Определение № 5531 от 05.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5531 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110103820 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „З. А.“ ЕООД с ЕИК: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Д., срещу „К.Б.С.Б.“ АД, с ЕИК: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от 5000 лева – главница, представляваща изпълнено от ответника, но неоторизирано от ищеца плащане по превод № B210810205323879OPRTGS от 10.08.2021 г., с бенефициер *, с посочено основание R* и 2/ сумата от 4000 лева – главница, представляваща изпълнено от ответника, но неоторизирано от ищеца плащане по превод № B210810205333098OPRTGS от 10.08.2021 г., с бенефициер *, с посочено основание L*, направени от сметката на „З. А.“ ЕООД с IBAN: ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „З. А.“ ЕООД и „Р.“ АД (понастоящем с наименование „К.Б.С.Б.“ АД) договор за откриване на банкови сметки на търговско дружество. Уточнява се, че лицето З. П. З. като едноличен собственик и управител на ищцовото дружество е упълномощил сестра си Н. П.а З.а –С. да извършва онлайн плащания и поради тази причина е заявил пред банката кодовете, чрез които ще се осъществяват онлайн трансакциите. Поради това е заявил и че ще се изпращат кодове на нейния телефонен номер – *** на мобилен оператор „В.“.

На следващо място се посочва, че на 10.08.2021 г. Н. П.а З.а – С. получила код за извършване на паричен превод чрез онлайн банкирането на дружеството под формата на съобщение на посочения телефонен номер ***.

След получаване на съобщението Н. З.а – С. силно се усъмнила, доколкото не била нареждала никакви плащания.

Поради това през телефона на съпруга си веднага позвънила на 1 оператора „В.“ и след извършена проверка се установило, че „В.“ са получили обаждане около 9 часа на 10.08.2021 г. от телефонен номер ***. Обадилият се се представил за Н. З.а-С. и поискал да активират закупена от него карта и предоставил нейният телефонен номер. След това Н. З.а С. осъществила достъп до онлайн банкирането и установила, че от двете сметки на „З. А.“ ЕООД са извършени неоторизирани плащания на обща стойност от 27 800 лв. по сметки на напълно непознато лице, с което дружеството – титуляр на банковата сметка не е имало нито лични, нито делови взаимоотношения.

Предвид осъществените транзакции още същия ден Н. З.а и З. З. се обадили в централата на „Р.“ АД в гр. София и поискали блокиране на сметките на дружеството, а в офис на дружеството в гр. С. подали и уведомление за извършените непозволени онлайн платежни операции. По съвет на банковите служит. отново на 10.08.2021 г. подали и сигнал в ОД на МВР гр. С. за случилото се, въз основа на което е образувана преписка № 343000-9497/2021 г. по описа на ОД на МВР – С..

От направена справка в „Р.“ АД се установило, че на 10.08.2021 г. са направени неоторизирани трансакции от сметки на ищеца на обща стойност 27 800 лева, от които „К.Б.С.Б.“ ЕАД възстановила 18 800 лева. Останали дължими обаче 9 000 лева по следните трансакции: превод № *** в размер на 5 000 лева, основание – R*, бенефициент - * и превод № B210810205333098ОPRTGS, в размерна 4 000 лева, основание – L*, бенефициент - *, които не са заплатени и към настоящия момент.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Иска се допускане на съдебно техническа експертиза.

С исковата молба са представени: извлечение № 8, №9 и №10 по сметка IBAN *** и извлечение №8, №9, №10 и №11 по сметка IBAN ***, 2 бр. заявления, сведение, подадено от З. З., сведение от Н. П.а З.а-С., уведомително Писмо №343000-9672 от 13.08.2021г.на ОД МВР С., удостоверение №20180110133439/10.01.2018г., протокол от учредително събрание, дружествен акт и удостоверение за актуално състояние на „З. А.” ЕООД.

Направени са и доказателствени искания – за снабдяване с материалите по преписка № 343000-9497/2021 г. по описа на ОД на МВР – С. и със справка от мобилния оператор. Иска се ответникът да бъде задължен да представи договора за банкови услуги с дружеството.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото ;К.Б.С.Б.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк. В.Й., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Посочва, че на 10.08.2021 г. банката е била уведомена от ищеца за неразпознати изходящи преводи на обща стойност 27 800 лева, изпълнени от банковите сметки на дружеството към неизвестни бенефициенти – физически лица /посочени в таблица - с банкова сметка и данни за всеки превод/.

Разяснява се, че преводите са извършени след вход в системата за онлайн банкиране с коректно въведени потребителско име и парола. Твърди се, че 2 онлайн логването чрез индивидуално потребителско име и парола се осъществява чрез първоначално дадени от „Р. Б.“ АД име и парола, но след първото влизане потребителят е длъжен да ги смени със свои имена и парола, които знае само той. Разяснява се и че потвърждението за онлайн преводи става с еднократен код, който се изпраща на предварително посочен за тази цел телефонен номер чрез СМС или чрез т.нар. „двуфакторна автентификация“.

Ответникът твърди, че в процесния случай плащанията чрез онлайн банкирането на „З. А.“ ЕООД се извършвали чрез оторизация на СМС на номер +***. Поради това ответникът поддържа, че процесните трансакции са осъществени в съответствие с изискванията за установяване на идентификацията на клиента.

На следващо място ответникът посочва, че след получаване на сигнал банката на наредителя изпраща незабавно SWIFT съобщение до банката на получат.те с искане за възстановяване на сумите. Това било сторено и в процесния случай като така благодарение на бързите действия на ответника на 16.08.2021 г. пет от направените преводи били анулирани и така на ищеца била възстановена сумата от 18 800 лева. Действително оставащите 9000 лева не били възстановени поради липса на наличност по банковата сметка на получателя И.М..

Предвид гореизложеното банката счита, че е положила необходимата дължима грижа за опазване на авоарите на клиента, предоставила е възможност на потребителя да опред. индивидуално потребителско име и парола в профила си на онлайн банкирането, изпращала е СМС съобщения за всяка трансакция до деклариран от ищеца телефонен номер. Посочва, че единствено ако и двата елемента за установяване на идентичността са компрометирани независимо един от друг, може да бъде осъществена трансакция от лице, различно от титуляра.

В тази връзка ответникът обръща внимание, че ищецът сам признава в исковата молба, че е предоставил данни за операции с онлайн банкиране на лице, различно от управителя на дружеството З. З., а именно – на Н. П.а З.а-С. и че телефонът, на който са изпращани кодовете е бил на това лице, различно от управителя – като пред банката това обстоятелство не било декларирано.

Посочва, че едва на 07.09.2021 г., т.е. след датата на процесната трансакция З. З. е попълнил формуляр „Искане за ползване на електронни услуги за Юридически лица и ЕТ“, с което редовно е упълномощил Н. З.а-С. да оперира с банковата сметка на дружеството.

Поради това ответникът счита, че в процесния период, когато са се осъществили трансакциите, ищцовата страна е проявила груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, като е предоставила своите персонализирани данни за сигурност на трети лица, компрометирайки по този начин защитата си, поради което и следва да понесе всички загуби, свързани с процесните плащания. Навежда, че посоченото поведение на ищеца е в причинна връзка с извършените преводи, тъй като ако ищцовата страна не беше проявила груба небрежност, компрометирайки елемента „знание“ като 3 част от системата за сигурност, нямаше да може да бъдат осъществени процесните преводи.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Иска се привличане като трето лице-помагач на дружеството „В. Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***.

С отговора са представени: искане за издаване на дебитна карта на ЮЛ от 21.11.2018 г.; договор-искане за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица от 10.12.2018 г.; искане за ползване на електронни услуги за юридически лица и ЕТ от 21.11.2018 г. и от 07.09.2021 г., Общи условия за предоставяне на платежни услуги и Р.О. на юридически лица, които са били в сила към дата 21.11.2018 г. и 10.12.2018 г. и инструкции за сигурност при ползване на „Р.О.“.

Моли съдът да не допуска искането на ищцовата страна за изискване от ответника по реда на чл. 190 ГПК на договор за банкови услуги и възразява на искането за допускане на въпроси по т.1, т. 2, т. 6, т.7, т. 8, т. 9 , т. 10, т. 11, т.

12, т. 14, т.15, т. 16, т. 18 от искането за допускане на техническа експертиза на ищеца.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-техническа експертиза по поставените от ищеца въпроси. Съдът намира възраженията на ответника за неоснователни, тъй като посочените обстоятелства са от значение за установяване на отговорността на банката или грубата небрежност на потребителя, поради което посочените въпроси към вещото лице са относими, необходими и допустими, а възражението на банката, че по този начин се застрашава сигурността на оперираните процеси е неоснователно, доколкото до информацията по делото има ограничен достъп на трети лица, а пред съда страните не може да се позовават на банкова, корпоративна и др. тайна.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се отхвърли, доколкото между страните е безспорно наличието на облигационно отношение по договор за банкови услуги и искането се явява ненеобходимо.

Исканията на ищцовата страна по чл. 192 от ГПК и чл. 186 от ГПК са относими, необходими и допустими и следва да се уважат.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

4

ОПРЕД.:

КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страна на ответника дружеството „В. Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***. На третото лице помагач да се изпрати копие от настоящото определение за насрочване.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира стойността на две извършени, но неразрешени платежни операции на 10.08.2021 г. (превод № *** ,в размер на 5 000 лева и превод № ***, в размер на 4 000 лева) от банкова сметка с титуляр ищцовото дружество, без негово съгласие, като иска ответникът да бъде осъден да му заплати суми в общ размер от 9000 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗПУПС.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че помежду им е сключен договор за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица от 10.12.2018 г. и договор за издаване на дебитна карта от 21.11.2018 г. Не се спори и че по сметка на ищеца, обслужвана от „К.Б.С.Б.“ ЕАД са извършени неоторизирани трансакции.