Решение № 75 от 03.11.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. гр. Лом, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Б. при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Б. Административно наказателно дело № 20251620200164 по описа за 2025 година Жалбоподателя М. А. Н. с ЕГН ********** от *******, обл.Монтана, обжалва издаденото от Директора на ОД МВР Монтана ст.комисар ***** НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-142/ЗЗ от 30.04.2020г., с което на осн. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300лв /триста лева/, за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от Директора на ОД МВР гр.Монтана, с което счита жалбата за неоснователна.

Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № Л-142/ЗЗ от 30.04.2020г. издадено от Директора на ОД МВР Монтана ст.комисар ***** на жалбоподателят М. А. Н.

1 с ЕГН ********** от *******, обл.Монтана, на осн. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300лв /триста лева/, за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, а именно за това, че на 20.04.2020г. около 16,45ч. в ******* на открито обществено място, лицето не е поставило предпазна маска или друго средство покриващо носа и устата по време на извънредно положение във връзка с COVID-19, съгл. Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. допълнена със Заповед № РД-01197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването.

В с.з. жалбоподателят се явява лично. Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно. Прави възражение, че е уведомен за това нарушение пет години, след посочената дата, и то след като му е наложен запор на трудовото възнаграждение.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване. От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства безспорно бе установено, че обжалваното НП не е връчено лично на административно наказаното лице. Върху самото НП е попълнена разписка с посочена нечетлива дата и име на получателя Г. Я. Б..

След направено запитване до Началника на РУ гр.Лом и получен отговор се установява, че въпросното НП е връчена на 12.09.2021г. - на трето лице Г. Я.

Б. от ***** съседка на жалбоподателя.

С оглед направените възражения от страна на Н., че съседката му е неграмотна, не знае да чете и пише, не го познава и е инвалид, съдът допусна до разпит в качеството на свидетел въпросното лице. След като в с.з. съдът констатира, че с въпросното лице не може да бъде установено вербален контакт, тъй като Б. не може да говори и издава само нечленоразделни звуци, съдът заличи последната като свидетел по делото и прие, че депозираната жалба против издаденото НП се явява процесуално допустима, тъй като в противен случай Н. би бил лишен от възможността да реализира правото си на защита в този процес.

По същество жалбата се явява основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

2

На 20.04.2020г. свидетелите М. В. и В. Р., двамата полицейски служители в РУ гр.Лом били на смяна, като извършвали обход в района на ул.“Шести септември“ и кръстовището на ул.******, когато около 16,45ч. забелязали жалбоподателят, който разхождал кучето си, без да има поставена предпазна маска, покриваща устата и носа. Св.В. му разпоредил да спре, за да му бъде извършена проверка, но лицето продължило да върви. След като св.В. отново му разпоредил да спре за проверка жалбоподателят спрял. При поискване на документ за самоличност Н. не представил такъв, като обяснил, че живее в квартала и си разхожда кучето. Св.В. Р. поискал съдействие от другият дежурен автопатрул съставен от полицейските служители–св.****** И. и *****. При пристигането им на място св.*** поискал на жалбоподателят документ за самоличност, но той му отвърнал, че разхожда кучето си и не носи в себе си. Тогава самоличността на лицето била установена с помощта на дежурният ОДЧ при РУ гр.Лом, който потвърдил данните за самоличност предоставени от лицето.

На място св.*** съставил на Н. АУАН за нарушение по ЗБЛД, а св.М. В. и св.В. Р. му съставили АУАН № Л-8/ЗМВР и АУАН № Л-142/ЗЗ, в които описали нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР и чл.63, ал.1 от ЗЗ. АУАН № Л142/ЗЗ от 20.04.2020г. съставен от св.В. Р. бил връчен на Н., който го подписал с възражение, че неправомерно бил спрян от полицаите, тъй като той се намирал от другата страна на улицата и разхождал кучето си.

Впоследствие, въз основа на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300лв /триста лева/.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е 3 ангажирана за извършено нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ, съгласно която норма „ При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка“ и нарушение на т.9 от Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, съгласно която всички лица, когато се намират в закрити/открито обществени места / в това число транспортни средства за обществено превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна/многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата / в това число кърпа, шал и др/. За целите на тази мярка обществени са и местата и пространствата, които са достъпни и/или предназначени за обществено ползване. Срока за забраната е от 12.04. до 26.04.2020г./вкл./

От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил състава на вмененото му нарушение, с което е нарушил въведената от Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по време на извънредната обстановка, а именно към датата на извършване на нарушението – 20.04.2020г. нормативната разпоредба за нарушението на която е бил наказан жалбоподателят е чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и тя е била в сила, считано от 09.04.2020г.

Тази разпоредба е предвижда наказание „ГЛОБА“ в размер от 300лв /триста лева/ до 1 000лв /хиляда лева/ за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. Пак към същата дата – 17.04.2020г. такива противоепидемични мерки са били въведени посочените в НП Заповеди на министъра на здравеопазването РД-01-124/13.03.2020г. допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.

Съдът намира, че в случая извършеното от жалбоподателят нарушение може да се квалифицира като „маловажен случай“. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че мястото на извършване на нарушението е в близост до дома на нарушителя, тъй като последният бил тръгнал да изхвърля боклука си и взел кучето със себе си. В 4 момента, в който полицейските служители са установили Н. последният се прибирал към дома си. Мястото не било оживено, наоколо не е имало хора. По разбиране на съда случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като безспорно се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите такива.

В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП.

Във връзка с извършената на жалбоподателят проверка на Н. били съставени 3бр.АУАН, за нарушение на чл.80,т.5 от ЗБЛД, на чл.257, ал.1 от ЗМВР и на чл.63, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед РД-01197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Наказателните постановление издадени въз основа на първите два акта, а именно НП № Л449/ЗБЛД от 29.05.2020г. на Началника на РУ гр.Лом и НП № Л-8/ЗМВР от 20.05.2020г. на ВПД-Началник РУ гр.Лом са отменени по жалба на Н. срещу тях от съда, като са били образувани АНД № 561/21г. и АНД № 433/21г., двете по описа на ЛРС, по които са постановени отменителни решения № 10/16.02.2022г. влязло в законна сила на 16.02.2022г. и № 74/06.07.2022г. – в сила от 26.97.2022г.

Водим от горното, съдът намира, че АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, без да прецени направените от него възражения в тази насока, и при необходимост съобразно задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която норма произнасянето следва да бъде едва след извършена проверка за законосъобразността на съставения АУАН и преценка на направените възражения и събрани доказателства, поради което подадената жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а издаденото наказателното постановление за бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, за това и на осн. чл.63 от ЗАНН 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-142/ЗЗ от

30.04.2020г. издадено от Директора на ОД МВР Монтана ст.комисар *****, с което на жалбоподателят М. А. Н. с ЕГН ********** от *******, обл.Монтана, на осн. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300лв /триста лева/, за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед РД-01197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Директора на ОД МВР гр.Монтана, за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6