Решение № 644 от 28.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300500926 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3654 от 03.09.2024 г., допълнено в частта за разноските с определение № 15313/08.12.2024 г., постановени по гр.д.№ 13272 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с. се:

ОСЪЖДА „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК 200705440 да заплати на „ВИОВЕС” ЕООД, ЕИК 200447380 на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 1500лв представляваща обезщетение за ползване без основание през месец декември 2020г. на следния недвижим имот, собственост на ищеца, а именно:190 кв.м. от СГРАДА с идентификатор ***.4.4 със застроена площ 453 кв.м., брой етажи - 1, предназначение промишлена сграда изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД***-***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес па поземления имот: *** , с площ 23 619 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор — няма, номер но предходен план ***, кв. *** по плана на квартал ***, парцел ***, съседи:

***.2, ***.12, ***.11, ***.10, ***.5, ***.3., ведно със законната лихва върху сумата 1500лв. от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК 200705440 да заплати на „ВИОВЕС” ЕООД, ЕИК 200447380 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 315 лева, 1 представляваща сторени разноски в рамките на производството, съобразно уважената част от исковите претенции.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК 200705440, чрез пълномощника адвокат Г. В., с която изцяло се обжалва първоинстанционното решение с искане да се отмени и да се отхвърлят предявените искове. Поддържа се, че не са обсъдени няколко основни въпроси по делото. Първият поставен въпрос е дали е прекратен договорът между ищеца и третото лице „ТРАНСЛОГИСТИКА” ООД.

Поставя се като втори въпрос, ако договорът е прекратен – кога е станало това. Излагат се съображения, че по делото липсват доказателства кога ответникът е научил за това, че ищецът желае да прекрати договора. Поддържа се, че изпращането на покана до третото лице не би могло да обвърже ответника по делото и да доведе до някакви действия от негова страна. Твърди се, че липсват доказателства, че третото лице е предприело действия за уведомяването на ответника и той е знаел за поканата. От друга страна се сочи, че по делото е представена нотариална покана от ищеца до третото лице на 23.01.2021г., връчена на третото лице на 04.02.2024 г. Излагат се доводи, че тази покана поставя въпроса защо ищецът кани третото лице отново да заяви дали желае да продължи действието на договора за наем 3 месеца след датата, на която съдът е приел, че договорът е прекратен. Посочва се като трети въпрос, който не е изяснен по делото и с обжалваното решение – какви са отношенията между ищеца и третото лице. Позовава се на приетото в производството заключение на ССЕ, според коeто през процесния месец декември 2020 г. ищецът е издал на третото лице фактура за наеми и третото лице я е платило. Това опровергавало твърденията на ищеца за това, че липсвало наемно правоотношение и третото лице не му е плащало. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. За съдебното заседание, жалбоподателят е редовно призован, не изпраща представител.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество „ВИОВЕС” ЕООД /в несъстоятелност/, което в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подало отговор. За съдебното заседание, въззиваемото дружество е редовно призовано, представлява се от синдика адвокат Н., оспорва въззивната жалба с искане да се остави без уважение и да се потвърди като правилен обжалваният първоинстанционен съдебен акт.

Препис от въззивната жалба е връчен и на „ТРАНСЛОГИСТИКА” ООД, конституирано в процеса като трето лице помагач на страна на ответника „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД. В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от третото лице - помагач. Същото е редовно призовано за съдебното заседание, не изпраща представител.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с който ищецът „ВИОВЕС” ЕООД /в несъстоятелност/ претендира осъждането на ответника „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД да му заплати сумата в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание през месец декември 2

2020г. на следния недвижим имот, собственост на ищеца, а именно: 190 кв.м. от СГРАДА с идентификатор ***.4.4 със застроена площ 453 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - промишлена сграда изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-***-***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес па поземления имот: *** , с площ 23 619 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор — няма, номер но предходен план ***, кв. *** по плана на квартал ***, парцел ***, съседи: ***.2, ***.12, ***.11, ***.10, ***.5, ***.3., ведно със законната лихва върху сумата 1500лв. от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата.

Ищецът твърди, че ответникът държи без основание процесната част от горния недвижим имот, който е собственост на ищцовото дружество и е включен в масата на несъстоятелността на "Виовес" ЕООД /в несъстоятелност/. Позовава се на Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***от ***г. по описа на Нотариус с рег.№ *** НК, с който продавачът "Трансекспрес" ЕООД е продал на ищеца недвижими имоти, сред които и процесният имот. Твърди, че с договор за наем от 10.10.2018 г. продавачът "Трансекспрес" ЕООД като наемодател, отдал под наем на "Транслогистика" ООД като наемател /конституирано като трето лице – помагач/, поземлен имот с идентификатор ***.4, заедно с всички сгради в имота, включително и процесната сграда с идентификатор ***.4.4. От своя страна третото лице преотдало процесния имот под наем на ответника "Ексел Сайнс" ЕООД с представения по делото договор за наем от 24.11.2020 г.

На основание чл.658, ал.1, т.6 от ТЗ и чл.644 от ТЗ, ищецът изпратил на "Транслогистика" ООД, предизвестие за прекратяване на договора за наем, получено от третото лице на 29.10.2020 г. В указания 15-дневен срок в предизвестието, страните не се споразумели за продължаване на срока на действие на договора за наем, съгласно условията в предизвествието, поради което ищецът счита, че договорът е прекратен и е отпаднало правното основание на ответника да държи и ползва имота на ищцовото дружество. На основание чл. 234, ал. 2 от ЗЗД се твърди, че ответникът не може да има повече права от наемателя, който е преотдал под наем недвижимите имоти и с прекратяването на договора за наем по първоначалния договор с "Транслогистика" ООД отпада и основанието да се държи имотът и от "Ексел Сайнс" ЕООД. Ищецът твърди, че считано от 13.11.2020 г. ответникът държи без основание имота, поради което и се претендира обезщетение в настоящия процес, изчислено в размер на средния пазарен наем.

С отговор в срока по чл.131 ГПК, ответникът "Ексел Сайнс" ЕООД изцяло е оспорил иска.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ответника е конституирано трето лице- помагач - „Транслогистика” ООД, което не е взело становище по иска.

След преценка на доказателствената съвкупност, предвид твърденията и възраженията на страните, първостепенният съд е приел иска за доказан по основание и размер, поради което напълно е уважил исковата претенция с присъждане на обезщетението от 1 500 лева на осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД.

При служебната проверка по чл. 269 предл. първо от ГПК настоящата инстанция намира решението да е валидно и допустимо. На основание чл.269, изр.2 от ГПК 3 следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

За успешното провеждане на исковата защита по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищецът е да установи, че е собственик на имота и ответникът е ползвал фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че ищецът е собственик на СГРАДА с идентификатор ***.4.4 със застроена площ 453 кв.м. в ПИ с идентификатор ***.4 по КККР на гр. *** по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт от 28.06.2019 г. Към момента на придобиване на собствеността върху имота от ищеца, имотът е бил отдаден под наем от предходния собственик "Трансекспрес" ЕООД н а третото лице "Транслогистика" ООД с писмен договор, вписан в СВ, за срок от 10 години, поради което същият е останал в сила спрямо ищеца като приобретател на имота – съгласно чл.237, ал.1 от ЗЗД. На 24.11.2020 г. е бил сключен договор за наем между "Транслогистика" ООД като наемодател и "Ексел Сайнс" ЕООД като наемател, с който договор третото лице е преотдало под наем на ответника части от процесната сграда, състаляващи четири помещения, разположени в югоизточната и югозападната част от сградата.

Въззивникът поставя като спорен въпросът относно прекратяването на договора за наем между ищеца и "Транслогистика" ООД и датата на неговото прекратяване, както и уведомяването на ответника за последното.

Ищцовото дружество е в открито производство по несъстоятелност (съгласно решение № 149 от 12.03.2020г. по т. д. № 1072/2019 г., ПОС) и същото се представлява от синдик А. Н. (назначена за постоянен синдик с определение № 1244/22.06.2020 г. по т. д. № 1072/2019 г., ПОС).

Въз основа на правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ и чл. 644 от ТЗ, на 27.10.2020 г. синдикът на ищцовото дружество е отправил 15-дневно предизвестие за прекратяване на сключения между „Трансекспрес” ЕООД и „Транслогистика” ООД договор за наем от 10.10.2018 г., връчено на 29.10.2020 г. на А.Т. в качеството му на *** на „Транслогистика“ ООД, съгласна приложената обратна разписка от куриерска фирма Спиди. С предизвествието на третото лице е била предоставена възможност в 15-дневен срок да изрази съгласието си за продължаване на действието на договора, съгласно условията в предизвестието, според разписаното в чл.644, ал.3 от ТЗ. По делото не се твърди и не се установява да е постъпил отговор на предизвествието от третото лице, респективно не се установява и съгласие за продължаване на действието на договора за наем от 10.10.2018 г. Предвид изложеното, след като не е бил сключен нов договор по правилата на специалната уредба по чл.644, ал.3 от ТЗ, договорът за наем от 10.10.2018 г. следва да се счита за прекратен от 14.11.2020 г.

Действително по делото е приложено второ предизвестие от синдика на "Виовес" ЕООД до „Транслогистика” ООД за прекратяване на договора за наем от 10.10.2018 г., връчено на 04.02.2021 г. на управителя на третото лице – помагач, което обаче е без правно значение, тъй като наемното правоотношение вече е било прекратено на 14.11.2020 г.