Решение № 754 от 12.08.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Горна Оряховица, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.-Петрова при участието на секретаря Цветомира В. Н. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.-Петрова Гражданско дело № 20254120101266 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.382,ал.3 във вр. ал.1 от КЗ във вр. чл.134,ал.1 от ЗЗД.

Ищците С. И. С. с ЕГН **********, с адрес: село Ц.и, община С..., ул...., и И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: село Ц. и. община С., ул. .., двамата чрез пълномощник – адвокат Н. К. от ВТАК, твърдят в исковата си молба, че на 22.11.2023г. между Ю.Р. С.а с ЕГН.., като кредитополучател, и „Банска ДСК" АД с ЕИК 121830616, като кредитор, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставена в заем сумата от 25 000 лв., със срок за издължаване до 22.11.2033 г. Сочат, че съгласно банково извлечение от 11.03.2025г. актуалният размер на дълга по договора за кредит възлиза на сумата от 23 596,91 лв. Заявява, че за обезпечаване вземането на банката, въз основа на индивидуално заявление за застраховане № D0006063407231122 и Общи условия по групова застраховка „Кредитна защита" на кредитополучатели на „Банка ДСК" ЕАД, съгласно чл.1,точки 4 и 7 от ОУ, страни по груповия застрахователен договор са застрахователите (в случая „Групама Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД) и застраховащият („Банка ДСК" АД), а съгласно чл.1 и т.8 от ОУ, ползващо се лице е лицето, към което при настъпване на покрит риск се извършва застрахователно плащане; ползващо лице по застраховката е застраховащият - в случая „Банка ДСК" АД. Посочват, че цитираните дефинитивни разпоредби обуславят процесуалната легитимация на страните по делото - застраховащото лице „Банка ДСК" АД разполага с активна процесуална 1 легитимация и следва да бъде конституирано като съищец по делото, доколкото в негова полза следва да бъде извършено плащането от застрахователите. Посочват, че последните на свой ред са пасивно легитимирани, тъй като при уважаване на претенцията следва да извършат плащане като задължени лица по сключения застрахователен договор, по който Ю.С.а (наследодател на ищците) е била застраховано лице - кредитополучател.

Твърдят, че на 15.09.2024 г., във времевия обхват на застрахователна закрила (120 месеца от датата на усвояване на кредита, съгласно ОУ), Ю. С.а е починала, като е оставила трима наследници - С. И. С. (съпруг), Е. С.а И.а (дъщеря) и И. С. И. (син), но Е. И.а е отказала да приеме полагащия й се наследствен дял, като е направила изричен отказ от наследство, вписан в особената за това книга на РI - Горна Оряховица под пореден № 235/08.11.2024г.

Сочат, че така с оглед извършения от Е.И. отказ от наследство и при съобразяване на нормата на чл.53 от ЗН, наследствената маса на починалата е разпределена между наследниците С. И. С. и И. С. И. при равни квоти от по 1/2 ид. част.

Твърдят, че със смъртта на Ю.Р.С. е реализирано застрахователно събитие по процесния застрахователен договор, като ищците, в качеството им на наследници, са встъпили в кредитните задължения на своята наследодателка, както и в правата й по застрахователния договор, сключен за да обезпечи изпълнението на задълженията по договора за кредит.

Знаейки за задължението на своята наследодателка, както и за това, че „Банка ДСК" АД бездейства и не предприема необходимите фактически и правни действия, за да удовлетвори вземането си от застрахователя (в нарушение на чл.383,ал.3 от КЗ), ищците са изпратили до „Групама Животозастраховане" ЕАД застрахователна претенция за изплащане на предвидената застрахователна сума, заведена в деловодството на застрахователя с вх. № 40102401924/25.09.2024г., за изплащане на предвидената застрахователна сума. Заявяват, че с писмо изх. № 20-04-830/28.10.2024г., „Групама Животозастраховане" ЕАД отказва да извърши застрахователно плащане по претенцията, като отказът е мотивиран с това, че е налице изключен застрахователен риск на основание чл.6 от ОУ. Сочат, че позовавайки се на общите си условия и разпоредбата на чл.362,ал.1 и ал.2 от КЗ, застрахователят навежда твърдения, че при подписване на индивидуалното заявление за застраховане, Ю. С.а не е обявила съществените обстоятелства, които са й били известни и са от значение за риска, като е отбелязала опция 1 от здравната декларация, според която през последните 5 години деклараторът не е боледувал, не боледува и няма назначено лечение във връзка с изброените в декларацията хронични заболявания.

Твърдят, че горните обстоятелства и в частност отказът на застрахователите да изплатят дължимата застрахователна сума в полза на застраховащия („Банка ДСК" АД), обуславят правния интерес на ищците, в качеството им на приели наследството наследници на Ю.С.а и съдлъжници по кредитното правоотношение, да предявят настоящия иск, който е насочен към осъждането на застрахователите да заплатят дължимата застрахователна сума в полза на банката – кредитор, който не е насочил искането за плащане към застрахователите. Заявяват, че застрахованият, респ. неговите наследници имат качеството на кредитори на застрахователя; бездействието на длъжника (застраховател) да изплати застрахователно 2 обезщетение на кредитора на своя кредитор („Банка ДСК" АД) заплашва имуществената сфера на застрахования, а след неговата смърт на наследниците му - настоящи ищци. Считат, че отказът за изплащане на дължимата застрахователна сума е изцяло неоснователен.

Твърдят на първо място, че на длъжника-кредитополучател не са поставяни въпроси за оценка на риска, че от застрахователите не са отправяни, респективно не са му представяни от застраховащия въпроси от типа на посочените в чл.362 от КЗ, с оглед изискванията на чл.382,ал.5,т.3 от КЗ. Сочат, че това изключва и възможността подписаните от длъжника декларации (предварително съставени от кредитора) да се приравнят на отговори от типа на тези по чл.362 от КЗ. Заявяват, че никъде в декларациите няма предупреждение, че съдържанието им ще бъде третирано като отговори на зададени въпроси по чл.362 от КЗ за оценка на риска във връзка със сключването на договор по чл.382,ал.1 от КЗ. Посочват, че подписаните здравни декларации са 2 (два) броя. Първата е част от ОУ, а втората е част от индивидуално заявление № D0006063407231122, като преди всичко следва да се отбележи, че двете декларации представляват отнапред изготвени типизирани бланки по образец, предявени на кредитополучателя за подпис, без да има възможност застрахованото лице да повлияе на съдържанието на представените му документи. Заявяват, че в бланката на първата здравна декларация (част от ОУ) са обособени три опции, между които потребителят следва да избере чрез отбелязване в квадратче, позиционирано пред всяка едно предложение. Отбелязват, че изброяването на заболявания в декларацията е анблок, като не е дадена възможност на декларатора/кредитополучателя да декларира информация за изброените заболявания поотделно. Сочат, че в конкретния случай Ю.С.а не е поставила отметка срещу нито една от предварително зададените опции, при което въпреки положения от нея подпис, практически не са декларирани никакви обстоятелства. Твърдят, че втората здравна декларация (част от индивидуално заявление № D0006063407231122) е идентична с първата такава (част от ОУ), като единствената разлика е, че изготвилият бланката (кредиторът или застрахователя) чрез техническо средство (компютър), предварително (преди отпечатването на документа), е поставил/заложил отметка срещу опция 1. Считат, че при този механизъм на изготвяне на декларацията Юлия С.а е била лишена от възможността сама да фиксира данните, които желае да декларира, и на практика липсва деклариране от страна на застрахованото лице. Считат, че декларациите и начинът, по който са били съставени, попълнени и подписани, показват, че застрахователите не са се възползвали от гарантираната им от закона възможност (чл.362 от КЗ) да поставят въпроси за обстоятелства, които сами оценяват като съществени за застрахования риск. Твърдят, че липсата на постановени въпроси на свой ред изключва прилагането на чл.6.1 от ОУ, доколкото хипотезата на посочената договорна клауза изисква наличието на предварително съществуващо заболяване, което не е било декларирано от застрахованото лице, въпреки, че му е бил поставен конкретен въпрос от застрахователя, касаещ именно него.

На следващо място считат, че чл.6.1 от ОУ е нищожна клауза, тъй като същата се явява неравноправна по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.143,ал.2,т.6 от ЗЗП. Сочат, че в случая наследодателят на ищците е потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и съответно се ползва 3 от закрилата на чл.143 от ЗЗП. Считат, че разпоредбата на чл.6.1 от ОУ за неравноправна, тъй като създава възможност на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт на застрахования, настъпила по всяка причина. Считат, че неравноправната клауза е нищожна и поради това не следва да се прилага в отношенията между страните, поради което и не би могла да послужи в случая на застрахователя да аргументира отказа си да заплати застрахователна сума.

Основавайки се на гореизложеното, считат, че „Групама Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане " ЕАД дължат да заплатят на „Банка ДСК" АД застрахователно обезщетение по договор за застраховка, сключена за да обезпечи изпълнението по договор за кредит за текущо потребление от 22.11.2023 г., сключен между Ю. Р. С.а и „Банка ДСК" АД.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди „Групама Животозастраховане " ЕАД с ЕИК 131272330 и „Групама Застраховане " ЕАД с ЕИК 131421443, двете със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 47А, бл. В, ет. 3, да заплатят солидарно на „Банка ДСК" АД с ЕИК 121830616, сумата от 23 596,91 лв., представляваща застрахователна сума/обезщетение за настъпило застрахователно събитие по сключен групов договор за застраховка „Кредитна защита", а именно: смъртта на Ю. Р. С. - кредитополучател по сключсн договор за кредит за текущо потребление от 22.11.2023г. с кредитор „Банка ДСК" АД. Моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищците сторените но делото съдебни разноски.

В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощниците си – адв. Н. К. от ВТАК и адв. А. Д. от ВТАК, поддържат изцяло исковата молба. Излагат съображения. Молят съда да уважи предявените искове и да им присъди направените по делото разноски.

Ищецът „БАНКА ДСК" АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес: гр. София, ул.

„Московска" № 19, конституирана с Определение № 651/22.05.2025г. като съищец по делото на основание чл.134,ал.2 отг ЗЗД и чл.26,ал.4 от ГПК, депозира писмено становище чрез пълномощника си - юрисконсулт Й.М.. Моли съда да приеме това становище като изявление на „Банка ДСК“, предоставящо информация за актуалния размер на дълга на наследниците по закон на Ю. С.а по договор за кредит за текущо потребление от 22.11.2023г.

Заявява, че действително Ю. С.а е била титуляр по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 22.11.2023 г., с одобрен размер от 25 000 лева и краен срок на издължаване 120 месеца - до 22.11.2033г., като кредитът се отчита по вътрешнобанкова сметка с № 0000000030431382. Заявява, че Ю.С.а е имала сключена застраховка „Кредитна защита" към "Групама Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД, и на 25.09.2024г., във връзка с настъпило застрахователно събитие, е подадено заявление с вх. № 40102401924 от нейните наследници за изплащане на застрахователно обезщетение.

Твърди, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 14.09.2024г., размерът на дълга по договор за кредит е в размер на 23 709,16 лв. (главница - 23 596,91 лв.; договорна лихва - 112,25 лв.; договорна лихва на ден - 4,15 лв.). Пояснява, че на 17.09.2024 г. е последното плащане по договора за кредит в размер на 84,66 лв., като същото е било 4 извършено с парични средства, които са били налични по обслужващата сметка. Сочи, че към 23.06.2025г. размерът на дълга по договор за кредит е в размер на 24 850,58 лв., от които: непогасена главница в размер на 23 596,91 лв., непогасена договорна лихва в размер на 1 193,24 лв., лихва за забава (законна лихва върху непогасени вноски по главница с настъпил падеж) в размер на 60,43 лв.; договорната лихва на ден е в размер на 4,19 лв. Като допълнение на гореизложеното, прилага писмо от 26.09.2024г. от Банката, изпратено до „Групама Застраховане" ЕАД, с което банката е представила извлечение от кредитната партида на Ю. С.а и е посочила размера на застрахователното обезщетение, както и банковата сметка, по която същото може да бъде заплатено. Счита за неоснователни твърденията на ищците, че банката е бездействала и не е предприемала действия, за да удовлетвори вземането си от застрахователя. В тази връзка счита, че банката е проявила активност и е предприела действия за събиране на застрахователното обезщетение, предмет на настоящия процес.