Решение № 165 от 30.12.2022, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Дряново, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20224220100301 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид :

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата В. С. Р. чрез пълномощника си адвокат М. М. от АК - Пловдив основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 12.05.2022г. сключила договор за паричен заем с ответното дружество. Посочва, че съгласно договора следвало да върне сумата в общ размер на 1210,68 лв., при сума за получаване 1100 лв., ГПР 48,081 %, ГЛП 3,400 % и срок на кредита 11 месеца. Съгласно чл. 8 от договора ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 1022,32 лв., разсрочена на 11 вноски. Счита, че клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1022,32 лв. била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС (решение № 4/2009г. по търг. дело № 395/2008г., решение № 1270/2009г. по гр. дело № 5093/2007г., определение № 877 по търг. дело № 662/2012г. и др). Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната 1 страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение – чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните водело до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение клаузата за неустойка, предвидена в § 5 от договор за потребителски кредит от 05.07.2022г, била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирали чрез нея в размер на 618,36 лева били в размер, почти равен на сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Така уговорената клауза в §5 от Договор за потребителски кредит от 05.07.2022г, била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на §5 от Договор за потребителски кредит от 05.07.2022г, според която се дължала неустойка в размер на 618,36 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която 2 излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза на §5 от Договор за потребителски кредит от 05.07.2022г, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си била добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорените клаузи била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл било решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна била практиката, че неустойка която била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави: решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по търг. дело № 818/2009г., II т. о, решение № 511 от 17.04.2018г. на Окръжен съд Пловдив по в. гр. дело № 324/2018г.

На следващо място, счита че клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем № 724467, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1022,32 лева била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако били уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл. 8 от договора, не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия договор по безспорен начин се установявало, че клаузата на чл. 8 от същия била част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

В този смисъл била Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. С предвиждането на такива разходи, посочени в чл. 8 от договор за паричен заем № 72,4467 се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Събирането на разходи било част от дейността по управлението на кредита и следвало да се включи в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита на потребителя – настоящи и бъдещи, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на 3 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката по чл. 8 от договора се нарушавало изискването ГПР да не бъде в по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС № 426/ 2014г. реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неправноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. В тази насока била и последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната, които посочва.

На последно място смята, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо разпоредбата на чл. 113 от ГПК бил Районен съд Дряново. Доколкото отпуснатият кредит на ищцата, като физическо лице, представлявал финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т.е. приложима била разпоредбата на чл. 113 от ГПК. В този смисъл определение № 105/ 12.01.2017 г. на ОС - Варна по В. ч. т. д. № 1594/ 2016 г., определение № 242/ 23.10. 2015 г. на ОС Търговище по В. ч. т. д. № 127/2015 г., определение от 20.05. 2010 г. на ОС Търговище по В. ч. гр. д. № 144/2010 г., определение № 166/ 07.07. 2015 г. на ОС Търговище по В. ч. т. д. № 81/2015 г., определение № 123/ 01.06. 2015 г. на ОС Търговище по В. ч. т. д. № 71/2015 г. и много други. Въз основа на гореизложеното моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 724467/ 12.05.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1022,32 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Претендира разноски.

В дадения от съда срок и по реда на чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответното дружество. Същите, редовно призовани за насроченото по делото съдебно заседание не изпращат представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

4

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че на 12.05.2022г. между страните е сключен договор за паричен заем № 724467, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата 1000лв. срещу насрещното задължение на ищцата – заемател да върне сумата от общо 1210,68 лв. на 11 вноски. От приложения договор се установява, че падежът на първата погасителна вноска е на 12.06.2022 г. и падеж на последната – на 12.04.2023 г.

Размерът на вноските е 110,06 лв. В договора е уговорен фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 48,081 %.

В клаузата на чл. 6 от договора страните са уговорили, че договорът за заем ще бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия към договора за кредит и още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя : ипотека на недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не представи договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговаря не условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1022,32 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.