Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8539 от 24.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11370/2023
Вид
Определение № 8539
Подписан
24.06.2025
В сила
09.07.2025
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8539 гр. Варна, 24.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110111370 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба вх. № 48624/02.06.2025г., депозирана от ищеца чрез пълномощника адв. А. Ж., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 1623/09.05.2025г., в частта за разноските, като му бъдат присъдени заплатените в полза на адв. А. Ж. разноски за адв. възнаграждение, платени по банков път в размер на 2 500 лева.

Към молбата се представят за доказателства досежно заплащането им.

Съдът е извършил размяна на книжата по делото, като в рамките на указания срок е постъпил отговор вх. № 53619/16.06.2025г., подаден от ответника чрез гл. юрк. Звездица Патаре, в който са изложени подробно съображения, касателно неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Цитирана е и съдебна практика, в този смисъл.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските.

По същество, същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Постановявайки крайния си съдебен акт, съдът е уважил предявения по реда на чл.

124 ГПК – отрицателен установителен иск за собственост, като с оглед изхода на спора се е произнесъл по разноските.

На следващо място, по делото, ищцовата страна е изложила твърдения, досежно направени разноски за: платена държавна такса и СУ от 190лева, 800лева – депозит за експертиза и 2500лева - адв. възнаграждение, платено по банков път по представен договор за правна защита и съдействие от 06.03. 2024г. Настоящият съдебен състав, е формирал извод, че с оглед липсата на представени надлежни доказателства за извършено действително заплащане на адв. хонорар по банков път, не следва да бъде присъждан адв. хонорар. Поради изложеното е присъдил разноски в общ размер на 990 лева /за платена държавна такса и за експертиза/.

Към настоящия момент, съдът не счита, че са налице факти и обстоятелства, които не е съобразил при постановяване на решението, касателно частта за разноските, поради което и липсва основание за изменение на същото, в частта за разноските.

Производството по реда на чл. 248 ГПК е предназначено за поправяне на пропуск на съда при присъждането на съдебно – деловодни разноски с постановения основен съдебен 1 акт. То не съставлява допълнителна възможност за страната да поправи свой пропуск на искането за разноски и/или при представянето на доказателства за тях. С постановяването на основния съдебен акт, с който съдебното производство е приключило, тези възможности за нея се преклудират.

Според задължителните разрешения на т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят, по правилата на чл. 78 ГПК. Затова, в договора за правна помощ, следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално, установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. /В този смисъл: Определение № 43 от 9.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4720/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева/.

По посочените съображения – доколкото доказателства за заплащането на адвокатски хонорар в полза на процесуалния представител на ищцовата страна са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 48624/02.06.2025г., депозирана от ищеца чрез пълномощника адв. А. Ж., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 1623/09.05.2025 г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в частта за разноските, на основание чл.

248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2