Решение № 12 от 08.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Русе, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201836 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. Т. Д. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3609324, издаден от ОД на МВР-Русе, с който на жалбоподателя на основание чл.

189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че към момента на връчване на обжалвания електронен фиш е изтекъл давностния срок за преследване, предвиден в чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, поради което се моли последният да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Д., редовно призован, се явява лично, като поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна с представени писмени бележки.

Административнонаказващият орган, редовно призован, представител и не взема становище по така депозираната жалба. не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – жалбоподателят е получил препис от електронния фиш на 12.09.2023 г., а жалбата е подадена на 19.09.2023 г., касае подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 18.05.2020 г., в 08:11 часа, в гр. Русе, бул. „България“ № 115, в посока КПП1, с автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ - стационарно преносим уред за контрол на скоростта ARH CAM S1 № 11743е4, фиксиращ скорост, дата и час, е заснето МПС – лек автомобил, марка и модел Пежо 307, с регистрационен номер Р2702ВМ, собственост на И. Т. Д.. Установено било, че в населено място – гр. Русе, горепосоченото МПС се движи със скорост от 87 км/ч, което представлява превишение на разрешената скорост от 37 км/ч.

За така констатирното нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП бил съставен Електронен фиш Серия К № 3609324 от ОД на МВР-Русе, с който на И. Т. Д., в качеството му на собственик на горепосоченото МПС, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

На 12.09.2023 г. препис от горепосочения електронен фиш бил връчен на жалбоподателя Д..

Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип АТСС ARH CAM S1 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 07.09.2017 г., със срок на валидност 07.09.2027 г., за което било съставено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.

Процесната система за видеоконтрол е преминала проверка на 29.04.2020 г. в Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология, като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е ± 3 км/ч до 100 км/ч, за което бил 2 съставен и Протокол № 30-С-ИСИС/29.04.2020 г.

Процесната система за видеоконтрол била поставена на 18.05.2020 г. с място на контрол – на бул. „България“ № 115, с посока КПП1, и с време на работа 07:45 – 10:30 часа, като посоченото било обективирано в Протокол с рег. номер 1085р4421/26.05.2020 г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, а именно Електронен фиш Серия К № 3609324, ведно с фотоснимка № 11743Е4/0099999, Протокол от проверка № 30-С-ИСИС/29.04.2020 г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. номер 1085р-4421/26.05.2020 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справка за собственост и разпечатка от СУ АНД с отразена дата на съставяне/връчване на фиш и обратна разписка.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От приложената към електронния фиш снимката се установява нарушението, индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен номер на автомобила.

От приложените удостоверение и протокол за премината проверка се установява техническата годност на процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип.

От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото, серийния номер и вида на техническото средство, с което е осъществен контрола, както и служителят, осъществил контрола.

От правна страна:

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР по образец, утвърден от Министъра на вътрешните работи. За да е налице редовен електронен фиш, същият следва да съдържа 3 реквизитите, посочени в нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното ѝ заплащане.

Електронният фиш се издава въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни.

Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В процесния случай съдът констатира следното:

Процесният електорнен фиш е издаден по образеца, утвърден от Министъра на вътрешните работи и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

АТСС, с която е установено нарушението, се явява мобилна АТСС по смисъла на т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, доколкото е била временно разположена на участък от пътя в присъствието на контролен орган, който е поставил начало и край на работния процес. Съдът намира, че при използването не са допуснати нарушения на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като е попълнен протокол за използването с отбелязване на начало и край на работа /л. 24/, както е изготвена и снимка на разположението на уреда.

Съдът намира за неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение, че електронният фиш е издаден, след като е изтекла давността за наказателно преследване, предвидена в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Съгласно дадените разяснения в Тълкуватено постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и на ОСС на II-ра колегия на ВАС, постановено по т. д. № 1/2014 г., доколкото в ЗАНН липсва изрично регламентирана абсолютна давност за наказателно преследване, а в хипотезата на издаден електронен фиш и обикновена такава, то по силата на чл. 11 от ЗАНН следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, поради което абсолютната такава следва да е четири години и половина, 4 като посочените давностни срокове срокове започват да текат от датата на извършване на нарушението и същите се прекъсват с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на извършителя /чл. 80, ал. 3 от НК/.

Видно от представената справка от АИС АНД „История на прекъсванията в давностния период“ и обратна разписка такъв опит е предприет за първи път от административнонаказаващият орган на 18.05.2021 г. чрез изпращане на екземпляр от електронния фиш с писмо с обратна разписка, което е върнато като непотърсено.

Впоследствие, на 12.09.2023 г., препис от електронния фиш е бил връчен на жалбоподателя. С тези действия, по аргумент от разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК, давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е бил прекъсван и е започвал да тече нов такъв, като последният такъв е започнал да тече, считано от 12.09.2023 г.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че в процесния случай към днешна дата не е изтекъл нито обикновения давностен срок, нито абсолютния такъв.

На следващо място от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на ППС от категорията B , каквото е и процесното, за превишаване на скорост от 50 км/ч в населено място.

От представените и приобщени по делото писмени доказателства по безспорен начин се установи, че на 18.05.2020 г., в 08:11 часа, в гр. Русе, бул. „България“ № 115, в посока КПП1, МПС – лек автомобил, марка и модел Пежо 307, с регистрационен номер Р2702ВМ, собственост на И. Т. Д., е било управлявано със скорост от 87 км/ч.

При определяне на скоростта АНО се е съобразил с разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като от реално измерената скорост е приспаднал допустимата техническа грешка от 3 км/ч. По делото не е налице спор, че процесният пътен участък се намира в рамките на населено място по смисъла на § 6, т. 49 от ЗДвП, а именно гр. Русе. Видно от така изложеното е налице превишение на разрешената скорост с 37 км/ч, което обективира наличието от обективна страна на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. Д..

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи относно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а именно, че управлява МПС в населено място, за което е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и че се е движил с установена скорост от 87 км/ч, като във волево отношение пряко е целял настъпването на общественоопасните 5 последици от своето деяние.