Решение № 390 от 26.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500330 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 2132/19.10.2023 год. по гр.д.№ 8666/2021 год. по описа на Бургаския районен съд е прието за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на ответника Х. С. Х., ЕГН **********, адрес в с. Г., област С. З., ул.“Д.“ № *, че ищецът С. М. М., ЕГН **********, адрес в гр. Б., к-с „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, е собственик на терен с площ от 14 кв. м., защрихован в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице Мирчо Мавродиев на стр. 62 по делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, които 14 кв.м. представляват част от собствения на ищеца С. М. М., ЕГН **********, имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас, която площ поради грешка неправилно е заснета като част от съседния имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас собственост на ответника Х. С. Х., ЕГН **********. Обявена е за неразделна част от решението изготвената комбинирана скица приложение № 1 към основното заключение на вещото лице /л. 62 от делото/, където процесният терен с площ от 14 кв.м. е 1 защрихован в жълт цвят, приподписана от съда. Осъден е Х. С. Х., ЕГН **********, адрес в с. Г., област С. З., ул.“Д.“ № *, да премахне изградената ограда между имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас и имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас. Осъден е Х. С.

Х., ЕГН **********, адрес в с. Г., област С. З., ул.“Д.“ № *, да заплати на С.

М. М., ЕГН **********, адрес в гр. Б., к-с „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 1622,38 лв. /хиляда шестстотин двадесет и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи направените съдебно-деловодни разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника Х. С. Х., ЕГН **********, адрес в с. Г., област С. З., ул.“Д.“ № *, чрез процесуален представител адв.

Радостин Станчев-АК-Бургас. Във въззивната жалба е посочено, че се обжалва цялото решение, но са изложени съображения само относно единия от двата обективно съединени иска – този по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Твърди се, че неправилно районният съд е намерил установителния иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР за основателен, тъй като ищцата не е установила, че е собственик на повече от 790 кв.м. площ, до разликата от 839 кв.м. Сочи се, че още преди приемането на кадастралната карта през 2009 год. оградата между двата имота е била на същото място и е съвпадала с имотната граница между тях, поради което не е налице грешка при заснемането. Твърди се също, че повече от 14 години ответникът владее процесната реално обособена част, поради което тя е придобита по давност от него. Твърди се, че районният съд не е взел предвид разпоредбата на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която регулационната граница следва да се приведе в съответствие с имотната, като не е изследвал и въпроса за приложението на регулационния план.

Изложените възражения са за необоснованост на решението. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за отхвърляне на исковата претенция. В изпълнение на указанията на въззивния съд, с допълнително депозирана молба въззивникът е уточнил, че решението е обжалвано и в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.109 от ЗС, като не е направил конкретни възражения за порочност на решението в тази част.

В дадения срок е постъпил отговор от ищцата по предявените искове С. М. М., чрез процесуален представител адв. Таня Илиева, в който са изложени съображения за неоснователност на възраженията на въззивника и 2 правилност на обжалваното решение. Сочи се, че правото на собственост на ищцата върху реално обособената част – предмет на спора по чл.54, ал.2 от ЗКИР, е доказана при условията на главно и пълно доказване, а регулационният план действал между двата имота е приложен още през 1932 година. Сочи се, че с последващите регулационни планове не е засегната границата между двата имота, а грешката при последното кадастрално заснемане се установява както от заключенията на вещото лице и свидетелските показания, така и от обясненията на ответника пред съда, в които той признава, че изградената от него нова ограда не е била на мястото на старата, съществувала преди това ограда. Сочи се, че площта на имота по нотариалния акт на ищцата не е първичен индивидуализиращ белег за собствеността, поради което разликата с действително измерената на място площ не обосновава липсата на собственост. Сочи се, че възражението за изтекла давност в полза на ответника е несвоевременно, поради което правилно не е разгледано от районния съд, като са изложени и съображения за неговата неоснователност. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване.

С решението си Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.109 от ЗС.

В открито заседание на въззивния съд страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното, направените искания и възражения, и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е по исковете предявени от ищцата С. М. М., ЕГН **********, адрес в гр. Б., срещу ответника Х. С. Х., ЕГН **********, адрес в с. Г., област С. З., както следва:

- за приемане на установено спрямо ответника, че е налице грешка в кадастралната карта при нанасяне на недвижим имот №*** по КККР на гр.Бургас, с площ от 828 кв.м., при граници за ПИ: ***, 3

***, ***, ***, ***, ***, който ПИ е отреден за УПИ XVI-177 в кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас, и за приемане на установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 11 кв. /14 кв.м. по заключението на вещото лице/, заключени между издигнатата от ответника незаконна ограда и регулационна линия на ХVII-398 в кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас, неправилно заснети като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с площ от 875 кв.м. при граници за ПИ: ***, ***, ***, ***, ***, ***, който ПИ е отреден за УПИ ХVII-398 съгласно влезлият в сила и приложен регулационнен план, идентичен с УПИ ХVI398 в кв.13 по плана на кв.Лозово, съгласно Заповед №1796/03.09.2007 г. на Зам.Кмета на Община Бургас, който е бивш парцел III-1-2 в бивш кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас, урегулиран от 860 кв.м.,

-за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху УПИ ХVI-177 в кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас, за който е отреден ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас, като премахне незаконната ограда между двата имота, която навлиза в УПИ ХVI -177 в кв.13 по плана на кв.Лозово, гр.Бургас, отнема част от двора, пречи на пълноценното използване на имота по предназначение и бъдещото му застрояване съгласно предвижданията на подробния устройствен план.

Твърденията на ищцата са, че нейният имот и този са ответника са съседни и имат една обща вътрешнорегулационна граница, като при изработване на актуалната кадастрална карта на действащия кадастрален план имотите не са заснети по регулационните линии, а поради допуснатата грешка в действащата кадастрална карта, от нейния имот са отнети реално обособени около 11 кв.м., /14 кв.м. съгласно заключението на вещото лице/, които са заснети като част от имота на ответника. Твърди също, че ответникът е изградил ограда в отклонение от регулационната линия, по общата по кадастралната карта граница между двата имота, с което е отнел от собствения на ищцата имот процесната реално обособена площ, като й пречи да упражнява правото си на собственост върху имота си в пълен обем. Пред районния съд ищцата е поддържала предявените искове, ангажирала е 4 доказателства.

В дадения срок ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В първото по делото заседание ответникът се е явил лично.

В обясненията си пред съда е посочил, че през 2009 год. е свалил старата оградата между двата имота, която е била от мрежи, като изградил новата ограда. От общината му дали точките, той извикал геодезист който замерил на място и там изградил новата оградата. Ответникът сочи, че при замерването е видял, че се навлиза около 90 см. в имота на ищцата, което го смутило, тъй като преди това оградата била права линия.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, следното:

Съгласно н.а.№ ** от 12.09.**** год., т. **, дело № 3088/1975 г. на нотариус при БРС ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Бургас, който имот по действащия регулационен план на кв.Лозово, гр.Бургас представлява УПИ XVI-177 в кв.13 идентичен с б.парцел XIV-104, в кв. 13, по плана на село Лозово.

Съгласно н.а.№ ** от 29.11.**** год., т. V, рег. № 8150, дело № 660/**** год. на нотариус №491 ответникът се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас, който по действащия регулационен план на кв.Лозово, гр.Бургас представлява УПИ XVII-398, в кв. 13 идентичен с УПИ XV-398, кв.13 по плана на село Лозово, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с цех за печене на ядки.

От основното и допълнително заключение на вещо лице Мирчо Мавродиев се установява, че първият план на с.Лозово е от 1932 год. и е само регулационен. По този план двата имота попадат в кв.7, като настоящият имот на ищцата попада в УПИ XVI, а на ответника по-голямата част от настоящия имот попада в западната част на УПИ III и по-малката в източната част на УПИ IV.

Със заповед № 71/23.02.1971 год. са одобрени кадастрален и регулационен план на с.Лозово. По този план двата имота попадат в кв.13, като имотът на ищцата е идентичен с УПИ XIV-104 с площ 838 кв.м., Имотът на ответника е идентичен с УПИ III-102 с площ 889 кв.м., като част от имот 5 пл.№ 102, за които са отредени и съседните УПИ от запад и изток. Общата граница между двата процесни имота на кадастралния и регулационния план е отразена като съвпадаща права линия /скица л.66/. Регулацията за имота на ищцата по този план не е приложена само за източната граница на имота, където граничи с друг неин имот, но е приложена относно границата с процесния имот, която е останала непроменена с тази по предходния план.

Действащият регулационен план на кв.Лозово, гр.Бургас е одобрен със заповед № 831/25.10.1991г. По действащия план двата имота попадат в кв.13. Имотът на ищцата е идентичен с УПИ XVI-177 с площ 839 кв.м.

Регулацията не е материализирана само за източната граница на УПИ, като съседният имот на източната граница е също на ищцата. Имотът на ответника е идентичен с УПИ XVII -239 с площ 864 кв.м. Процесиите два имота са предвидени за ниско жилищно застрояване до 10м. височина. Относно имота на ищцата, регулацията от 1991 год. съвпада с кадастъра от 1971 год. във всички посоки. По плановете от 1932 год., 1971 год. и от 1991 год. регулацията между двата процесни имота не е претърпяла промени. От приемането му до момента не са налице изменения на действащия регулационен план относно процесните имоти.

Видно от представените скици-извадки на процесните имоти и приложените документи към представената неодобрена преписка за изменение на КК, сега действащия кадастрален план е одобрен със заповед РД-18-9/30.01.2009 год., като по кадастралната карта на този план регулационните граници между двата имота не са отразени като имотни, поради което вещото лице сочи, че грешка в кадастралната карта относно границата между двата имота е заложена още към момента на одобряването на кадастралния план през 2009 год. Границата между ПИ *** и ПИ *** е изменена със заповед № 181333/03.02.2021 год.