Решение № 10882 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10882 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110146768 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от М. Л. П. срещу „К.“ ЕООД за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит №*******/31.03.2025 г. В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора за кредит, по който ищецът е договарял като потребител, с предоставена заемна сума 3900 лв., при ГПР 62,96 %, с фиксиран лихвен процент от 50 %, с уговорка за обезпечение:поръчител или банкова гаранция. Намира съглашението за недействително поради противоречие със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото обявеният ГПР не съответства на действителните общи разходи по кредита, каквото естество има неустойка по чл.13, ал. 5 от договора. Същата се начислява при неизпълнение на чл. 6, ал. 1, която клауза също настоява, че е нищожна; в т.ч. липсва ясна методика за формиране на ГПР.

Ответникът не спори по сключването на договора за заем, който настоява, че е действителен и сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, за което излага подробни съображения, в т.ч. оспорените клаузи са индивидуално уговорени, с оглед факта, че потребителят сам е избрал параметрите и условията му; ГПР е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същият и компонентите са обявени точно към датата на сключването му, а уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, не е част от основните престации по договора и нейната недействителност не води до такава на цялото заемно съглашение.

Неустойката е уговорена по правилата на договорната свобода и при фактически състав, който настъпва след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да се включи в ГПР. Оспорва, че вземането за неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като такъв разход не е този, дължим от потребителя при неизпълнение на задълженията му по договора. Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК, както и че процесната неустойка е компесаторна, поради което доводите на ищеца за нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗПК намира за неотносими.

1

По реда на чл. 211 от ГПК „К.“ ЕООД е предявило срещу М. Л. П. насрещен осъдителен иск по 55, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК, за заплащане на сумата 363,97 евро/711,86 лева, представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит №*******/31.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане. Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на паричното задължение за връщане на заемната сума, съгласно уговореното. В случай че бъде уважена претенцията на ответника по чл. 26, ал.1 от ЗЗД моли да бъде присъдена в полза на заемодателя дължимата чиста стойност на кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Пояснява се, че по договора са направени плащания в общ размер 1630,07 евро/3188,14 лв.

Ответникът признава иска и настоява разноските да се възложат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*******/31.03.2025 г.; неустойката за недадено обезпечение по чл. 13, ал. 5 от договора не е включена в ГПР; в изпълнение на договора М. П. е заплатил сумата общо 1630,07 евро/3188,14 лв.

От предметното съдържание на договора се изяснява, че заемните средства от 1994,04 евро/3900 лева са дължими в срок от 18 м. до 30.09.2026 г., с фиксиран лихвен процент по кредита 50 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 62,96 %, В чл. 3, ал.2, т.8 от договора е предвидено, че кредитът се предоставя при обезпечения –поръчител. Според погасителния план към договора общата сума за плащане по включва главницата и редовната лихва. Съгласно чл. 6 от договора страните са уговорили договорът за кредит да бъде обезпечен с поръчител - едно или две физически лица, всяко от които отговаря на следните кумулативно предвидени условия: при един поръчител, осигурителният доход да е в размер на не по-малко два пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната; поръчителите да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от редовен по активни задължения. Видно от чл. 13, ал. 5 от договора при неизпълнение на задължението по предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство или ако то не отговаря на посочените изисквания, в 14-дневен срок от сключване на договора потребителят дължи неустойка в размер на 3761,71лв., която е дължима в пълен размер от деня на изтичане на уговорения срок за предоставяне на обезпечението по чл. 6, ал.1, т.2.7. В клаузата на чл. 13, ал. 7 е посочено, че неустойката е вземане на кредитора различно от главницата и лихвата и не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите.

Видно от споразумение за консолидиране на плащанията, което от датата на сключване договора за кредит, страните по кредитното правоотношение обединяват плащанията за главница и лихва, както и вземането за неустойка, чрез нов погасителен план за заплащане, в които е включено и вземането за неустойка, като падежите съотвестват на тези на плащане на заема. Действието на това споразумение е отложено след 15 дни от сключването на договора за потребителски кредит и едно от условията за това е да не е предоставено 2 обезпечение.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. На основание чл. 7, ал. 2 от с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищецът има качеството потребител, като физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, предвид което за спора са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съдът намира, че поначало процесната неустойка на първо място противоречи на чл. 16 от ЗПК, а на второ- произтича от неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, поради което и нищожна клауза, вкл. на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Уговорката е във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, доколкото се предвижда в необосновано висок размер. Това е така, тъй като кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за правилната преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди от противоправно и виновно поведение на длъжника. Потребителят е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които икономическите и социални фактори изискват време и съдействие от държавни и частни организации, което прави обективно невъзможно спазването му.

Неустойката е в размер необосновано висок, с оглед стойността на главницата по договора, поради което противоречи на чл. 143,т.5 от ЗЗП. Клаузата е част от типизиран и предварително изготвен текст, при което и на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП като неравноправна е недействителна. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка уговорка в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на с.з. е нищожна.

На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За 3 това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на договора. Основните престации по договора за кредит се състоят в това, че кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви.

По арг. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси.

Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Дали действително става въпрос за допълнителни услуги, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, е въпрос на конкретен анализ и преценка на условията по повод и при които е сключен договора за кредит.

Според Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС, проверката не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при сключването на този договор или в договора е вписана декларация по см. на тази по чл. 13, ал. 7 от договора; а да се вземат предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“; и по този начин да се заобиколи закона – чл.19,ал.5 от ЗПК. Прието е, ако в договора за потребителски кредит не е посочен ГПР, в контекста на българското законодателство - включващ всички предвидени разходи по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, договорът се счита за освободен от лихви и разноски, съответно води до неговата нищожност и връщане от страна на потребителя само на предоставената в заем главница, на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.