Определение № 188 от 18.05.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Смолян, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20235400500187 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.121 във вр. с чл.119, ал.3ГПК.

С определение № 63/06.03.2023 г. по гр.дело № 6/2023 г. М. районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна неподсъдност на делото пред същия съд и искането за изпращането му на С. районен съд.

Против това определение е подадена допустима частна жалба от Д. Б. М., чрез неговия пълномощник адв.Т.Т., с искане да бъде отменено и да бъде уважено възражението му за местна неподсъдност на делото пред Районен съд-М., като делото бъде изпратено по подсъдност на С. районен съд.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемият „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД-гр.С., чрез пълномощника адв.Н.К., оспорва частната жалба и моли определението да бъде потвърдено.

Съдът установява следното:

Определението следва да се отмени, като се има предвид и разрешението, прието в ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, и чл.278 ГПК.

1

Гр.дело № 6/2023 г. по описа на М.ския районен съд е образувано по искове на „Еос Матрикс“ ЕООД-гр.С. за признаване за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът и настоящ частен жалбоподател Д. Б. М. дължи на дружеството сумата от общо 23 502,70 лв., от които 20 000 лв. частично от общо дължима главница за плащане 33 079,61 лв., 3 022,298 лв. възнаградителна лихва за периода 07.12.2020 г. /начална дата на забавата/ - 05.07.2022 г./дата на получаване уведомлението за предсрочна изискуемост; 480,42 лв. лихва за забава върху претендираната главница за периода 07.12.2020 г. – 02.09.2022 г., когато е подадено заявлението в съда; дължими по договор за потребителски паричен кредит № 4032833 от 20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-02.09.2022 г., до окончателно изплащане на сумата.

За същите суми е издадена в полза на „Еос Матрикс“ ЕООДгр.С. заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение с № 114/27.10.2022 г. по ч.гр.дело № 326/2022 г. на М.ския районен съд. Пред последния заповедното производство е образувано след изпращане по подсъдност на ч.гр.дело № 48942/2022 г. на С. районен съд, което пък е образувано въз основа на заявление от 07.09.2022 г. на „Еос Матрикс“ ЕООДгр.С. за снабдяване със заповед по чл.410 ГПК спрямо Д. Б. М.. За да прекрати производството пред себе си и да изпрати заявлението на РС-М., С.т районен съд прави справка на 19.09.2022 г. за постоянния и настоящия адреси на длъжника Д. М., при която излиза, че той има постоянен адрес в гр.С., ж.к.***, вх.А, ет.13, ап.32, заявен на 03.12.2001 г., и настоящ адрес в гр.М., на ул.***, заявен на 01.01.1980 г. Поради това и на осн.чл.411, ал.1, изр.2 ГПК изпраща делото по подсъдност на МРС.

Още във възражението си по чл.414 ГПК длъжникът М. излага оплакване, освен, че не дължи сумите по заповедта, още и че РС-М. няма местна подсъдност спрямо спора, тъй като М. няма нито постоянен, нито настоящ адрес в гр.М..

В отговора на исковата молба ответникът Д. М. развива същото оплакване, като прави отвод за местна неподсъдност на основание чл.

119, ал. 3, вр. с чл.113 ГПК, по причина, че няма нито постоянен, нито настоящ адрес в гр. М., като представя доказателства за това, съгласно ал.5 на 2 чл.119 ГПК..

Преди постановяване на обжалваното определение М. районен съд отново изготвя справка-на 06.03.2023 г,. според която ответникът Д. М. има постоянен адрес в гр.С., ж.к.***, вх.А, ет.13, ап.32, заявен на 03.12.2001 г., и настоящ адрес в гр.М., на ул.***, заявен на 01.01.1980 г.

За да постанови определението, М. районен съд приема, че, според актуалната редакция на чл. 113 от ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес- по постоянния. В процесния случай, с оглед изложените от ищеца фактически твърдения и характера на претендираните вземания, ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП по сочения от ищеца договор за потребителски паричен кредит. Съгласно приложената справка от НБД по ч.гр.д. 20221110148942 по описа на СфРС за 2022 г., настоящият адрес на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение попада в района на РС-М.. От служебно изготвената справка от РС-М. е видно, че към датата на завеждане на исковата молба, по която е образувано делото, както и към 06.03.2023 г., настоящият адрес на ответника в гр. М., ул. ***, е непроменен. С оглед изложеното, съдът намира, че на осн. чл. 113 от ГПК е местно компетентен да разгледа иска.

От изготвените от въззивния съд справки от 16.05.2023 г. за: постоянен и настоящ адреси на Д. М., на неговите майка, баща и брат; както и за регистрирани трудови договори се вижда следното:

Д. М. има постоянен адрес в гр.С., ж.к.***, вх.А, ет.13, ап.32, заявен на 03.12.2001 г., и настоящ адрес вече в С., съвпадащ с постоянния, заявен от 07.04.2023 г.

Майката на ответника Е.М. М.а има същите постоянен и настоящ адреси в гр.С., които са и на ответника, като постоянният и е заявен също от 03.12.2001 г.

Брат му М. Б. М. има същия постоянен адрес в гр.С., от 23.12.2005 г., а настоящия му адрес е в гр.П., регистриран от 14.06.2017 г.

Баща му Б. М. М. има регистриран постоянен адрес в гр.С., Район ****, от 09.11.2001 г., и настоящ адрес в с.Байкалско, общ.Радомир, от 3

23.03.2020 г.

Д. М., съгласно следващата справка, има регистрирани три трудови договора съответно: от 02.07.2015 г. и прекратен на 09.11.2015 г.; от 13.05.2016 г. и прекратен на 16.05.2017 г.; и от 25.05.2017 г., прекратен на 09.06.2021 г., все с работодатели, чиито седалища и адреси на управление са в гр.С., а именно: „ПМГ 2008“ ЕООД-гр.С., бул. ***, и Общинско предприятие „Паркове и градини“- гр.С., ул.***.

В представената към отговора на исковата молба Епикриза на Д. М. от ВМА, касаеща периода 04.06.3021 г. – 14.06.2021 г., като негов адрес е посочен постоянният му в гр.С.. Същият е и адресът, на който ответникът получава отговор от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАДгр.С./л.55 от делото на РС/ и отговор от Софийска районна прокуратура от 22.07.2021 г., че по подадено от ответника заявление в същата прокуратура е образувано досъдебно производство № 27910/2021 г./л.63 от делото на РС/; както и посоченият адрес в решение № 805/12.04.2022 г. по гр.дело № 8831/2022 г. на СГС за поставяне под ограничено запрещение /л.56 от делото на РС/. Същият е адресът на М. и в представената с отговора на исковата молба Справка от БНБ-ЦКР за неговата кредитна задлъжнялост към 10.05.2021 г./л.52-53 от делото на РС/.

В представените с исковата молба копия от договор за потребителски паричен кредит от 20.01.2020 г./л.8 от делото на РС/ за ответника, като кредитополучател, са вписани съвпадащ постоянен, настоящ и за контакт адреси в гр.С., описани по-горе.

На същия адрес в гр.С. в ж.к. *** са получени от Д. М. и изпратените му уведомления от настоящия ищец за цесията на вземането по горния договор с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.С. и за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита /л.33-35 от делото на РС/.

Също така, прави впечатление, че, макар в заповедта за изпълнение да е вписан само настоящият адрес на длъжника-ответник в гр.М., същата заповед му е връчена само на постоянния му адрес в гр.С., като дори не е правен опит за връчването и на регистрирания му настоящ адрес в гр.М..

Съгласно чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, 4 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. В чл.96 и 99 от същия закон е предвиден ред и срок за заявяване на този адрес. В закона обаче, както се вижда от ал.1 на чл.94, определянето на един адрес като настоящ става само с факта, че лицето живее на него, като, за да е такъв адресът, не се изисква и осъществяването на административната процедура по регистрирането му.

В трайната практика на съдилищата, вкл. на ВКС, се приема, че: „…съгласно чл. 94, ал. 1 , настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 , и срокът за това по чл. 99, ал. 1 , се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му.“ /Определение № 193 от 30.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1494/2019 г., III г. о./; че: “Липсата на заявление или регистрация на настоящ адрес, съответстващ на фактическото местоживеене, не е пречка да се установи къде в действителност пребивава дадено лице с всички допустими доказателствени средства, включително гласни.“ /Решение № 270/19.02.2015 г. по гр.дело № 7175/2013 г., ІV г.о. на ВКС.

В определение № 543/16.06.2016 г. по гр.дело № 1754/2016 г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че: “Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като настоящ адрес този, на който лицето живее, като в ал. 3 е въведено и понятието място на живеене, като е възможно заявеният адрес и този по фактическо местопребиваване да не съвпадат. Заявяването, предвидено в чл.

96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 ЗГР , се явяват последица от факта на живеенето на определено място, а не необходима предпоставка за определяне на настоящия адрес; липсата на заявление за промяна на настоящия адрес по съществуваща регистрация не променя установения факт на живеене на дадено място.“

В същия смисъл е и Определение № 324 от 21.04.2022 г. по гр.дело № 5022/2021 г. на ІІІ г.о на ВКС, според което: „Местоживеенето на страната действително е фактически въпрос, административната регистрация на постоянен и настоящ адрес е последица от местоживеенето и не е задължително да го предопределя. Страната може с всички доказателствени средства да установява, че местоживеенето и се различава от регистрирания адрес /определения № 543 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1754/2016 г. на IV ГО и № 185 от 23.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2198/2013 г . II ГО на ВКС/.

5

Регистрацията на настоящ адрес по чл. 94 от Закона за гражданската регистрация обаче представлява доказателство, че страната живее на този адрес. В тежест на ответника, който повдига отвод за липса на местна подсъдност /в случая липса на международна подведомственост/ е да опровергае удостоверението за регистрация на постоянен и настоящ адрес.“ От събраните по настоящото дело доказателства се налага категоричният извод, че е опровергано удостоверението, съдържащо се в справките по НБД, изготвени от СфРС на 19.09.2022 г., когато е подадена заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а и от РС-М. съответно към 06.03.2023 г., че настоящият адрес на ответника Д. М. е в гр.М..

Това е така, защото данните във всички изброени по-горе документи недвусмислено сочат, че Д. М. живее и е живял както преди, така и към датите на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.09.2022 г., и на образуване на исковото производство по чл.422 ГПК 06.01.2023 г., на адреса в гр.С., ж.к. ***, вх.А, ет.13, ап.32, който е заявен и като негов постоянен адрес от 03.12.2001 г. Няма никакви данни ответникът някога изобщо да е пребивавал фактически в гр.М., още по-малко – да е живял там. Регистрацията на настоящия адрес е от 01.01.1980 г., когато той е бил на възраст от по-малко от една година, като няма данни и родителите му да са имали адресна регистрация в М..

След като настоящият адрес по смисъла на чл.94, ал.1 ЗГрР на ответника е в гр.С., предявените срещу него искове като потребител по договор за потребителски паричен кредит са подсъдни на С. районен съд като съд по настоящия адрес на ответника, съгласно чл.113, изр.1 ГПК.

Изложените изводи не се опровергават от факта, че, след като получава изпратеното му по подсъдност дело от С. районен съд, М. районен съд не повдига препирня за подсъдност. Подсъдността пред МРС по този начин не е окончателно стабилизирана, защото на онзи етап заповедният съд не разполага с никаква възможност да установи кой е действителният настоящ адрес на длъжника, като е обвързан и разполага само с данните, съдържащи се в справката по НБД за постоянен и настоящ адрес на длъжника.

Разпечатката съдържа 44 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39186114-4638-44fe-b141-69be33bbf0fd