Решение № 636 от 01.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. П., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20231720100715 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба от З. И. Л., ЕГН **********, с.************, чрез адвокат Д. Г. срещу ЧСИ Е. Г. Д., рег. № *** на КЧСИ, ******************, чрез адвокат М. М., с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, в следствие на процесуално незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия, свързани със събиране на вземането, предмет на изп.д. № 38/2011 г., в размер на сумата от 9299,57 лева.

Ищецът твърди, че на 20.11.2009 г. се снабдил с изпълнителен лист срещу П.Г.А., въз основа на който образувал изп.д. № 38/2011 г. по описа на отв. ЧСИ Е. Д.. Поддържа се, че в рамките на принудителното изпълнение било установено имущество на ответника – вземания по трудово правоотношение, собственост върху тежкотоварни автомобили, във връзка с което взискателят чрез упълномощен представител е искал налагането на запори и внасял такси по ТТРЗЧСИ, когато са му били давани указания за това. Въпреки многократни проверки за движението на производството, моли за предоставяне на информация и лични срещи със съдебния изпълнител поисканите изпълнителни действия няма данни да са били извършени, а служителите на ЧСИ не осигурявали на адвоката достъп до делото, тъй като 1 не можело да бъде намерено. В последствие на 28.07.2020 г. оригиналът на изпълнителния лист бил върнат на упълномощения от ищеца адвокат, който от гърба на титула установил отбелязване, че делото е прекратено.

Ищецът сезирал Инспектората на МП, които не констатирали дисциплинарни нарушения, извършени от частния съдебен изпълнител, но от писмото констатирал, че още през 2018 г. е бил правен опит титулът да му бъде върнат чрез куриер, срещу които констатации се противопоставя в настоящата искова молба.

Въз основа на същия изп.лист ищецът образувал изпълнително дело при ДСИ в гр. С., по което се установило, че в последните години (в периода 2015-2020 г. ) длъжникът е бил непрекъснато трудово ангажиран, с осигурителен доход 580 лв. при несеквестируем минимум към 2020 г. в размер на 659,90 лв. Депозирал покана в деловодството на ЧСИ Д., но не получил плащане, като поддържа, че не знае дали са били събирани суми и в какъв размер, нито дали е бил наложен запор върху товарните автомобили.

При изложените фактически твърдения се обосновават правни съображения за недобросъвестно изпълнение на задълженията чрез бездействие, в резултат на което на ищеца били причинени имуществени вреди в размер на 9299,57 лева, за периода 21.10.2015 г. до 30.04.2020 г., в който период длъжникът по изпълнителното дело се е намирал в трудово правоотношение и биха могли да му бъдат правени месечни удръжки в размер, възлизащ на разликата между месечното нетно трудово възнаграждение и несеквестируемия минимум, която моли ответникът да бъде осъден да му заплати, ведно със законната лихва, считано от датата депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2023 година до окончателното й изплащане, както и сторените разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на сезиращата съда претенция.

Излага се подробна хронология на извършваните в хода на изпълнителното производство действия. Поддържа, че молбата за образуване не е съдържала възлагане на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, като всички поискани от взискателя дейности във връзка с извършване на справки и налагане на запори са били своевременно извършвани. Уточнява, че 2 съобщенията до третите задължени лица – работодатели – „******“ ЕООД, както и „******“ ЕООД последователно са били връщани в цялост като непотърсени – както чрез „********“, така и при връчване по делегация чрез ЧСИ И.Ч., с отбелязване, че такива дружества са непознати и липсват на съответните посочени в ТР адреси на управление. Междувременно регулярно били извършвани различни справки за имущественото състояние, но такова не било установено, като през 2015 г. били установено наличието на МПС с прекратени регистрации.

Поддържа, че всички молби, които са били депозирани от взискателя или пълномощника му след образуване на делото са били за запознаване с материалите, но не са съдържали конкретни искания за предприемане на изпълнителни действия. По тази причина изп.д. № 38/2011 г. е било прекратено с постановление от 28.03.2018 г. в условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и внесено в архив, поради което бил направен неуспешен опит да се върне изпълнителния титул на взискателя чрез куриер през 2018 г., а през 2020 г. същият бил предаден на адвоката му чрез куриер.

При тази фактическа обстановка се излагат подробни правни съображения, че доколкото освен с молбата за образуване взискателят не е искал други конкретни изпълнителни действия и е липсвало възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител не е имал правомощие след перемпцията да предприема изпълнителни действия. Поддържа се, че съдебният изпълнител е изпълнил надлежно служебните си задължения, а причина за настъпване на перемпция на делото и изтичане на погасителната давност се е явило собственото поведение (бездействие) на взискателя.

Акцентира върху обстоятелството, че при проверката от МП нарушения не са били констатирани.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се явяват лично и поддържат така изложените си тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а същите обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства, че ищецът е взискател по изпълнително 3 дело № 38/2011 г., по описа на ответника - ЧСИ Е. Д..

Същото е било образувано по негова молба вх. № 00471 / 20.01.2011 година, с приложен изпълнителен лист от 20.11.2009 г., издаден по НОХД № 8642/2003 г., по описа на СРС, Н.О., 20-ти състав.

Искало се е извършване на изследване състоянието на длъжника, изпращане на покана за доброволно изпълнение (ПДИ) и налагане на запор върху МПС и трудовото му възнаграждение.

От страна на ЧСИ на 21.01.2011 година били изпратени писма до ТД на НАП по реда на чл.191, ал.2 от ДОПК, до община П., отдел ГС, до НАП и НОИ, до ОМДТ - П., ПП – КАТ.

Служебно било изпратено запитване до НАП - регистър на трудови договори изх.№ 00372/19.01.2012г.

Постъпил отговор вх. № 01690 / 13.02.2012 г., според който длъжникът имал регистриран трудов договор в „*******“ ЕООД , ЕИК ********.

Запорно съобщение изх. № 01296 / 22.02.202012 г. било изпратено до третото задължено лице „*******“ ЕООД , ЕИК ******** , за налатане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Изпратено било и съобщение до длъжника за наложения запор на 22.02.2012 година. Същото било върнато от ******** в цялост на 20.03.2012 г., като непотърсено .

На дружеството – работодател по справките били изпращани запорни съобщения чрез ******** на двата адреса, посочени в търговския регистър, а също и чрез ЧСИ И.Ч. - всички били върнати, като непотърсени и с отбелязване, че на адресите такова дружество няма .

Последвал период повече от 28.03.2011 година до 08.12.2014 година, през който взискателят не е инициирал извършването на изпълнителни действия.

При ЧСИ е постъпила молба по пощата от взискателя с вх.№ 17056 / 08.12.2014 г., с която се изисква информация от ЧСИ Д. за движението по делото и за наличието на изпълнителния лист по него.

На същия ден ЧСИ разпоредил да бъдат изпратени писма до НАП - ТД за удостоверяване на наличието на трудови договори и данни за банкови сметки на длъжника.

На 05.01.2015 година от НАП постъпило удостоверение, според което 4 длъжникът не притежавал собственост, декларирани доходи за последната изтекла година, регистрирани трудови договори, банкови сметки и че не бил съдружник в търговски дружество, липсвали и данни за осигуряване.

Изпратено било писмо изх. № 01206 / 10.02.2015 г., по описа на ЧСИ за налагане на запор върху върху два броя МПС, а длъжникът е бил уведомен за запорите с писмо изх. № 01207 / 10.02.2015г.

Постъпила молба вх. № 05091 / 01.04.2015 година от адв. И.Г. - за извършване на справка от отдел ГС за родствените връзки на длъжника, след което да бъдат извършени справки в ОМДТ за родителите на длъжника касателно имоти и МПС. Второто искане ЧСИ приел за неоснователно, защото родителите на длъжника не се явявали длъжници по изпълнителното дело и той нямал правомощия да проучва имущественото им състояние.

На 15.04.2015 г. били изискани справки до НАП за наличие на банкови сметки, регистрирани трудови договори, ОМДТ - недвижими имоти, община П. - отдел ГС - за семейно положение, постоянен и настоящ адрес, родствени връзки, до ПП - КАТ.

Постъпилите отговори на изпратените писма от ЧСИ не съдържали промяна в предходните получени данни, освен отговора от ПП – КАТ.

Видно от него два леки автомобила „******“ и „***“ с първоначални регистрации от 1975 година и от 1981 година били със служебно прекратени регистрации от 01.10.2006 година.

По данни на ПП - КАТ за наличие на лек автомобил „*********“, с ДК № ******, регистриран на името на длъжника, на 05.01.2015 г. бил наложен запор. ПП - КАТ изпратили писмо, че запорът не бил наложен, защото МПС било отчислено на 05.02.2015 годин.

На 13.10.2015 година от НАП била получена информация, по искане на ЧСИ от 08.12.2014 г., че на длъжника бил регистриран трудов договор в „******“ ЕООД, ЕИК *********. Изпратено било запорно съобщение до фирмата на 21.10.2015 година, както и такова до длъжника.

От ЧСИ И.Ч. постъпило писмо вх.№ 13731 / 16.11.2015 г., с върнато запорно съобщение в цялост и с отбелязване, че няма такова дружество на адреса, като било залепено уведомление по чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 от ГПК .

От последната подадена молба вх. № 05091 / 01.04.2015 година от 5 пълномощника на взискателя, чрез адвокат Г. изминали две години, поради което на 28.03.2018 г. производството по изпълнителното дело прекратено от ЧСИ, на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а делото било архивирано и отписано от регистъра на висящите изпълнителни дела .

След постъпило при ЧСИ на заявление от процесуалния представител на взискателя с вх.№ 02786 / 09.07.2020 г. – над две години след прекратяване на делото, същото било заприходено в кантората на ЧСИ, а изпълнителният лист - върнат на адвоката на взискателя чрез куриер, получен на 28.07.2020 година.

Според заключението на допуснатата, изготвена и приета от съда по делото ССчЕ, дължимите суми от длъжника П.Г.А. по изп.д. № 38/2011 г., образувано пред Е. Г. Д. - ЧСИ, вписана под № *** в Камарата на ЧСИ са размер на 8057,52 лева – разликата между нетното месечно трудово възнаграждение на длъжника и несеквестируемия минимум за периода от 01.10.2015 година до 30.04.2020 година.

Според заключението на последваща експертиза в тази насока дължимите суми от длъжника П.Г.А. по изп.дело № 38/2011 г., образувано пред Е. Г. Д. ЧСИ, вписана под № 7651 в Камарата на ЧСИ са в размер, както следва:

1.

За периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2020 г. дължимите суми са в размер на 10079.06 лева.

2.

За периода от 21.10.2015 г. до 30.04.2020 г. дължимите суми са в размер на 9299,57 лева (уточнена корекция от вещото лице в о.с.з. на 08.05.2024 година, стр.2 от съдебния протокол) и допуснато увеличение на размера на иска от 7000,00 лева до сумата от 9299,57 лева.

3.

За периода от 16.11.2015 г. до 31.10.2020 г. дължимите думи са в размер на 8553.32 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

Районен съд П. е сезиран осъдителен иск, с правно основание чл.74, ал. 1 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441, ал. 1 от ГПК, вр чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 51 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/391aaeac-3072-4a3a-b4bc-615a33866dca