Решение № 266667 от 25.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е гр.София, 25.11.2021г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав

На деветнадесети октомври година 2021

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана

Х. - Коюмджиева секретар: Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16025 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са два субективно съединени иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1, пр.I ЗЗД, както и два евентуални иска с пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства Б.Р.А. ЕГН ********** и Г.Р.А. ЕГН **********, като наследници на Р.Г.А. са предявили срещу

В.Г. А.-М.EГН ********, при условията на субективно съединяване два иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да им заплати сумата от 52 303 лв. разделно и по равно – по 26 151лв. на всеки ищец, представляваща дължима заемна сума по устен договор за паричен заем от 10.05.2013г., сключен между бащата на ищците Р.Г.А. и В. А.-М., ведно със законната лихва върху главницата считано от завеждане на иска - 28.11.2018г. до изплащането.

При условията на евентуалност Б.Р.А. ЕГН ********** и Г.Р.А. ЕГН **********, са предявили два субективно съединени кондикционни иска с пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на В.Г. А.-М.EГН ******** да заплати сумата 52 303 лв. разделно и по равно – по 26 151лв. на всеки ищец, която сума е получена от ответницата В. А.-М.от наследодателя на ищците Р. А. без основание. Претендират сторените в производството по делото разноски.

Твърди се, че ищците Б.Р.А. и Г.Р.А. са деца и единствени законни наследници на Р.Г.А. починал на 11.08.2018г. Ищците поддържат, че са наследници на баща си при равни квоти от по ½ идеална част съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството.

Ищците твърдят, че на 10.05.2013г. между наследодателя им Р.Г.А., в качеството му на заемодател, и ответницата В.Г.А. като заемател, бил сключен устен договор за паричен заем. Страните уговорили заемодателят А. да предостави сумата от 2 000 лв. в деня на сделката, а след това да превежда по 2 000 лв. в края на текущия месец за срок от 34 (тридесет и четири) месеца, като общия размер на представения заем възлизал на 70 000лв. Постигнато било съгласие заемът да е безсрочен, като заемателят има право да връща парични суми по всяко време. В изпълнение на горната уговорка, бащата на ищците извършил преводи от негова банкова сметка *** „Б. ДСК“ ЕАД по сметка на ответницата, като ежемесечно превеждал сумата от 2000лв. в периода от 10.05.2013г. до 29.02.2016г. Сочи се, че общия размер на предоставения заем възлиза на 70 000лв.

Твръди се, че от описаното парично задължение ответницата е погасила сума в общ размер от 17 697 лева, чрез банкови преводи по банковата сметка на Р. А. в „Б. ДСК“ ЕАД на следните дати:

- на 09.08.2013г.- сумата от 2 000 лв.;

- на 03.12.2013г.- сумата от 1 600 лв.;

- на 06.02.2014г. - сумата от 2 000 лв.;

- на 06.02.2014г. - сумата от 3 000 лв.;

- на 11.03.2014г. - сумата от 490 лв.;

- на 26.01.2017г. - сумата от 2 000 лв.;

- на 27.01.2017г.- сумата от 1 365 лв.;

- на 15.05.2017г. - сумата от 20 лв.;

- на 22.08.2017г. - сумата от 5 000 лв.;

- на 13.09.2018г.- сумата от 222 лв.

Твърди се, че така общият размер на непогасените задължения по сключения между наследодателя и ответницата договор за паричен заем към датата на настоящата искова молба възлиза на 52 303лева. Ищците поддържат, че след смъртта на баща им Р.Г.А., вземането по процесния договор за заем е преминало върху тях, по силата на наследствено правоприемство. Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде уважена.

При евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е налице опиисаното заемно правоотношение, ищците предявяват кондкционен иск да бъде осъдена ответницата да върне получената сума от 52 303лв., като получена без основание /при начална липса на основание/. Поддържат, че по кондикционния иск в тяхна тежест е единствено да установят предаването на сумата от наследодателят им на ответницата, което е видно от представените с исковата молба банкови елементи.

В срока по чл.131 ГПК ответницата В.Г. А.-М.е депозирала отговор на ИМ, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че между нея и наследодателя на ищците Р. А. е бил сключен устен, безсрочен договор за паричен заем в общ размер на 70 000 лева. Оспорва твърдението на ищците, че сумите в размер на 17 679 лв., преведени от нейна сметка по сметката на Р. А. представляват погасяване на отпуснат от Р. А. паричен заем. Оспорва твърдението, че е получила без основание /при изначална липса на основание/ сумата 52 303 лв. , както и че „при начална липса на основание“ се е обогатила за сметка на обедняването на наследодателя на ищците Р. А.. Не оспорва, че наследодателят на ищците Р.Г.А. е бил титуляр на посочена в исковата молба банкова сметка ***.

Не оспорва, че е титуляр на банкова сметка ***лба. От своя страна твърди, че с Р. А. живеели на семейни начала от 1999 година и до смъртта му през 2018г. Сочи, че този факт е известен на както на ищците, така и обществено известен. Ответницата сочи, че с партньора и Р. А. живеели заедно в нейното жилище в комплекс „******ет.3, **, както ползвали и нейния гараж. Твърди, че именно на този адрес Р. А. е имал адресна регистрация. Сочи, че през почивните дни и през лятото обитавали нейната вила на „Щъркелово гнездо“, където често посрещали гости, посещавали ги ищците и техните семейства, както и приятели. Твърди, че всички парични преводи извършвани помежду им са на основание да поемат разходите им за живот във връзка със съвместното им съжителство. Ответницата твърди, че двамата с А. имали общ бюджет, формиран от общите им доходи, за което ползвали нейни сметки в Б. ДСК ЕАД. Сочи, че Р. А. от месец май 2014 г. до 29.02.2016 год. /докато бил на работа/ и получавал възнаграждението си по негова сметка в Б. ДСК ЕАД, като решил част от него в размер на 2000 лв. да се превежда за нуждите на домакинството им чрез директен дебит. Поддържа, че директния дебит е вид специфична платежна операция, която се използва за периодични плащания и изключва основание „превод по заем“. Твърди, че Р. А. бил опитен юрист и ако е дал процесните средства като заем, щял да го запише като основание. Наведен е довод, че ответницата, като жена се грижела за пазаруването, купувала храна, лекарства специални хранителни добавки от „Херба лайф“, които плащала с дебитната си карта. Твърди, че плащала по електронен път всички консумативни разноски за жилището в което живеели, за гаража и вилата – ток, студена вода, газ, местни данъци и такси. Плащала телефоните, както и ремонтите на колата на мъжа си. Често му купувала дрехи и обувки, плащала за лечението му. Освен лични средства, влагала и труда си в общото им домакинство - чистела, перяла, готвела, посрещала децата и внуците му.

Сочи още, че на 02.04.2013 год. Р. А. закупил имот в „груб строеж“ в гр. София - ********, с ипотечен кредит в размер на 19 475 лв., отпуснат от Б. ДСК ЕАД. Ответницата твърди, че от нейните сметки по електронен път плащала и консумативите за неговото жилище - ток, вода, парно. От тези сметки закупили материали и заплатили довършителните работи за жилището, както и мебелите, с които го обзавели. От другата нейна сметка в „Б. ДСК“ ЕАД от първия месец и до смъртта на Р. А. изплащала ипотечния му кредит за този имот, превеждайки ежемесечно сумата 246 лв. по сметката на Р. А.. Сочи, че тези факти били известни на ищеца Г.А., който след смъртта на баща си - на 13.09.2018 год. поискал от ответницата да внесе сумата 222 лв. по сметката на баща му, за да покрия недостигащите суми за изплащане на поредната вноска по кредита и която вноска тя превела от сметката си. Ответницата твърди още, че с наследодателят на ищците и пътували много в страната и в чужбина, като тя заплащала разходите за екскурзиите. Поради ограничен дневен лимит на дебитните карти за улеснение превеждала суми от нейната сметка по сметката на Р. А., за да може всеки един от тях да изтегли на банкомат дневния си лимит /без комисионна/. Това се е налагало да правят и при други плащания. Твърди, че именно това е, а не връщане на паричен заем е причината да има трансфер на парични средства от нейната сметка по сметката на Р.. Поради изложените обстоятелства моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв.Цв. С. поддържа предявените искове.

Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощниците си адв.В. Б. и адв.Б. оспорва предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност съгл. чл.235 и чл.12 от ГПК , Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно обстоятелството, че Р.Г.А. и ответницата В. А.-М.съжителствали на семейни начала, в общо домакинство в периода от 1999г. до смъртта на А. през 2018г.

Не е спорно, като се установява от прието удостоверение за наследници с изх.№ 4201/20.08.2018 г. издадено от Столична община, р-н Лозенец, че ищците Б.Р.А. и Г.Р.А. са деца и единствени наследници по закон на Р.Г.А. ЕГН **********, б.ж. на гр.София починал на 11.08.2018г./л.11 от делото/ Безспорно е, че Р. А. и ответницата В. М. живеели заедно в притежаваното от ответницата жилище в гр. София, к-с „******ет.3, **, ползвали нейния гараж, а през лятото и в почивните дни обитавали вила в м. „Щъркелово гнездо“, също нейна собственост.

Обстоятелството, че жилището – апартамент **, със застроена площ от 126.19 кв.м., намиращо се в гр. София, комплекс „******ет.3, в което двойката живеела съвместно е собствено на ответницата В. М. се установява и от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж №77, рег.№ 1683, н.д. №056 от 2004г. на Нотариус В. А. с рег.№032 от НК./л.108- л.109 от делото/ Не се спори между страните, че Р. А. е бил титуляр на банкова сметка *** „Б. ДСК" ЕАД с IBAN: ***. Не се спори, че ответницата

В. М. е титуляр на банкова сметка *** „Б. ДСК" ЕАД с IBAN: ***.

Видно от приетите 34 броя банкови извлечения – съгласие за директен дебит в периода от месец 10.05.2013 г. до 29.02.2016 год., Р. А. е дал съгласие за директен дебит /регулярно превеждане на суми/ от по 2000лв. ежемесечно от негова сметка в „Б. ДСК“ ЕАД, по сметка на ответницата В. М. – с IBAN: ***, също в „Б. ДСК“ ЕАД./л.14-л.51 от делото/ От приетите извлечения се установява, че сумата 2000 лв. е превеждана в края на всеки месец от периода между 25-то и 30-то число. Безспорно е, като се установява от доказателствата по делото, че заплатата на Р. А. е постъпвала по същата сметка, от която са нареждани процесните суми.

Не се спори, че наредената от Р. А. сума от 2000 лв. е постъпвала по сметка на ответницата М. в „Б. ДСК“ ЕАД в периода от 10.05.2013 г. до 29.02.2016 год., когато той се пенсионирал.

Спорен е въпроса какво е основанието на паричните преводи и предназначението на периодично превежданите суми – дали са дадени назаем, или са форма на участие в общите разходи.

Ноторно известно е, че наследодателят на ищците Р.Г.А., през процесния период е висш магистрат, следовател в Национална следствена служба - НСлС, /зам. директор на НСлС в минал период/ с трудово възнаграждение съответно на длъжността, ранга и стажа му в системата.

Представени са и банкови извлечения съдържащи нареждане превод на различни по размер суми от сметка на ответницата В. А. – М. по сметка на Р. А. с посочено основание – захранване на сметка. Така на 26.01.2017г. е наредена сумата от 2 000 лв., с посочено основние - захранване на сметка, на 27.01.2017г. сумата от 1 365 лв./банково извлечение на л.52/ На 22.08.2017г. ответницата е наредила по сметка на Р. А. сумата от 5000 лв. с посочено основание – трансфер. /банково извлечение на л.53-л.54/

От приетия

Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 21 от дата 02.04.2013г., том I, per № 682, дело № 18/2013г. на нотариус Ч. Б., вписана под № 077 на НК се установява, че наследодателят на ищците Р. А. закупил жилище - Студио №73 с административен адрес гр.София, ж.к.“**********за сумата от 19 475 евро, която е осигурена по силата на договор за ипотечен кредит от 25.03.2013г., сключен с „Б. ДСК“ ЕАД /л.104-л.107 от делото/