Решение № 3538 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3538 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана В.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело № 20251100504583 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4583/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. А. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №970 от 20.01.2025 г постановено по гр.д.

№28853/2024 г на СРС , 85 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Д. дължи сумата от 1050 лв стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с аб.№ 302835 , ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането ; сумата от 205,55 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.; 12,17 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №6135 от 23.02.2024 г по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на СРС, 85 състав; както и П. А. Д. ЕГН ********** е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.

София сумата от 191,98 лв. разноски пред СРС и сумата от 43,98 лв разноски за заповедното производство.

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС в обжалваната част . СРС е следвало да спре делото до произнасяне по дело С-760/23 на СЕС .

1

ЗЕ не изисква писмени договори с небитовите потребители и така се прилага методиката за дялово разпределение . Чл.147а ЗЗП изисква ОУ да се приемат само с писмено съгласие на потребителя . Няма данни етажната собственост да е вземала решение за присъединяване към централно топлоснабдяване . СРС е приложил нормативен акт , който противоречи на правото на ЕС и не може да се прилага отменен нормативен акт . По делото не е доказано качествено изпълнение на договора за продажба и съгласно техническия проект . КЗК има решение , че методиката не е законна от гл.т. на правото на конкуренцията . По делото не са представени протоколи за монтаж и демонтаж на топломера . Не е установено , че правилно е определен размерът на технологичните разходи . Вещото лице не е извършило самостоятелни изчисления на доставената топлинна енергия . Няма данни счетоводството на ищеца да е водено редовно и да са издавани фактури за вземанията .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.01.2025 г, поради което въззивната жалба от 10.02.2025 г /по пощата/ е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. СРС не е длъжен да спре производството до приключване на дело С-760/23 на СЕС, което е образувано по искане на друг съд .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част.

Въззивникът е потребител на топлинна енергия за небитови нужди съгласно чл.153 ЗЕ , тъй като е собственик на жилище в етажна собственост в гр. София, ж.к. „********* .

При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника или с етажната собственост . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на топлинна енергия . Липсват законоустановени специални изисквания за реквизити на процесния договор за доставка на топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия съгласно нормативните изисквания , а задължението на ответника е да заплаща тази топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени в ОУ .

2

Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на чл.147а ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .

Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването .

СТЕ установява извършване на дялово разпределение , като няма данни етажната собственост да се е противопоставила на извършването на същото . От представените писмени доказателства и СТЕ се установява , че сградата е присъединена към топлоснабдителната мрежа , налице е общ топломер и е извършвано законосъобразно отчитане и начисляване на топлинната енергия . ОС на ЕС не е взела решение за преустановяване на топлоснабдяването в сградата , нито въззивникът да е заявил подобен отказ от услугата .

СРС е приложил законосъобразно действащото законодателство за доставка на топлинна енергия , а твърденията на въззивника , че не е била налице качествена услуга са твърде общи и по никакъв начин не са доказани .

Решение на КЗК относно методиката за разпределение на топлинната енергия не обвързва законодателя , респ.не представлява част от действащото право , нито има задължителна сила по конкретното дело .

Без значение е да се представят протоколи за монтаж и демонтаж на топломера . СТЕ установява , че топломерите са преминали метрологична проверка , макар и с незначително закъснение . Правилно е определен размерът на технологичните разходи .

Вещото лице е извършило самостоятелни изчисления на доставената топлинна енергия .

Начинът , по който въззивникът претендира да се извършат нови изчисления противоречи на действащата нормативна уредба . Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през периода е начислявана служебно за 2 бр. лица поради липсата на узаконен водомер за топла вода, като не е начислявано допълнително количество топла вода. Поради дистанционното отчитане на индивидуалния разпределител на разходите за отопление и поради липсата на водомер за процесния период няма главни отчети. Начислявана е и топлинна енергия, 3 отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Дали счетоводството на ищеца да е водено редовно е без значение по конкретното дело . В случая задълженията на ответника се установяват с писмени доказателства и СТЕ , а не чрез счетоводна експертиза .

Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС ; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя . Предмет на делото са доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури , известия , извлечения от сметки .

Отмяната на 6.1.1 от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката; с решение №1037 от 10.02.2025 г по адм.дело №85/24 г на ВАС , 5-членен състав няма за последица автоматично отпадане на задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия . Съгласно чл.162 ГПК когато искът е установен по своето основание , но няма достатъчно данни за неговия размер , съдът определя размер по своя преценка или като вземе предвид заключение на вещо лице .

Топлинна енергия е доставена в етажната собственост и следва да се разпредели между съответните потребители , включително ответникът .

В случая съдът счита , че независимо от отмяната на въпросните разпоредби поради допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното одобряване от административния орган , отчитането на топлинната енергия и разпределянето й между потребителите в етажната собственост е извършено по научно обоснован и справедлив метод . По тази причина съдът на основание чл.162 ГПК и като кредитира приетата пред СРС СТЕ счита , че исковете са доказани в същите размери , които е приел и първоинстанционният съд .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №970 от 20.01.2025 г постановено по гр.д.№28853/2024 г на СРС , 85 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 4

831609046 от гр. София , че П. А. Д. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 1050 лв стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с аб.№ 302835 , ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането ; сумата от 205,55 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.;

12,17 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №6135 от 23.02.2024 г по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на СРС, 85 състав; както и П.

А. Д. ЕГН ********** е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София сумата от 191,98 лв. разноски пред СРС и сумата от 43,98 лв разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА П. А. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5