център детето заявило, че не желае да се върне при баба си и дядо си и ако го върнат отново ще избяга.

На детето е била предоставена социална услуга «Работа с психолог и педадог за повишаване на мотивацията към учебния процес» към ЦОП-Карлово, но момичето не посещавало редовно ЦОП, проявявало желание социалните работници да ходят на място, като не завършило успешно учебната година – останали поправителни изпити по няколко учебни предмета, но това не я притеснявало, било и безразлично.

Съгласно заповед № ЗД8Д-РВ-К-075/14.08.2018 год. на директора на ДСП-Карлово детето временно е настанено по административен ред в *****– гр.Средец , след което съобразно закона е сезиран съда.

След настаняването на детето по административен ред в *****- гр.Средец, на 25.10.2018 год. около 18 ч. директорът на *** – г-жа Николова установила, че Н. не се прибрала от училище. Директорката подала сигнал до РПУ- Средец, където била образувана преписка вх.№ 269000-3129/2018 год. по описа на РПУ-Средец. Детето било обявено за издирване същия ден. Издирването е прекратено на 28.10.2018 год. след завръщането на детето. По дадените от него обяснения, то и още две деца самоволно напуснали учебните занимания на 25.10.2018 год. и прекарали времето до връщането им в центъра на 28.10.2018 год., в гр.Бургас.

В обясненията си пред районния съд детето казва, че съжалява, че е тръгнала да се омъжва малка, че това е било нейно желание и след като момчето Л., с което се запознали «в кафето» и предложило да се оженят, тя се съгласила. Прекарала при него само една вечер в с.Р., след което социалните я върнали вкъщи. Детето определя отношенията с майка си и баба си като добри. Сочи, че майка и била три години в Г., но са общували по телефона. Вкъщи общува със сестра си и брат си, които са на 12 и 13 години. Изразява съжаление за постъпката си и я отчита като грешка. Не се оплаква от условията в центъра, в който е настанена, но заявава, че вкъщи се чувства по-добре. Изразява готовност да продължи да ходи на училище, но казва, че като не и харесват часовете бяга от училище.

Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/391d6d5b-18cb-4093-a692-eee7916d05a1