Решение № 365 от 26.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Бургас, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120200968 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба н а Д. С. М., роден на ***********, гражданин на Р.У., действащ чрез пълномощника си адв. А. А. от БАК, срещу Наказателно постановление № 25-0769-000159 от 05.03.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР – Бургас , Сектор „Пътна полиция“ , с което за нарушение на чл. 483, ал.1, т. 2 КЗ, на основание чл. 638, ал.3, вр. с чл.

461, т.1 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното наказателно постановление, доколкото към датата на нарушението доверителят му е притежавал валидна полица на застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Желязкова, която сочи, че действително към датата на нарушението жалбоподателят е имал т.нар. „зелена карта“. Прави единствено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя 1 разноски за заплатен адвокатски хонорар.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 10.03.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата чрез АНО на 12.03.2025г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.03.2025г. около 15:18 часа, свидетелите Х. И. Х. и Х. К. К., двамата заемащи длъжността младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, се отзовали на сигнал за настъпило ПТП в община Бургас, на път I-9 км. 238+500, в посока гр. Бургас, участник в което ПТП бил лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № ********** регистриран в Р.У. и собственост на М.В.М.. Като водач на автомобила бил установен жалбоподателят Д. С. М.. Свидетелят Х. поискал от водача да му представи полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност", доколкото при извършената от свидетеля К. справка с работната станция за отдалечен достъп излязло, че автомобилът няма такава застраховка, а същият бил регистриран в „трета“ държава. Жалбоподателят показал на свидетеля Х. изпратена му от собственика на автомобила снимка на полицата, на която Република България не била отбелязана/зачертана.

С оглед липсата на изрично отбелязване върху показаната му полица, че същата важи и в Република България, свидетелят Х. съставил на жалбоподателя АУАН с бланков № 722318/04.03.2025г., описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 483, ал.1, т. 2 КЗ.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, вписвайки собственоръчно като възражение, че има действаща до 05.03.2025г. застраховка. Не са налице данни за депозирани допълнителни писмени възражения срещу акта в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения АУАН, на 05.03.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти нарушават разпоредбата на чл. 483, ал.1, т. 2 КЗ, поради което и на основание чл. 638, ал.3, вр. с чл. 461, т.1 КЗ наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 2 приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 483, ал.1, т. 2 КЗ, съгласно която разпоредба Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.

Дефиниции на понятията „държава членка“ и „трета държава“ се съдържат, съответно в т.6 и т.7 от ДР на КЗ. Съгласно т. 6 от ДР на КЗ, "държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, а съгласно т. 7 от ДР на КЗ "трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6. Тоест, задължение за сключване на българска застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите възниква по отношение на МПС с регистрация на държава, която не е членка на ЕС или ЕИП. В случая, като регистрирано в Р.У., която не е член на ЕС или на ЕИП, процесното МПС „Фолксваген пасат“, с рег. № ********** безспорно представлява такова от „трета държава“ по смисъла на цитираните разпоредби на КЗ.

3

Съгласно чл. 483, ал. 3 от КЗ, обаче, лицето по ал. 1, т. 2 (т.е. лице, което управлява моторно превозно средство от „трета държава“) не е длъжно да сключва договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че притежава валиден сертификат "Зелена карта".

Видно от представената по делото Международна застрахователна полица № UA/102/40133084, за процесния автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № ********** управляван от жалбоподателя, към датата на нарушението е имало валиден сертификат т.нар. "Зелена карта", поради което за жалбоподателя не е съществувало задължение да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В тази връзка и предвид изложеното от свидетеля Х., че на тази полица Република България не е изрично отбелязана/зачертана, следва да се посочи, че видно от вписаното в самата полица, същата е валидна за всички държави, които не са изрично зачекнати (сред които е и Република България), а не обратното, както е приел актосъставителят.

По изложените съображения съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено, а обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2025г., в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 600 лева е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).

От страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност на така претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на 4 делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Така направеното възражение съдът намира за основателно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото (същото не се характеризира със значителна фактическа или правна сложност), неговата продължителност и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия, настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, разноските за което следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, е 400 лева. В тази връзка следва да се посочи и че, съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. не обвързват съда.

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 25-0769-000159 от 05.03.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР – Бургас , Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 483, ал.1, т. 2 КЗ, на основание чл. 638, ал.3, вр. с чл. 461, т.1 КЗ на Д. С. М., роден на ***********, гражданин на Р.У., е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. М., роден на ***********, гражданин на Р.У., сумата от 4 0 0 (четиристотин лева), представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5