Решение № 870 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120101430 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.21, ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, предявен от М. К. К. от гр.Б, против “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.С.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите 5 052 лв. – главница по Договор за кредит № PLUS-12790836 / 05.02.2016г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, и 50 лв. – мораторна лихва към 07.03.2022г., които взема-ния са били прехвърлени от последното на ответника с Приложение № 1 от 10.09.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., като се из-лагат съображения за недействителност на кредитната сделка и отделни нейни клаузи, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.21, ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12, и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и за заплащане на цялата дължима сума, съобразно чл.23, вр. с чл.22 от ЗПК. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че клаузите на договора са валид-ни и обвързват страните по него, съответно и дружеството – като цесионер, както и че не е обявявана предсрочна изискуемост на кредита, във връзка с твърденията за това на ищеца.

Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Н а 05.02.2016г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М. К. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-12790836, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца сумата от 8 000 лв., а той се е задължил да я вър-не, ведно с възнаградителна лихва – ГЛП от 37.59 %, както и да заплати 200 лв. – такса ангажимент и 1 застрахователна премия от 3 225.60 лв. – общо 23 781.60 лв., на седемде-сет и две равни месечни вноски – всяка от по 330.30 лв., в срок до 20.02.2022г., съобраз-но погасителния план.

“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с правоприемник, считано от 01.02.2018г.

“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор – по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ищеца – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качест-вото на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потеребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потре-бителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, до-говорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка относно действителността на процесния до-говор – във връзка и с доводите на ищеца, Съдът констатира, че същият не отговаря на част от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на това – по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Посочен в него е годишен процент на разходите, но само като абсолютна процент-на стойност – 46.61 %, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потребителя, на-стоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграж-дения от всякакъв вид, в това число и дължимите на посредниците за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това – как е формиран ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, т.е. нарушено е и едно от основни-те изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по ясен и разбираем начин. Това от своя страна води до въвеждане в заблуждение на кредитополучателя от-носно тежестта на поеманото от него задължение – видно от допълнителното заключе-ние по ССЕ е, че при включване на застраховката и такса ангажимент към разходите по кредита, ГПР е 58.23 %, или над допустимия от закона /чл.19, ал.4 от ЗПК/ размер.

На следващо място – в случая не са необходими специални знания, а и Съдът вече се е произнасял по аналогични спорове, за да се установи, чрез измерване с линийка, че в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК размерът на използвания в договора за потребител-ски кредит и приложенията му шрифт е по-малък от 12 пункта /4.23 мм/, особено фра-пантно – в сертификата за уговорената застраховка.

Становището, че според Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити вътрешното законодателство на държа-вите2 членки на ЕС не може да съдържа разпоредби, предвиждащи засилена защита на потребителите, каквато е цитираната по-горе, няма как да бъде споделено – така Реше-ние № 50162 от 10.01.2023г. по търг. дело № 550 по описа за 2022г. на ВКС, II т. о., във връзка и с произнасянето на СЕС по въпроса.

Предвид горното, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чиста-та стойност на кредита – в случая 8 000 лв., но не и на лихва или други разходи по него. В нея не следва да бъдат включвани таксата ангажимент от 200 лв., както и застрахова-телната премия в размер на 3 225.60 лв., тъй като на ищеца не е предоставен кредит за покупка на застраховка ”Защита на плащанията”, а е поето от него задължение за запла-щането й, като част от месечните погасителни вноски.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението по ССЕ се установява, че в периода от 17.03.2016г. до 15.02.2020г. К. е платил общо 15 608.20 лв. по процесния договор за кредит. Следователно – задължението му е било погасено изцяло, респективно – не е съществувало вземане, което да бъде прехвърлено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ на ответника, т. е. цесията, извършена с Приложение № 1/10.09.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на взема-ния от 19.08.2019г., се явява лишена от предмет. Обсъждането на възраженията на ище-ца, досежно съобщаването и действието й по отношение на длъжника, не е необходимо.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ”Агенция за събиране на вземания” EAД не се легитимира като носител на спорното по делото материално право, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски, а именно – 204.08 лв. за ДТ и 260 лв. за ССЕ, както и сумата от 400 лв. – платено адвокат-ско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр.С, бул.” офис-сграда “Л”, ет., офис , че М. К. К., с ЕГН: **********, от гр.Б, кв.”Ч.м”, ул.”” № , не дължи сумата от 5 052 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-12790836 от 05.02.2016г., сключен с “ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с правоприемник, счи-тано от 01.02.2018г., “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, кое-то вземане е било прехвърлено от последното на дружеството с Приложение № 1 от 10.

09.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., и сумата от 50 лв. – мораторна лихва върху нея, начислена към 07.03.2022г.

ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на М. К. К. сумата от 464.08 лв. – разноски по делото, както и сумата от 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев ______________________ 4