Решение № 121 от 14.04.2020, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Добрич, 14.04.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 931 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.И.А.,

ЕГН: ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство / ЕФ / Серия К № 2658160, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 800 лв. Моли се ЕФ, като неправилен и издаден в нарушение на процесуалните правила да бъде отменен.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен интерес / л. 25 /.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Посредством приложената на л. 51 от делото справка се установява, че С.И.А. е бил собственик на л.а. с рег. № ТХ 15 64 АТ от 18.10.2018г. до 03.04.2019г., който на 14.03.2019г., около 10.39ч. се е движил по път II 71, до комплекс „ Ловчанско ханче „, общ. Добричка с установена, посредством автоматизирано техническо средство № TFR1-M 518 стойност на скоростта 134 км/ч., при въведено ограничени с пътен знак – 60км/ч., за което му е бил издаден ЕФ Серия К № 2658160, и наложено на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП административно наказание „ глоба „ в размер на 800лв.

На 09.07.2019г., жалбоподателят депозирал жалба срещу процесния ЕФ в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич.

Не се спори между страните, че автоматизираното техническо средство TFR1 – M 518 е техническо изправно и направените с него измервания към дата 14.03.2019г. са в съответствие със Закона за измерванията.

Описаната фактическа обстановка се установява от ЕФ, Серия К № 2658160 на ОД на МВР гр. Добрич, Справка от ПП КАТ Добрич за собственост на процесния автомобил, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, клип № 2181 от 14.03.2019г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 14.03.2019г., Справка за ЕФ № К 2658160 за издаване и връчването му, Справка по история, за първоначална и за промяна на регистрацията на ПС с рег.

№ ТХ 15 64 АТ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189 ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

В разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят, като собственик на процесния лек автомобил е санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.

2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като при максимално разрешена с пътен знак скорост от 60км/ч., автомобилът е управляван с надлежно установена стойност на скоростта 134км/ч., за което нарушение на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 800лв.

С.А. е годен субект на вмененото му нарушение, като собственик на процесния автомобил, който в 14 дневен срок от получаване на ЕФ не е попълнил Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП императивно регламентира, че когато скоростта, която не трябва да се надвишава е различна в посочената в ал. 1 / извън населено място 90км/ч. / това се сигнализира с пътен знак - в процесния случай ограничаващ скоростта до 60км/ч., което не се оспорва от страните. По безспорен начин се установи от приобщените по делото доказателства, кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви, че установената скорост на движение на процесният автомобил, въпреки ограничението е била 134км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП: „Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“ На жалбоподателя е наложено именно наказание „ глоба „ в законоустановен размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че описаното деяние осъществява, както от субективна, така и обективна страна, състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно и законосъобразно е бил санкциониран.

Така мотивиран, съдът намира, че жалбата е неоснователна и издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство следва да се потвърди, като законосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

ЕФ

Серия К № 2658160, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на С.И.А., ЕГН: **********, в качеството на собственик на л.а. с рег. № ТХ 15 64 АТ, за нарушение по чл.

21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 800 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Председател:

/

М. Кирчева /